Capture_decran_2012-08-27_a_13.25.03

Сделката за Труд и 24 часа е обект на предварително споразумение между сегашните издатели Огнян Донев и Любомир Павлов и „Нюз Про“, регистрирана в края на август, в която съсобственици са Венелина Гочева и Димитър Димитров. 

Цената за дяловете на Донев и Павлов в двата вестника е фиксирана на 32,5 млн лева, като 10% трябва да бъдат платени веднага. Според договора окончателното прехвърляне на дяловете трябва да стане до 180 дни – научи Биволъ от компетентни източници.

Засега не е ясно откъде Гочева и Димитров ще вземат парите за покупката.

Една от хипотезите е Инвестбанк. Тя почива на факта, че Димитър Димитров е адвокат и бивш изпълнителен директор на Феста Холдинг АД на Петя Славова, собственик на Инвестбанк.

Друга версия за произхода на парите беше лансирана първо от сайта afera.bg. Според нея Павлов е подписал предварително споразумение с Първа Инвестиционна Банка на Цеко Минев, зад което стои Корпоративна Търговска Банка и пресгрупата на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Всички цитирани банки са сред „гнилите ябълки“ в българската банкова система, посочени от посланик Байърли в секретен дипломатически доклад, изтекъл в Wikileaks. Общото между тях е, че се занимават с „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ Те успешно избягват щателни разследвания – прецизира посланикът. Собствениците на някои български банки наливат пари в невъзвращаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки – се казва още в доклада.

Именно тези банки са най-често облагодетелствани от държавата като обслужват сметките на държавните предприятия и институции.

Инвестбанк беше в голямо затруднение преди няколко месеца и държавата ударно наливаше пари в нея, премествайки сметките на общините контролирани от ГЕРБ.

Така според Е-Вестник Инвестбанк стана третата банка, по размера на държавни и общински пари в нея, след Корпоративна търговска банка и СИБанк.

Това обаче не беше достатъчно и през август Инвестбанк беше спасена от омански фонд, който купи акции за близо 30 млн лева.

Омански фонд държи 30% от капитала на друга „гнила ябълка“ – Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която държи най-много пари от държавни предприятия и кредитира медийната империя на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

ПИБ на Цеко Минев също е „гнила ябълка“, спасявана в миналото с държавни пари. Според Байърли тя е с единия крак „в най-тъмните сфери на престъпния свят“.

„Сделка“ и с прокуратурата?

Павлов и Донев имат повдигнати обвинения за пране на пари и дяловете им в „Труд“ и „24 часа“ са запорирани. За да се осъществи сделката с Гочева в рамките на 6 месеца запорът трябва да бъде вдигнат.

Това условие в предварителния договор поражда подозрения за висша държавна корупция, оплела изпълнителната, съдебната и „четвъртата“ власт – медиите.

По-рано Биволъ писа за Любомир Павлов е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов да продаде „Труд“ и „24 часа“ на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван.

Премиерът вече е провел лични разговори с редактори от изданията за промените в редакционната политика след като те сменят собствеността си, научи още Биволъ.

Планът за завладяването на медийната група на Донев и Павлов беше цитиран и в авторитетния швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung.

Вестникът отбелязва проблемите с медийната свобода в България, които ще се задълбочат след преминаването на двата големи ежедневника под контрола на близки до Борисов банкери.

Биволъ апелира ВКП да се самосезира по получената информация и да провери цялата процедура и начина, по който се прехвърля собствеността на едни от най-популярните български ежедневници. Ако действително се окаже, че съдебният запор върху сметките и дяловете на Павлов и Донев и отменянето на обвиненията срещу тях са предмет на търговска сделка, а парите по нея идват неясно откъде, тогава именно прокуратурата е институцията, която трябва да се задейства и да предотврати злоупотребата с власт и пари.