tosho

 „Прогресът не е илюзия, той се случва, но за това пък е бавен и неизменно разочароващ.”  Джордж Оруел

Прогресът може да бъде химера, там където не е достатъчно желан, там където историята е неспокоен, блуждаещ  дух, там където още не са зараснали раните от миналото. А нашето не само, че ги е човъркало, но и още не може да ни отърси от болката.

22 години не преход не са достатъчни на миналото да потъне в забрава, на държавата да започне да се съвзема след чудовищния тоталитарен режим, на хората, живеели през онзи период, да осъзнаят, че оковите на злото ги няма.  На всички ревностни защитници на историята, които ще ме нападнат словесно, ще кажа, че историята наистина е част от нас, която не можем да изтрием. Но ако сте изстрадали от изкривеността на социализма, така ли ще разсъждавате наистина? Ще можете ли да приемете завинаги незаличимите белези, които тази история е оставила в съзнанията ви? Защото тя пази своите събития и не са малко онези българи, станали жертва на глупостта на един народ, който е бил предан на изопачената политичека идеология.

Чудите се защо е всичкият този увод и какъв материал предвещава? Защото колкото и стремително да бягаме от тоталитарния режим, ние все така боксуваме на място. Уж трябва да пратим историята в миналото, където и е мястото, а непрекъснато си я пропомняме и я капсулираме в книги, в музеи и т.н.

Септември е съдбоносен месец за социалистите. На 9.09. 1944 година приветстваха гордо и щастливо нахлуването на съветското влияние, а вчера дори се сдобиха с музей, грижливо съхраняващ любимата им история.

Музеят на социалистическото изкуство отвори врати в София. Той е филиал на Националната художествена галерия. Помещава се в изцяло реконструирана сграда, собственост на Министерството на културата. В него се съхраняват портрети и скулптури на бившите първи, както и Петолъчката от партийния дом. Още на входа „свети” червената звезда, украсявала някога цитаделата на БКП. Този символ не може да засенчи обаче величествено издигнатата петметрова скулптура на Георги Димитров, пренесена от Сопот и тежаща няколко тона. В скулптурния парк са разположени още 77 произведения на едни от най-изявените по онова време творци на соц. реализма. Музеят разполага и с галерия на площ от 550 кв.м., с магазин за сувенири, където на що-годе достъпни цени се предлагат тениски, чаши и други предмети с ликовете на паметните лидери. До артмагазина има видеозала, в която се прожектират кинопрегледи и документални ленти с манифестации и различни знакови събития от този период.

Резерватът на тъмното ни минало беше открит тържествено по социалистическому – с народни танци, пита и освещаване.  Уважение към новата културна придобивка засвидетелстваха специално министър-председателят Бойко Борисов, министърът на културата Вежди Рашидов, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и кметът на София Йорднка Фандъкова. Всичките  – само от партия ГЕРБ – тази, която работи „усилено” за европейското ни развитие. А аз си задавам въпроса към прогрес ли вървим или сме се засилили към регрес? В рамките на малко повече от десет минути министрите ни успяха да изговорят толкова нелепости, колкото никой интелигентен управляващ по света не може. Обстановката наподобяваше тази от Живково време – типично просташка. Все едно премиерът беше застанал предимно пред аудитория, която разбира единствено шеговития стил на изказ и пред която трябва да се прави на клоун, за да не изгуби интереса. Добре е, че той си самовнушава, как подражавайки на бай Тошо, печели симпатиите на хората, но на кои действително? Със сигурност не на онази прослойка от обществото, наречена интелигенция – същата тази, която е била унищожена през комунистическия период, пардон – социалистическия. По всичко личи, че във време на демокрация властта се опитва да се пребори отново с нея, защото тя винаги е била най-голямата заплаха, защото само тя не е затворила очите си пред безумията и само тя е разбирала какво всъщност се опитва да се насади у съзнанието на хората.

