Имаше време, вече в далечното минало, когато бях набожен. Вярвах в Яхве, Йехова или там, както искате наричайте Господ и в сина му, който спасил хорските души чрез саможертвата си. После ме напъна любовта към историята и ме спаси от доста заблуди. Зачетох се в разни митологии, от Полинезия до Аляска, от Амазония до Чукотка, и забелязах, че този разказ го има навсякъде по света. Разбира се, в различни вариации, но все пак тънката червена линия беше достатъчно дебела, за да проумея, че Йехова не е името на единосъщния бог, а Джисъса може да се казва както Благо, така и Мохамед, Маниту или Кон Тики Виракоча. Примерно казвам.

Поотупах праха на илюзиите от себе си, но човек е така устроен от зората на времето, че не може да не вярва в нищо. Търсих дълго, знаете, това са вътрешни борби, през които минава всеки от нас, няма какво толкова да драматизирам или да ви обяснявам.

Минах през атеизма, но той всъщност е също толкова голяма тъпотия, колкото и световните религии, които са един от основните инструменти на манипулативните копелета да ни изправят едни срещу други. Ефективен, впрочем. Почти колкото държавните граници.

Не можеш да не вярваш в нищо. Ако стигнеш до състояние, в което за теб няма упование и идеали, еби се У артиста. Това значи, че вече не си човек, а храно-серящо подобие на малариен плазмодий. Но, нека не разводнявам повече.

Изчетох библии, корани, талмуди, рамаяни, сЕкакви митологии от Египет през Шумер, Елада и Рим, поинтересувах се в какво са вярвали келтите, викингите, ирокезите, инките, аборигените, зулусите… Отне ми доста време, ама пък ме наведе на сегашния ми начин на мислене, който ми се струва железен и необорим. Поне за момента.

Вселената, пИчУвИ! Вселената и нейните непреходни закони. Даваш нещо, получаваш го. Полагаш усилия, връщат ти се. Не веднага, не под същата форма, но по по-добър начин дори, отколкото си очаквал. Всеки натиск има обратен по-посока и равен по сила противонатиск, или там, каквото беше казал чичи Нютон. Та така. Не съм го измислил аз, но до тази житейска философия си стигнах сам-самичък и ѝ вярвам от доста време,.

Всички философии си имат пробойни и оня ден моята се разби на парчета като Бийтълсите. Добре бе, мамка ти безкрайна и вселенска! Колко тлъсти, самодоволни копелета и курвентии (не в хубавия смисъл на думата) има в тая държавица!? От колко нагли крадци, убийци на мечти и изедници сме заобиколени!? Какви бизнесмени и бизнесдами, смърдящи на алчност, бездарие и безхаберие ръководят икономиката ни!? На колко пръста можеш да преброиш достойните ни магистрати!? И ти кой избра да си прибереш и да пратиш в други галактики и паралелни светове или знам ли те къде!? Защо точно Кристиан Таков!?

Баш него ли избра? Знам, знам, оnly the good die young, ама що така, бе!? Ясно, че си имаш замисъл, който е много по-дълбок от нашите прости човешки размисли и не е хапка за разсъдъка и възприятията ни, но мен си ме е яд на теб и това си е.

Та, малко ли оскотя държавата ни? Не стига ли, че почти всички ключови постове се държат от безродници, крадци и се използват като средство за КОМУНални услуги, та да си отнесеш един от малкото достойни хора, с ясна позиция, визия и воля за промяна в положителна посока?

Както казах, преди много време спрях да вярвам на боговете с имена. Особено на единствените, тия, дето, ако ги почиташ, трябва да се чувстваш призван да караш и околните да вярват в тях. Независимо дали със слово, огън и меч или опакован с експлозиви.

На някои хора обаче вярвам, защото силата на духа и волята за промяна винаги са ме карали да се прекланям пред тях. Кристиан Таков беше един от тези хора. Убеден съм, че битката срещу кретинията, безхаберието, алчността и некадърността, завладели всички сфери на политическия, обществения и културния ни живот, щеше да с една идея по-малко трудна, ако Вселената не беше изпратила душата му в друго измерение толкова скоро. Така е решила, така е постъпила. Ние не можем да я съдим, защото силата й е непреклонна.

Това обаче не значи, че нямаме право да сме сърдити и тъжни. Аз съм, за вас не знам. Не значи и че трябва да спрем да се борим дръзко и достойно. Защото който не се е родил, само той не е умрял. Кристиян Таков умря, но извървя един достоен път. Тлъстаците са си живи, ама това не означава, че битката с тях е приключила или изобщо някога ще приключи. Напротив. Скъп съратник вече го няма, но ние просто го пазим в сърцата си, надяваме се душата му да е добре там, където е, и продължаваме по стръмния склон, между плевелите и трънаците. Това е всичко.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022

This post is also available in: EnglishRussian