Демокрацията (Етюд в сиво)

Демокрацията ни отне…

• Възможността да работим за 40 стотинки наднИК на полето, копаейки кукуруза от тъмно до тъмно;
• Възможността да влезем в „Белене“, защото сме разказали виц, осмиващ преуспяващия строй, в който живеем, пред комшията, докато си пием домашната ракия с него, замезвайки с това, което жена ни е сътворила на чушкопека;
• Възможността да можем да си закупим шоколадови яйца и дънки само от Корекома, а банани, портокали и всякакви други цитруси единствено по времето, по което идва Дядо Мраз;
• Възможността да бъдем застреляни в гръб, когато решим да напуснем прекрасния социалистически строй, опитвайки се да пресечем най-близката граница, отделяща го от прогнилите капиталистически страни;
• Възможността да изкараме прекрасна почивка в ламаринено бунгало, в което леглата, тип „русенска Приста“ са пълни с дървеници, а тоалетната е външна, разположена на поне 50 метра от шестквадратовата ни хасиенда с изглед към плажа. Ако имаме бинокъл;
• Възможността да заведем семейството си в един от двата ресторанта, с които разполага окръжният ни град, за да ги почерпим с кебапчета за рождения си ден, единствено, ако една-две седмици предварително сме си запазили маса. Ако познаваме някой сервитьор или готвач в съответното заведение, разбира се;
• Възможността да „завиваме гайка на кофти мЕсто“ за осемчасов работен ден. А след това да чакаме да дойде събота и неделя, за да се скъсаме от копане в двора на село, да затворим буркани със зимнина, без да забравяме, че в тях трябва да се сложи аспирин, а и капачките им да са прилични, макар и втора или трета употреба. И в понеделник пак на работа, за да си починем;
• Възможността да ни бият перманентни печати по бедрата, ако сме девойки, или да ни скубят за бакенбардите и да ни изпращат във фризьорския салон, в който се предлагат точно две прически, ако сме младежи;
• Възможността да ядем заместители на шоколад, да пием заместители на безалкохолни напитки, да носим заместители на дънки, да слушаме заместители на упадъчна музика, да си купуваме желаните книги задължително в комплект с избраните съчинения на Янко Партизанко;
• Възможността да използваме думи като „леглохраноден“, „болшевик“, „Нармаг“, „Хоремаг“, „ТКЗС“ и да направим от Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица една могъща агломерация, назована ТърГоЛяс.
• Възможността да сме ударници на социалистическия труд и да притежаваме петилетки, които да преборваме за три години и въпреки това държавата ни да фалира през около три петилетки.

Демокрацията ни дари с…

• Възможността да се радваме на политици, бизнесмени и културтрегери, рожби на мандрообирници, десейчици и строители на комунизЪма;
• Възможността да разполагаме с мутри, бивши физкултурници, пожарникари, перестройчици, които режат лентички, стрелят, „усвояват“, пишат в тефтерчета, които после изчезват, създават икономика, работни места;
• Възможността всеки инвеститор, който дръзне да вложи някое евро, долар или йена у нас, да си хване чукалата и пътя само няколко години по-късно, поради прекрасния бизнес климат, стабилността и най-вече липсата на корупция;
• Възможността да разполагаме с работеща администрация, електронно правителство, ТОЛ система, всякакви възможни условия за развитие на малък и среден бизнес, без да се налага да буташ нещо под масата или да познаваш правилните хора (ако сте прочели НЕвъзможността, правилно сте схванали);
• Възможността да теглиш бързи кредити, да те рекетират безнаказано и да се заробиш до живот, за да плащаш вноските си, работейки за жълти стотинки;
• Възможността можещите, знаещите и желаещите да се трудят достойно, да си събират куфарите и да хващат терминалите, за да живеят в нормални общества и да допринасят за техните икономики, културно и изобщо всякакво развитие със способностите си, които биха могли да реализират и тук. Ако мандрообирниците не бяха окупирали всичко;
• Възможността да се радваме на свободна медийна среда. Все по-свободна с всяка изминала година. Толкова свободна, че „гледах го по телевизОРА“, „пишеше във вестника“, „казаха го по радиото“ вече са меродавни толкова, колкото и в „1984“ на Оруел.
• Възможността да се радваме и на работеща Прокуратура. От сталински тип. Тук едва ли е нужно да се дава какъвто и да е пример (премиер);
• Възможността да притежаваме патрЕотЕ. „България на три морета“, „И ний сме дали нещо на светЪТ“, „Извини се, бе!“, „Ще върнем казармата, ама не сме ходили в нея, но пък си имаме агентурно име „Иван“ в „Шесто управление на ДС, отдел 03 за „Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм“;
• Възможността да пазаруваме от международни търговски вериги, които ни продават боклуци, несъответстващи на никакви световни стандарти, защото ни бил такъв вкуса на източноевропейците;
• Възможността да изчезваме чисто демографски като нация с едни от най-бързите темпове не само в Европа, а и в света (държа да отбележа, че в света има държави като Буркина Фасо и Хаити). А и за това да са ни виновни десетината бежанци, които дошли тук от конфликтни региони и се молят да ги върнат там, само да не остават в прекрасните ни лагери за бежанци.

Този списък може да се продължава до безкрай. Но ще ида да си сипя една ракия и да псувам комшията, защото не е русофил, православен християнин и фен на Путин…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.