Както вече съм споменавал, България е рай за хора, които са решили да пишат по обществено значими теми, още повече пък, ако го правят съвестно. Достатъчно е да си пуснеш телевизора на някоя от обичайно заподозрените програми и да видиш какво НЕ се отразява или просто се претупва набързо, за да разбереш, че именно то е от значение за бъднините на Родината ни.

Ето, например днес всеки би се захванал с прословутата и дългоочаквана от масите кандидатура на ГЕРБ за президентските избори. За нула време може да се спретне доста приличен текст за арогантното пренебрежение на управляващата партия към негово величество избирателя, за пълната липса на значение КОЙ ще е кандидатът/кандидатката, за все по-очевадната импотентност на политическата ни класа, изразена ярко в абсолютно безличните кандидатури на партиите за президентските избори… Подобен текст обаче едва ли би имал какъвто и да било смисъл, защото у нас когото и да сложат за президент си е все тая. Керванът на политико-мутро-олигархичната клика от избори се не плаши. Него би го стреснало единствено  създаването на едно силно гражданско общество с ясни позиции и непреклонна воля през беззакония от всякакъв род. А такова общество май започва да пуска кълнове тук и там, макар и все още доста колебливо. Ето ви и конкретен пример.

От месеци насам в „Биволъ“ следим казуса със старозагорския парк „Бедечка“. До болка позната история, разигравана десетки, ако не и стотици пъти в различни точки на България. Едни реститути си искат земята в защитена територия, продават я моменталически на едни „предприемачи“ и изведнъж започват да никнат едни жилищни комплекси, курорти, търговски комплекси или каквото там е. По тази отработена схема се разиграха и събитията с „Бедечка“. Бавно, последователно и целенасочено.

Добре, ама КОЙ да ти очаква, че заралии и останалите българи, които искат все пак да остане поне малко зеленинка в градските пространства на Територията, ще скочат задружно и то не както обикновено – ден до пладне, а здравата ще разтърсят парадигмата, за да спасят парка си? КОЙ да очаква, че всички институции и медии ще бъдат затрупани с всевъзможни документи и информация за закононарушения, извършени от местните власти по време на дългия процес по превръщане на „Бедечка“ от парк в асфалтово-панелно произведение на човешката лакомия? КОЙ да очаква подобна яростна и последователна, но същевременно аргументирана и спазваща всички правила на етиката обществена съпротива?

Да. За съжаление в България притежателите на власт и пари се радват на изключителен комфорт от страна на медиите и обществото. Общо взето ситуацията е „Мълчанието е злато“, като мълчанието остава за едни, а златото отива при други. В Стара Загора обаче не стана така и това изглежда стресна местните власти. След всевъзможни шикалкавения и опити да се намери начин да се стигне до „компромис“, на 29 септември Общинският съвет в Града под липите беше принуден, да, мисля, че точно това е правилният термин, да бие отбой и да приеме предложението на кмета Живко Тодоров за промяна в устройствения план, която да доведе до спиране на строителството в „Бедечка“.

Сега, не съм чак такъв наивник, че да мисля, че това е гръмка победа на старозагорци и на шепата медии, които раздухахме скандала. Собствениците на „бахчи“ ще започнат да съдят Общината, „инвеститорите“ ще упражнят натиск, делата ще се точат до Второто пришествие, в това никой не се съмнява. За мен обаче в конкретния случай това не е най-важното. Битката е спечелена, истинската война предстои.

Същественото обаче е съвсем друго. Може и да съм мечтател, но мисля, че случилото се в „Бедечка“ като нищо ще затвори устата на ония, дето неуморно обясняват „Ама, то нищо не може да се направи, мафията владее държавата“. Възможно е и да са прави, но това в никакъв случай не означава, че трябва да стоим със скръстени ръце и наведени глави, гледайки безучастно как Родината ни бива разграбвана от алчни и безочливи същества с бездънни гърла.

Заралии показаха, че с достатъчно воля, непреклонност и усилия можем да объркаме плановете на кукловодите. Ако примерът на защитниците на „Бедечка“ се окаже заразителен, кой знае… Искрата на почти всички значими промени в историята е запалена от наглед незначителни събития. Та, защо „Бедечка“ да не се превърне в българския Пиемонт и най-после да изградим, лека полека, една нормална, стабилна, законова и смислена държавност, каквато нямаме от поне седемдесет години?

Наистина, може да съм наивник, но смятам, че подобен вдъхновяващ пример може да отключи народната енергия за добро. Що се отнася до възможността някаква кандидатура за президент да се окаже вълшебната пръчица, която да отвори дверите на просперитета пред нашего брата българина, чак толкова наивен не съм. И тази, като и другите кандидатури на политическата ни класа, е мъртвородена от ялова майка. Рано или късно ще разбера КОЙ е кандидатът, все пак живеем във века на информационните технологии, но това наистина не ме интересува. Честно.

image_pdfimage_print
Print Friendly