Майка ми имаше две деца. Остана й едно. С увреждане. Ментално. Нито загубата на единия й син, нито това, че другият, собствено аз, не е наред с главата и плюе по всички власти, не е добре, това няма как да го отрека.

Няма как да отрека, че не мога да си затворя очите за това какво се случва с майките, които имат деца с истински увреждания. Моето увреждане си е само гласове в главата ми, несъгласие с институциите, болка от подхода на политиците ни, страх от бездушието на народа…

Ето каква е парадигмата, ако ми позволите да използвам тази твърде красива и патрЕотична българска дума. Шибаната ни държава е отебала всичко. Политиците са държавата, само да припомня, за който не е разбрал или се води по новините на националните медии.

Тази държава съществува само, за да има една прослойка, която да краде. И да ѝ бива осигуряван комфорт да го прави. Ако трябва да съм пунктуален, да го прави безнаказано.

Грозната истина е, че в България няма държавност, няма органи на сигурността, няма образование, няма здравеопазване, няма съдебни институции, няма медии, няма, няма… И все по няма…

Единственото, което има, е една кочина, в която прасетата си правят каквото искат и грухтят на воля, опитвайки се да получат повече помия. И я получават. Знаете ли защо? Защото ние сме по-големи прасета и от тях, и помията, която ни залива отвсякъде, ни засища и ни кара да имаме достатъчно пълен корем, за да прекараме що-годе добре времето си, за да отбием номера на работното място, да се нагрухтим както си му е редът пред телевизора и да си легнем. Може и в другата стая. В най-добрия случай, след като сме положили по някой вратняк на децата и жената.

Журналисти не се убиват току-така, заради едното е*ане. Евромилиони не се крадат без знанието на власти, независимо дали става въпрос за Народно събрание, Правителство, Прокуратура или всичко останало, което подлежи на техния контрол. Демография не се поддържа, когато самодоволно стоиш и гледаш как изтерзаните майки на деца, които могат да бъдат обгрижени, а някои от тях дори и да спрат да страдат и да имат нормален живот.

Докога ще стоим и ще гледаме като теле У шарена врата? Търпи ли се още? Нека всеки за себе си да отговори на този въпрос, но за мен не се търпи.

Брат ми не беше дете с увреждания. Беше здрав като горун, силен, образован и обичан млад мъж. Е, беше вдигнал високо кръвно, но не го уби това. Системата го уби, защото здравните му осигуровки не са помогнали, за да успеят (също преебани от системата, между другото) здравни работници да не го изпуснат с носилката по стълбите и да му разбият челото.

Каква ли е връзката? Много здрава. Свинските чИрва са самодоволни и убиват децата с увреждания, децата без увреждания, мен, теб, вас. Убиват ни хладнокръвно и изобщо не се интересуват какви права имаме и какви са техните задължения. Единственото, за което им пука, са ония левове, които могат да докопат оттук и оттам.

В друга държава майка ми все още можеше да има двама сина, а аз да чакам племенници. В друга държава можеше да има много по-малко страдащи деца с увреждания или без увреждания. Но тук не става така.

Независимо дали имаш или нямаш увреждания, те ти създават такива. Те! Бездарните, нагли и самодоволни мутро-мандраджйио-дегенерати. Докато ги има, никой няма да обърне внимание на майките на деца с увреждания или на малкото ми братче, което си отиде на 32 години и десет дена точно заради безхаберието на всички системи в държавата ни.

Управлението е черният дроб. Джигерът. Когато той започне да се разпада, целият организъм загива. Единственият начин е да му спрем вредните влияния и да възстановим нормалните нива на ензимите. Та, айде да изринем токсините от властта, че ми писна, на едно, дето е на няма и педя под черния дроб…

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци