Ето ви малко суха статистика. Горно Озирово е едно типично северозападно село, закътано в диплите на Предбалкана.  Ако не си откачалник като мен, който е addicted to родния си край, ще влезете в Гугълчето и ще прочетете, че има тристатина жители, че реката, която минава през него се казва Черна, а из околните сурови планини Вълчан войвода правил османлиите льохави.

Може да прочетете и че най-високият близък връх се казвал Стрешер. В северозападните диалекти обикновено ударението се слага на последната сричка, та май е необходимо уточнение да добавя – СтрешЕр. За етимологията версии колкото щеш.

Който иска да чете за Горно Озирово е напълно свободен да го прави на воля. Фактите обаче няма да се променят, та ако ще и милион човека да влизат на ден, за да получат информация за това, държа да повторя, типично северозападно село. То си живее в собствения си демографско-икономически срив, в какъвто, впрочем и селото, от което произхождат (поне) седем поредни поколения от предците ми, и стотици северозападни, а и хиляди български села.

Има един лаф, свързан с метеорологичната обстановка. „Еди-колко-си градуса е, ама се усеща като еди-колко си“. Та, Горно Озирово е типично северозападно село, типично българско село, ама не баш. Аз имена няма да споменавам, защото религията на публицист и писател не ми позволява да хваля когото и да било, но няма как да кажа на черното – бяло, та нека да напиша и нещо позитивно, което си е като Халеевата комета в журналистиката ми.

Нали казах, че Горно Озирово си е село като село. Ама не баш, ако ми позволите да профанизирам латинския си, както направили франките едно време. Не е село като село, защото има кой да се „бие като мътна вода у брег“ за него.

Втора поредна година в селото се прави „Стрешер фест“, кръстен на въпросния връх, който ви споменах преди няколко минути четене с нормален ритъм. Суров връх, скалист, но същевременно типичен за Врачанския Балкан. Едни пещери има в подножието му, сума ти хора са търсили златата на Вълчан войвода там. И аз съм се качвал на него преди двайсетина години, но не знаех, че това му е името. По-скоро съм слизал през него, защото една яка гръмотевична буря ме свари по баирите и трябваше да спасяваме кожиците по единични. Аз предпочитам да ходя по планините самичък, та наистина я спасих поединично, но голям зор си беше, няма да крия.

Поканиха ме да участвам във въпросния „Стрешер фест“, нали си падам малко писател, пък и северозападната тематика е силно застъпена в нелепото ми творчество. В началото си помислих, че е ужасно тъпо да кръстиш събитие в Северозапада с толкова англосаксонско име, но после се порових насам-натам из нета, питах няколко близки, направо сърдечни приятели от онова поречие и схванах, че Стрешер хич не е аанглосаксонско.

Вчера схванах и други неща, в които вярвам и повтарям като вербална магия дори и в заглавията на книгите си. Ще ме извините, но минавам на диалект.

Е, нема да го бъде геноцидо, дека централната власт упражнева нади Северозападо от ебем си време! На „Стрешер фест“ се беа сбрали секви ора, от сички краища на Българеа. У едно мининко село, забуано у на макье си дивио. От два месеца до осемдесе и кусур години. Имаше и такива, къде набиваа кебапчета и жулеа бири до примиранье, тва винаги е било така, винаги и ше бъде на every single масово мероприятее. Лошо нема. Имаше и други ора обаче. Беше плъно с тех. Неколко ияди, ако сакате ми вервайте.

„Стрешер фест“ е инициатива, къде нема кък да си връне инвестицията, ама тва не е важно. Даже и за организаторите. Тва се праи на мускули. Само си представете некой човек да създаде едно уютно пространство, къде да се сберат местни производители – мед, сирена, ракии, филигранно сребро, секви занаяти, включително и моите писания… Представете си и да слушате камара време духова музика, да гледате кък се тропат хОра и да се радвате на слънчевите физиономии на ора, къде не сте виждали никогиж през живото си. Представете си и да забуа дъж на едри капки, като три седмици ви е прибила жегата.

Вие си представяйте, я си бех там и го видех на живо. Видех ора на по дваесе и неколко години, къде се занимават с биологично земеделие, гледат животни, развиват селски туризъм… Та, ми не приказвайте глупости! Я нема да споменем кой е организаторо на „Стрешер фест“, оти он си е он, да ме извинява.

Тва, къде ше каем е, че ако има по дваесе такива като ньего у поречие, по двеста у област и дваесе ияди у целата дръжава току-виж зело, та да стане нещо, да му ебеш макята…

P.S. Не мислете, че нашите възрожденци са дарявали средства за читалища, училища и църкви, защото betandsuck.com им е давал супер нисък и сигурен залог за успех. Напротив, вероятността да победиш в битката за грамотност, свобода и себеизразяване е мрачно занимание, което почти винаги завършва с провал. Независимо дали обикаляш балкана и се стреляш с османлиите, скъсваш се от работа, за да изкараш някоя буца козе сирене, мяташ тонове време и сили, за да организираш събиране на хората от родния ти край или тропкаш хорце, както са правили предците ти.

Мислете, представяйте си, отречете го, както искате. Аз бях там. Завиждайте!

Снимки: Зов Нюз

image_pdfimage_print