Новият посланик на САЩ в България г-жа Марси Рийс връчи акредитивните си писма на президента Плевнелиев.

На пресконференция след церемонията тя маркира своите приоритети: реформата в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, енергийната диверсификация, свободата на словото и търговията.

Свободата на словото е един от основните постулати на демокрацията, така че несъмнено е изключително важно да се спазва всичко, свързано с поддържането на този постулат. Това е нещо много важно за американците и аз ще направя всичко възможно да го отстоявам”, посочи Марси Рийс.

В същия ден онлайн изданието Slate, притежавано от легендарния вестник Вашингтон Пост излезе със заглавие: „Ако Уудуърд и Бернщайн бяха българи“ (If Woodward and Bernstein Were Bulgarian) .  Превод може да се прочете на сайта на БГНЕС.

Боб Уудуърд и Карл Бернщайн са журналистите от Вашингтон пост, чиито публикации взривиха американското общество със скандала Уотъргейт, довел до свалянето на президента Никсън. Ако те бяха българи, според Slate те щели да се зоват Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Това сравнение е пресилено. На размаха на Уудуърд и Бернщайн може само да се завижда от дъното на евразийската ни територия, която бихме искали да видим европейска. Европейска и със същите стандарти за свободно слово, които позволиха на американските журналисти да свалят действащ президент. Все пак Никсън никога не е бил действащ мафиот, „плащал за положителни журналистически материали и заплашвал тези, които го критикуват“.

В нашите условия действащият премиер е бивш, според американските посланици, мафиот. Според някои наши източници той продължава да е действащ мафиот. Но както подчертава Slate, действащият президент на САЩ и посланикът му в България го подкрепят.

Поздравихме посланик Рийс с поговорката: „Не го гледай какви ги говори, а какви ги върши„. Постнахме я заедно с акредитацията от Slate на стената на американското посолство във Facebook и направихме снимка.

За всеки случай, ако например се окаже, че за САЩ „основният постулат на демокрацията“, или Първата поправка в някои случаи не важи, и нашата акредитация вземе, че изчезне от страницата на посолството. Историята помни такива случаи.

Историята обаче не само помни, но и учи. Учи, че и в тираниите, и в демокрациите, опитите да бъде ограничена свободата на словото рано или късно завършват с провал. Даниел Елсберг, Боб·Уудуърд и Карл·Бернщайн са примери за такива провали в демократичните Щати. Ще дойде ред и на Джулиън Асанж да бъде такъв пример.

Защото журналистиката, както пише Джордж Оруел е да публикуваш това, което никой не желае да бъде публикувано. Всичко останало е връзки с обществеността.

Capture_decran_2012-10-01_a_22.36.00

Print Friendly, PDF & Email