nikolay-goce

Митрополит Николай Пловдивски и бившия президент Георги Първанов – Агент „Гоце“ на Държавна Сигурност

„Пристига, пристига!“ Протосингелът Добромир, дясна ръка на пловдивския митрополит, пръв видя отдалеч малкия бял самолет. Няколко минути по-късно митрополит Николай стъпи на бетона на пустия малък аеропорт, използван само от няколко чартърни полета, показвайки малката маслена лампа със „свещения огън“, запален няколко часа по-рано в базиликата „Божи гроб“ в Йерусалим. Предаван от свещ на свещ, пламъкът осветява всички български църкви, както го изисква традицията на православния Великден, честван тази година на 5-ти май.

Зад стъклата на климатизирания ВИП салон очаква градският елит: кметът Иван Тотев, придружен от няколко местни олигарси, тези мистериозни дарители, които направиха възможно това пътуване с частен самолет. Сред тях е оръжейният търговец Петър Манджуков, който неотдавна получи от ръцете на митрополита титлата „архонт“ на Пловдивската епархия.

Както в другите православни страни, тази високо символична мисия обикновено се осъществява от правителствен самолет, но тази година временното българско правителство има други грижи на главата. Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 12 май и предизборната кампания, особено яростня, е в разгара си.

Митрополитът и неговите „байкъри“

За пръв път тази година България за малко щеше да бъде лишена от свещения огън. Но тези сметки излязоха криви пред решителността на младия и амбициозен пловдивски митрополит, който дълго се наслаждава на триумфа си пред градското летище, където го посрещна военен оркестър и от ято мотоциклетисти, „байкърите“ от Пловдивското Братство, които го ескортираха под звуците на Лед Цепелин по улиците на стария град…

Еуфорията на митрополита поспадна след като близките му го информираха, че неговият основен съперник, Кирил от Варна (на Черно море), също си е приписал въвеждането на свещения огън в страната, след като отишъл да го вземе от Букурещ, в съседна Румъния. Тези двама свещеници редовно пълнят медийните хроники с вкуса си към лукса. И двамата се целеха в трона на патриарха след смъртта на възрастния Максим в началото на 2013. Изборът през февруари на Неофит, също на възраст и с крехко здраве, не успокои апетитите им за власт.

„До голяма степен такива са причините, които ни карат да страним от всичко това“, казва отец Любомир от църквата Света Троица в Пловдив. Той използва евфемизъм, също като името „църква“, което не отговаря съвсем на тази малка църквичка, изгубена сред блоковете на работническия квартал на града. Всъщност, отец Любомир и неговите вярващи не признават властта на Светия Синод и най-вече на митрополит Николай, когото поставят в същата категория като „политиците, обогатили се от мизерията на народа“ през последните двадесет години. Наричана „църквата на бедните“, Света Троица не можа да побере всички дошли със свещ в ръка на великденското бдение, за да чуят няколко думи на успокоение от устата на „отче Любо“. Свещеникът припомни, че от началото на манифестациите през февруари и падането на консервативното правителство на Бойко Борисов в страната има вълна от самоубийства – почти 200, от които 8 самозапалвания – и повтори, че няма нищо „по-скъпоценно от живота“.

Най-бедните останаха до късно през нощта, след службата, за да се гостят с ярко боядисани яйца. „Христос Воскресе“, промълви свещеникът и мнозинството поде в хор: „Воистина Воскресе!“ Точно от другата страна на булеварда чисто новата църква Свети Климент Охридски, построена от местен бизнесмен близък до Николай, остана безнадеждно празна.

Превод Биволъ