Първи се изказа министърът на културата Вежди Рашидов, който по-добре да мълчи в такива моменти, за да не оставя впечатление, че е крайно недостоен за този пост. Защото народ, който не строи музеи, храмове, пътища – този народ  не остава в историята. Скоро се шеугвахме с премиера като му казах:” Строй пътища, за да стигаме по тях до музеите.” Това са думите му по повод защо е изграден Музеят на социалистическото изкуство. Така или иначе словесната закачка е приета насериозно, защото премиерът не спира да се хвали с подновените пътища, построените магистрали и хилядите инфраструктурни проекти. От какво друго се интересувате, г-н премиер? Това е моят въпрос. Обяснихте на нас, студентите, че България има нужда от овчари и ни пратихте на къра с образованието. А ние плащаме, за да го получаваме и въпреки това представите ни за него се размиват от действителността. Показахте на медиците, че никога няма да получат залсужените внимание и финансови средства. Излъгахте пенсионерите, както всеки друг. Не зачитате хората на творчеството и изкуството – театрите тънат в забрава и нищета, писателите са пренебрегнати безвъзвратно. Не признавате хората, които са посветили живота си на науката. Но за магистрали и музеи на комунизма има пари в хазната.  Както се изрази самият премиер: ТОВА СА МНОГО ПАРИ, КОИТО, В НАЙ-ТЕЖКАТА ФИНАНСОВА КРИЗА, ВЛАГАМЕ В МУЗЕИ.” Щедър сте! Така ли се опитвате да движите страната към европейско развитие? Може би най-добре да обявим цяла България за жив музей на комунизма и посткомунизма, барабар с управниците й, които неизменно се въртят каледоскопично от 22 г. насам.

„Така че в България, откровено мога да кажа, нямаше музеи. Реално музеи нямаше.” Това е другото абсурдно изказване на Вежди Рашидов, което още веднъж доказва непросветеността му в областта, в която работи. Нека да попитам и вас, г-н Рашидов, как така в България няма музеи? Или Националният исторически музей просто си заема някакво място от територията на София? Или пък Националният природнонаучен музей пречи с присъствието си на бул. Цар Освободител (много близко до сградата, в която вие работите). А дали така мислят добросъвестните служители на всички стотици музеи в цялата страна!? Когато следващия път ви пишат речите, не ги отхвърляйте, а поне веднъж ги прочетете. Иначе ставате за смях!

Бойко Борисов говори по-малко, но пък за сметка на това успя да каже повече глупости. Той подчерта присъствието на ГЕРБ на откриването на музея и отсъствието на социалистите, както той се изрази за опозицията БСП.  Премиерът с насмешка каза, че бягат от историята на комунизма като дявол от тамян. Тук коментарът ми е – и по-добре! Дали в Германия се чества денят, в който Хитлер се е качил на власт? Не, защото германците се срамуват от неговите действия спрямо човечеството. А у нас все още задаваме въпроса да бъде ли честван 9 септември, или не. У нас беше отбелязан и рожденият ден на Тодор Живков. Защо социалистите трябва да овековечат историята, която е нанесла толкова поражения върху народа? А защо вие го правите?

„Една партия, която не зачита миналото, която не си пази символите- това означава, че тя няма бъдеще.” А ГЕРБ кои символи пазят в този музей? Ще цитирам отново: „Нека оставим на историците да съдят историята.” А аз мисля, че е крайно време да оставим историците намира, защото не са те тези, които са отгворни за събитията и които ги създават. И дали ги съдят, или не, няма никакво значение за онези хора, които са я преживели лично и които никога няма да повярват на анализите на „специалистите”.

Идеята на социализма е разбрана изключително погрешно и е обезобразена през годините. Защото сред всички злини е имало достойни българи, които са погубили живота си в името на чиста и изпълнена с обич към брата по съдба кауза. Скулптура на Никола Вапцаров стои в парка на Музея на социалистическото изкуство. За съжаление той не е доживял да види в какво се е превърнала идеологията, на която е бил последовател и колко невинни хора са загинали, без съд и присъда, а само защото са били начетени като неудобни на Партията и са ценели свободата си.Те са били онази малка част от обществото, която е стояла по-високо в него от обикновения работник. И това е струвало съществуването на тях и на семействата им. А самият Вапцаров, по своя несравним начин, обяснява нещо, което не всеки може да разбере, ако не отвори докрай съзнанието си и не загърби злобата:

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Това означава, че не бива да позволяваме на една личност или на една криворазбрана идеология да ни погубва, защото ние сме преди всичко народ.

Започнах с цитат на Джордж Оруел, който е един от най-изявените антикомунисти, и ще завърша отново с негови думи, взети от книгата му „1984”, която се е превърнала в символ на режима и неговата пагубност: „Най-ужасното в Двеминутката на омразата бе не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш. След първите трийсет секунди не бяха необходими никакви преструвки. Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец. Но обхваналата ги омраза беше абстрактно, неконкретно чувство, което можеше да бъде прехвърлено от един обект на друг като пламъка на горелка.”

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet