Федералното бюро за разследване не може да ни каже това, което трябва да знаем за контактите на Доналд Тръмп с Русия. Защо? Защото това би застрашило продължителната му, строго секретна операция срещу мафиоти свързани с руския президент Владимир Путин… и с Тръмп.

Но мълчаливото протакане на федералните води до далеч по-опасен риск – провал в разрешаването на кризата на доверие в президента на Америка. В тази статия WhoWhatWhy предоставя в 6 500 думи подробна информация от разследване извършено в продължение на два месеца.

ФБР очевидно е знаело, пряко или косвено, на базата на наличните факти, че преди изборния ден Тръмп и неговата предизборна кампания са имали лични и делови отношения с определени лица и групи свързани с престъпни елементи , включително известни руски гангстери, които пък имат връзки с Путин.

Същите факти сочат, че ФБР е знаело достатъчно, или е трябвало да знае, още преди изборите за да оправдае информирането на обществото за текущото си разследване на потенциално компрометиращи връзки между Тръмп, Путин и руската мафия, дори и това да е трябвало да означава загуба или разкриване на ценен информатор.

***

Само агенция независима от Федералното бюро за разследване (ФБР) може да разкрие истинската връзка на Тръмп с Москва и ролята, която Русия може да е изиграла в това той да бъде избран.

Директорът на ФБР Джеймс Коми наскоро разкри за първи път пред щатския Конгрес, че ФБР „разследва… естеството на евентуални връзки между лица, свързани с предизборната кампания на Тръмп и руското правителство, както и дали има някаква координация между кампанията и усилията на Русия.“

Въпреки това, двумесечното разследване на WhoWhatWhy разкри една от основните причини, поради които Бюрото може да е изправено пред тайни препятствия, които му пречат да разкритие пред обществото или законодателите това което знае.

Разследването ни може да обясни и защо ФБР, което беше много открито в разследването си на имейлите на Хилъри Клинтън, така и не даде информация за разследването си на кампанията на Тръмп преди изборите, въпреки че, както сега вече знаем, то е започнало през юли миналата година.

Такава публичност би могла да извади на светло скъпата и продължителна операция на ФБР срещу мрежа на организираната престъпност със седалище в бившия Съветски съюз. Тази операция е зависела от осъден престъпник, който в продължение на години е бил тясно свързан с Тръмп, като е работил с него в Trump Tower (Кулата Тръмп, небостъргач в Манхатън, построен от Доналд Тръмп, където се намира и седалището на Организацията Тръмп и собственото му жилище – б.пр.),  като в същото време е информирал постоянно ФБР и Министерството на правосъдието и е бил защитаван от тях пред закона.

Някои федерални официални лица са били толкова ангажирани в опазването на този източник, въпреки огромните му измами и дълбоки връзки с организираната престъпност , че стават негови адвокати след като напускат държавни постове.

По време на тайни съдебни производства, които по-късно стават публични, и настоящи и бивши правителствени адвокати пледират за изключителна снизходителност към този мъж, в момента когато той най-после е осъден. Агент на ФБР, който изразява подкрепа за информатора, по-късно се присъединява към личните сили за сигурност на Тръмп.

По този начин дилемата на ФБР за разкриването на ценни източници, активи и акции от текущото му разследване на връзките между администрацията на Тръмп и руски престъпни елементи ни връща към срамния и скандален епизод познат като Уайти Бълджър. В този случай, федералните са прикривали Бълджър, опасен бостънски мафиот, който е бил техен изключително ценен информатор, въпреки че серийният престъпник е продължавал да участва в ужасяващи престъпления. В момента ФБР очевидно е изправено пред подобен проблем –дали разследването му има толкова решаващо значение за националната сигурност, че то надделява над правото на обществото да знае истината за неговия президент?

Джак Блум, бивш старши следовател към Сената и един от най-изтъкнатите американски експерти по финансови престъпления на администрацията и високите етажи на властта, обобщава сложността и спешността на ситуацията:

„Това, което прави това разследване особено трудно е, че то ще ни заведе до сложните връзки между контраразузнавателните операции на ФБР и неговата разследваща работа във връзка с престъпни деяния,“ казва Блум.

„Освен това е вероятно и други елементи на разузнавателната общност да са били включени и те да имат да защитават „ценни активи“. Голяма част от доказателствата, с основание, ще бъде строго засекретена с цел защита на източниците и методите, и по-специално защита на лица, които са помогнали на една или друга от участващите агенции“.

В своето изслушване на 20 март пред Комисията по разузнаването на Долната камара на Конгреса, директорът на ФБР Джеймс Коми каза, че не може да навлиза в подробности за разследването му на руската следа в администрацията на Тръмп.

Ако беше го направил, бихме могли да научим, че в продължение на повече от три десетилетия ФБР е държало Trump Tower под око. Много от обитателите му са били мишени на големи разследвания, други са били подслушвани, а трети са били информатори. Общото между много от тях са дълбоките им връзки с организираната престъпност, включително с руската мафия.

Феликс Сейтър попада във всички тези категории. Осъденият престъпник Сейтър е работил в Trump Tower и е правил бизнес сделки с Доналд Тръмп през фирмата си за недвижими имоти Bayrock (Бейрок), сътрудничил е на ФБР и ЦРУ, и впоследствие, заради закрилата на Министерството на правосъдието, така и не плаща за престъпленията си. Роденият в  Москва имигрант си остава дълбоко свързан с Русия и Украйна.

Въз основа на документите, разгледани от WhoWhatWhy, могат да се направят някои изводи, които помагат да се свържат точките между Тръмп, ФБР, Русия и мафията.

Картинката, която ще се получи, няма да е красива за Доналд Тръмп. Въпреки това, заради усилията си да неутрализира организацията на може би най-най-мощния мафиот, човек, смятан за сериозна заплаха за националната сигурност, Бюрото може просто да е компрометирало собствената си способност да предостави на Конгреса или на американската общественост информация за всички връзки, които съществуват между Тръмп, неговата президентска кампания и режима на Владимир Путин.

Освен това, вероятно е бизнес връзките на Тръмп със Сейтър и Bayrock да поставят финансовите интереси на президента пред значителен риск, включително глоби, неустойки или други щети за милиони долари, ако бъдат доказани в съда граждански или наказателни нарушения, или други решения свързани с искови молби. Всеки, който има информация за опасността грозяща Тръмп в тази връзка би имал огромно влияние върху неговите действия.

Деликатното отношение към Сейтър от страна на правителството намира частично обяснение в онези дълго прикривани правни документи, които разкриват, че мафиотизираният бизнесмен се възприема от властите като изключително кооперативен и полезен. В тях се заявява, че Сейтър „се е отчитал ежедневно“ пред ФБР в продължение на много години.

Сейтър се е съгласил да съдейства на правителството на САЩ по въпроси на националната сигурност и организираната престъпност. Дейността му беше разкрита за пръв път в съдебно дело, заведено от бивш служител на фирмата за недвижими имоти на Сейтър – Bayrock. В процеса на работата му с Тръмп, името Сейтър публично става „Сетър“ (Satter),вероятно със знанието, ако не и с насърчението на ФБР. Това дистанцира бизнесмена Сетър и неговите партньори от престъпника Сейтър.

Адвокатите представляващи ищеца са прекарали години в опит да разплетат финансовите машинации на Bayrock, за които те твърдят, че включват стотици милиони долари вземания произтичащи, наред с други неща, от пране на пари и измами.

Те са се опитали да разкрият и информираността на правителството за дейностите на Сейтър и дори съучастието му в тези дейности.

Усилията им да разсекретят съдебни документи, включително и досието на Сейтър, са се сблъскали със съгласуван отпор от адвокатите на Министерството на правосъдието, преиначаване на историята на случая, и дори, според адвокатите на ищеца, анонимни смъртни заплахи.

Феликс Сейтър не можа да бъде открит за коментар.

Зашеметяващо разкритие

Историята на бизнес сделките на Доналд Тръмп с руски мафиот можеше и никога да не излезе наяве, ако служител на Bayrock не беше попаднал случайно на съгласието на Сейтър за сътрудничество с ФБР и на друга поверителна информация, която е била оставена достъпна по невнимание.

Този служител потърсил адвокат Фред Оберландър, който преровил документите. С течение на времето, Оберландър, който обучава студенти в университета в Йейл в изчислителна физика и компютърни науки от 18-годишната си възраст, започва да разнищва „византийската“ финансова структура, която е Bayrock, и за която се твърди, че е прикрила редица престъпления, включително мащабно пране на пари от източници от бившия Съветски съюз.

На 10 февруари 2010 г. щатският апелативен съд за втори окръг в Манхатън инструктира Оберландър с тайна заповед да не информира законодателната власт в САЩ за това което знае за Феликс Сейтър. (Тази заповед още е засекретена, но федерален съдия е разсекретил редактираната версия.)

Очевидно е, че апелативният съд е бил убеден, че необичайната по вида си заповед е оправдана по същество, но адвокатите противопоставящи се на Сейтър са счели наложената мярка за изключително странна.

„Да ни се нареди да не казваме на Конгреса това, което знаем може да се окаже първото и единствено такова „хипер“-разпореждане в американската история“, твърди адвокатът на самия Оберландър, Ричард Лърнър. „Никога няма да разберем дали е имало други заплашени да мълчат от съдии, които желаят да унищожат правата на Конгреса и публичния надзор. Това е страшно.“

Герои като от филм за Джеймс Бонд

Предотвратяване разширяването на базата на руската мафия в САЩ е един от най-важните приоритети на Бюрото. В действителност, то може да се окаже най-важната функция на ФБР след ролята му в борбата срещу тероризма.

Руската мафия има спиращ дъха и подценен обсег. Тя е толкова мощна, че агентът на ФБР Питър Коухоувън каза пред Си Ен Ен през 2009 г., че Семьон Могилевич, нейният „бос на босовете“, е стратегическа заплаха и човек, който „може с едно телефонно обаждане или заповед да повлияе на световната икономика.“

Американските власти гледат на Могилевич, който  е смятан за близък с Путин, не само като заплаха за финансовата система, но и като потенциална заплаха за световния мир. Той е имал достъп до запаси от военни оръжия и дори до ядрени материали, разграбени след разпадането на Съветския съюз.

Носели са се слухове за способността му да доставя оръжия за масово унищожение на този, който предлага най-висока цена, както и за опита му в контрабандата на опиум от Афганистан , и това ще придобие огромно  значение след 11-ти септември, когато европейски разузнавателни източници съобщават, че представители на Ал Кайда са се свързали с Могилевич в търсене на ядрен материал.

Руската мафия също така не трябва да бъде бъркана с обикновен престъпен синдикат. Това е организация съставена от държавни играчи, олигарси, както и специфични групи от хора, работещи заедно с ръководството на руското правителство – „мафия държава“. Понякога е трудно да се каже къде свършва мафията и къде започва правителството.

За някои руската мафия напомня глобализираните злодеи от филм за Джеймс Бонд, които искат всичко и не се спират пред нищо.

Робърт И. Фридман, бивш колега на авторите на тази статия от The Village Voice, си навлече гнева на Могилевич заради репортажите си за руската мафия. „Босът на босовете“ сложи цена от 100 000 щатски долара за главата на Фридман скоро след публикуването на една от безстрашните му статии за Могилевич, а ФБР му предложи да спре да пише по темата. (Фридман почина през 2002 г., на възраст от 51 години, от рядка болест на кръвта, с която се смята, че се е заразил по време на пътуване до Индия.)

Да влезе Тръмп

Още от първите дни на Trump Tower, през 1983 г., някои от най-отбраните апартаменти, включително и тези на десетте етажа точно под собствения триетажен апартамент на бъдещия президент, отиват в ръцете на отбор мошеници и близки до тях хора.

Разбира се строителството и хазарта отдавна са оплетени с връзки с организираната престъпност. Може да е било невъзможно за Тръмп напълно да избегне тези връзки. Независимо от това, в много новинарски репортажи и публични архиви Тръмп многократно е свързван с фигури от организираната престъпност и техни приближени.

Със сигурност новобогаташи от всички цветове са били привлечени от „блясъка“ на Тръмп и може дори да са имали трудности при получаването на одобрение от традиционните за Ню Йорк апартаментни бордове. Независимо от това, Тръмп би трябвало да е знаел, че много от неговите обитатели са проблематични и вероятно ще привлекат вниманието на правоохранителните органи.

Обитатели на Кулата са били:

Верина Хиксън, близка приятелка на Джон А. Коди, шефът на „бетоновия“ профсъюз в Ню Йорк, живееща точно шест етажа под апартамента на Тръмп. Коди, който има връзки с престъпната фамилия Гамбино, по-късно е осъден на пет години затвор за рекет. Говори се, че Тръмп и Коди са помогнали на Хиксън със заем за да може да плати жилището си.

Робърт Хопкинс, който беше арестуван в апартамента си за това, че е поръчал на мафията да извърши убийство на негов конкурент в хазарта. В крайна сметка Хопкинс е осъден за ръководене на голяма престъпна група занимаваща се с хазарт, отчасти от самата Trump Tower, операция, която може би е причината за първото от многото подслушвания в сградата. Тръмп се явил лично на затварянето на апартамента, където, според биографията на Тръмп от 1991 г. от нашия колега от The Village Voice, Уейн Барет, Хопкинс седял на края на заседателна маса и броял 200,000 щатски долара в банкноти. (Адвокатът на мафията Рой Кон е запознал Хопкинс с Тръмп.)

– Шелдън и Джей Уайнбърг, предприемчива двойка баща и син. Бащата е автор на най-голямата по това време измама с Medicaid (щатска социална програма за здравни осигуровки за семейства и лица с ограничен доход – б.пр.); синът е обвинен по-късно за мащабна кражба и застрахователни измами. Уайнбърг наели директно от Тръмп три апартамента, които той бил запазил за себе си.

Дейвид Богатин е закупил пет апартамента на 62-ия етаж в момент, когато е забъркан в огромен скандал с избягване на данъци включващ и продажби на бензин. Богатин е имал връзки с италиански и руски мафиоти. По-късно бяга в Полша и там създава изключително успешна верига от банки, преди да бъде екстрадиран в САЩ, където се озовава в строго охранявания затвор Атика в щата Ню Йорк.

Джоузеф Уейзелбаум, пилотът на хеликоптера на Тръмп, три пъти осъждан за трафик на наркотици.

– Бляскавият международен търговец на предмети на изкуството, Хели Нахмад, тогава на 34, който е живял в просторен апартамент в Trump Tower (а според някои разкази е притежавал целия 51-вия етаж), е осъден по-късно и излежава пет месеца от едногодишна присъда заради незаконни хазартни операции. Помагал е в организирането на игри на карти с огромни залози, които понякога са били провеждани в Trump Tower, и е „обслужвал милиардери, руски олигарси, холивудски звезди и професионални спортисти“, включително Леонардо ди Каприо, Мат Деймън, Тоби Магуайър и Бен Афлек. Вадим Тринчер и синовете му Юджийн и Иля са осъдени за същото престъпление и също са имали апартаменти в Trump Tower.

Разбира се да живееш в Trump Tower по никакъв начин не предполага някакъв вид престъпна дейност или връзки между обитателите. И все пак списъкът е внушителен.

Но един човек се откроява дори и в тази компания. Не е изненадващо, че той е от бившия Съветски съюз.

Шпионирането на Trump Tower – от 1983 г.

Когато Съветският съюз се разпада в началото на 1990-те, Могилевич (известен още като „бос на босовете“ и като „Умният Дон“) подучва руски съдия да освободи от лагер в Сибир един безмилостен и опитен престъпник, който през целия си живот се е занимавал само с престъпна дейност. Името му е Вячеслав Иванков с прякор“Япончик“ (Япончето – б.пр.) .

Четири месеца по-късно, през март 1992 г., Иванков пристига в САЩ за да организира нова престъпна мрежа. Той събира коренно различни елементи от вече утвърдени рускоговорящи престъпници и ги използва за създаване на сложна и добре управлявана операция, която може да пере пари и да генерира парични потоци и е част от международна мрежа. Властите обаче нямат представа къде се намира Иванков.

„И след това“, разказва бивш агент на ФБР в книгата на Робърт И. Фридман „Червена мафия“, „разбрахме, че живее в луксозен апартамент в Trump Tower.“

В момента, в които федералните го забелязват, той изчезна отново за да изплува по-късно в казино в Атлантик Сити – Тадж Махал на Тръмп.

По този начин, към началото на 1990-те, както пристигането на руската организирана престъпност в САЩ, така и странната привлекателност на имотите на Тръмп за руските мафиоти, влизат в полезрението на Бюрото.

Вячеслав Иванков – „Япончик“ и Семьон Могилевич (в кадър) Photo credit: Alchetron (public domain) and FBI / Wikimedia

Действията на ФБР в Trump Tower започват скоро след като тя е построена през 1983 г.. По това време Бюрото започва електронно наблюдение на сградата с наблюдение на телефона на посочения по-горе обитател на Trump Tower Робърт Хопкинс от кръга на престъпната фамилия Лукезе, който в крайна сметка е арестуван в Кулата за поръчка на убийство.

Интересът на ФБР към Trump Tower продължава през 1990-те, когато Бюрото, работещо в тясно сътрудничество с американски прокурори от Източния район на град Ню Йорк (който включва и Бруклин), започва да се фокусира върху бизнес операциите на човек свързан с Могилевич – гореспоменатият Феликс Сейтър.

Горе-долу по същото време Тръмп се озовава в капана на  своите кредитори, които поддържат публичната му митичност, докато по същество тайно изземат контрола над неговите собствени казина и му дават „джобни пари“ в опит да спасят останките от катастрофалните му бизнес решения. Те запазват името Тръмп на най-емблематичните му сгради поради хладнокръвното  изчисление, че неговата „марка“ все още може да привлече клиенти.

Трамп и его деньги (От руски – Тръмп и парите му )

Както Тръмп губи достъп до традиционните кредитни линии, отчаяната нужда от финансиране го води до източници, които в най-добрия случай са съмнителни, включително и до парични средства, които могат да се проследят до бившия Съветски съюз – обстоятелство, което може да обясни отказа на Тръмп да разкрие данъчните си декларации.

От две страници от данъчни декларации на Тръмп от 2005 г., за които се предполага, че са изпратени анонимно на репортера Дейвид Кей Джонстън, разбираме , че през същата тази година Тръмп е спечелил огромна сума пари –повече от 153 милиона щатски долара, което го поставя в малка група свръхбогати американци, вероятно само няколко десетки такива.

Изглежда, че истинският неочакван късмет за Тръмп започва по същото време, когато инвеститори от страни от бившия Съветски съюз пускат кранчето на парите в брой.

Обвинителен акт за организаторите на незаконни игри на карти с високи залози от 2013 г., внесен от американския прокурор Прийт Бхарара, съдържа твърдения за наличието не само на незаконен хазарт с големи залози и пране на около 100 милиона щатски долара, но също така и на изнудване, като членове на престъпната банда са използвали заплахи и сила за да отнемат „пари и имущество“ от клиенти.

Един от лидерите на операцията, Алимзан Токтакхунов, с прякор „Тайванчик“ (Тайванчето – б.пр.), смятан за международен престъпен бос и, по негови признания, приятел на „адютанта“ на Могилевич,  Вячеслав  Иванков „Япончик“ (за когото, както отбелязахме, е установено, че в един момент е живял в Trump Tower), е управлявал престъпната група от разстояние – не е можел да влезе в САЩ законно, защото по това време вече е издирван по обвинения за опит да подкупи съдиите по фигурно пързаляне от Зимните олимпийски игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити. Името на Токтакхунов често се свързва с „Боса на босовете“ – Семьон Могилевич.

Бхарара, когото Тръмп наскоро уволни, ​​след като прие оставките на други американски прокурори от времето на администрацията на Обама, не е единственото голямо име участвало в разследването на нередностите в Trump Tower. Бившият американски Главен прокурор, Лорета Линч, също е изиграла роля. Линч, първо като прокурор, а след това като прокурор за Източния район на град Ню Йорк, би трябвало е запозната с операцията на ФБР, която е включвала Сейтър – руският мафиот превърнал се в сътрудник и свидетел.

„Ако той (Сейтър) беше в тази стая точно сега, наистина нямаше да зная как изглежда,“ казва Доналд Тръмп през 2013 г. в показания под клетва.

Докато Сейтър наскоро влезе в новините – името му беше споменато, когато депутатът Ерик Суолуел (демократ от Калифорния) попита за него директора на ФБР Джеймс Коми, по време на публично изслушване за Русия на 20 март пред Комисията по разузнаването на Долната камара на Конгреса, то все още не е публикувано задълбочено проучване на отношенията на Бюрото с този ключов информатор.

Досега

Информацията по-долу се основава на обширно проучване на дейности, както и на досега непроверявани и непубликувани правни документи от близкото минало, които правителството се опитва да прикрие.

Картината която се очертава стига право до сърцевината на многото повдигнати въпроси за връзката на Тръмп с Русия на Путин в седмиците преди и след президентските избори.

Усилията и опитите тази информация да стане общественодостъпна изглежда са били агресивно блокирани от Министерството на правосъдието тъй имат потенциал да изложат на показ собствените му операции, както ефективните, така и неефективните.

***

Феликс Сейтър е в полезрението на Бюрото от средата на 1990-те, когато то е разследвало финансови измами свързани с руски мафиоти.

Много скоро след като помагачът на Семьон Могилевич – Иванков „Япончик“- пристига в САЩ през 1993 г., Сейтър, заедно с италиански мафиот на име Салваторе Лауриа, и други, поема ръководството на фирма наречена White Rock (Уайт Рок – Бяла скала – б.пр.)и създава престъпна компания за посредничество, чиято единствена цел е била да обира инвеститори и да пере пари.

Тя бележи голям напредък в измами за „раздвижване на пазара – напомпай и изхвърли“ (pump and dump), практика, при която цените на акциите са изкуствено завишени, а след това се продават на нищо неподозиращи инвеститори, често възрастни хора или неориентирани купувачи чрез тактика на притискането им чрез непоискани обаждания по телефона. Членове на White Rock включват хора от четири от петте най-големи семейства от организираната престъпност в Ню Йорк като племенника на мафиота Кармине Персико с прякор „Змията“ и баджанака на момчето за мокри поръчки на Гамбино – Сами Гравано с прякор „Бикът“ , както и руски престъпни елементи.

Изкуството на (двойната) сделка

Въпреки че разбиването на операцията на Сейтър е смятано за голям успех, властите скоро решават да го използват за да хванат дори по-едри риби. Затова сключват сделка със Сейтър, изглежда за да им помогне да погнат рускоговорящата мафия и нейния „Умен Дон“, Семьон Могилевич.

Вместо да излежи присъдата си в затвора, Сейтър се превръща в много ценен информатор на ФБР. Използвайки неназовани връзки, Сейтър организира намирането на няколко ракети Стингър , за които се предполага, че са пуснати на пазара от Осама бин Ладен – по-стар модел, който може да се използва за сваляне на пътнически самолети.

Непосредствено след 11 септември 2001 г. Сейтър получава обаждане от началника на нов отдел във ФБР, който иска да говори с него за Стингърите,  според твърдения на Салваторе Лауриа в книгата The Scorpion and the Frog („Скорпиона и жабата“), в съавторство с журналиста Дейвид С. Бари. Месеци по-късно, Сейтър се присъединява към Bayrock – фирмата за недвижими имоти с офиси в Trump Tower – и не след дълго е партньор в бизнес сделки със самия Доналд Тръмп. Това повдига някои интересни въпроси – дали Сейтър е поел поста в Bayrock по нареждане на ФБР? Дали бизнес отношенията на Сейтър с Тръмп наистина са инициатива на ФБР?

Едно нещо е сигурно – Bayrock се превръща в една от най-важните връзки между Тръмп и големи парични източници от бившия Съветски съюз.

Фирмата е основана от Тевфик Ариф, бивш функционер на комунистическата партия в съветската република  сега позната като държавата Казахстан. Ариф основава в Москва през 1989 г., през най-последните години на Съветския съюз, и друга компания също наречена Bayrock,.

Много съветски функционери се преориентираха към успешни кариери в пазарния капитализъм с помощта на високопоставени приятели, такива които имат достъп до ресурси за да натрупат огромни печалби от разграбване на умиращата съветската държава, а след това тези средства е най-добре да бъдат изпрани и преместени в чужбина за съхранение и инвестиции. Недвижимите имоти като цяло се възприемат като стабилна инвестиция.

През петте години през които Сейтър работи в Bayrock, той пътува из целия бивш Съветски съюз, уж да търси недвижими имоти, които да се разработват от Организацията Тръмп, а се твърди, че в същото време е изпрал стотици милиони долари незаконни средства от мистериозни източници от бившия Съветски съюз. И през цялото време той работи и като информатор на ФБР.

Скоро след като се присъединява към Bayrock (края на 2001 г. или началото на 2002 г.), той ефективно поема контрол над нея, но по необходимост крие този факт от своите кредитори и клиенти. Сейтър е главен оперативен директор на фирмата, и според твърдения в делото, заведено от бившия служител на Bayrock, към 2006 г. Сейтър е собственик на повече от 63% от фирмата.

Сейтър получава тази доминираща роля въпреки факта, че е престъпник. Заради услугите, които е предоставял на правителството на САЩ, тази информация е скрита от банки и други страни, с които Bayrock подписва договори, включително купувачи на апартаменти.

Организацията Тръмп заема името си на проекти на Bayrock в Торонто, Флорида, Аризона, и в Ню Йорк, в шикозния квартал Сохо, като проектът SoHo е единственият проект на Bayrock в който Организацията Тръмп всъщност влага някакъв дялов капитал. Повечето от проектите свързани с Bayrock са неуспешни, оставяйки следа от разгневени инвеститори, както и поредица от съдебни дела и контра-дела. Според показания под клетва, по-голямата част от проектите, които Сейтър развива в чужбина – налагащи пътуванията до Русия, Полша и Украйна (включително многобройни пътувания до Крим) – изглежда никога не са стигнали по-далеч от чертожната дъска.

Сейтър и Тръмп понякога пътуват заедно. През септември 2005 г. Тръмп и, по всичко личи, Сейтър, летят заедно със съпругата на Тръмп, Мелания, до Колорадо, където Сейтър говори с местен репортер за възможни строителни проекти на Тръмп-Bayrock в Денвър.

Доналд Тръмп, Тевфик Ариф (партньор в Bayrock) и Феликс Сейтър на Trump Soho Launch Party 19 септември 2007 в Ню Йорк. Photo credit: Mark Von Holden / WireImage

Строителният магнат и гангстерът под прикритие са били толкова близки, пак според показания под клетва, че Сейтър е можел просто да качи няколко стъпала до офиса на Тръмп и да проведе импровизиран разговор с него, без да има насрочена среща. Сейтър и кланът Тръмп стават толкова близки, че през февруари 2006 г., по лична молба на Доналд Тръмп, гангстерът се присъединява към децата му Иванка, Доналд младши и съпругата на сина му Ванеса в Москва, за да ги разведе из града, според негови свидетелски показания. Докато е в Москва, той изпраща емайл на журналист за възможни проекти на Тръмп-Bayrock в Денвър, в който посочва, че е с Дон младши. В по-късни съдебни дела се твърди, че няколко дни по-късно Сейтър се обажда на един от партньорите в проекта в Аризона и го заплашва, че ще бъде „измъчван и убит“.

Присъствието на Сейтър в Bayrock вероятно би продължило по-дълго, ако през 2007 г. Ню Йорк Таймс не беше „изобличил“ криминалното му минало.

Въпреки това, няколко години след като е напуска Bayrock, Сейтър все още може да бъде видян в Trump Tower. Но тогава той очевидно вече работи директно за Тръмп, а не за себе си, с офис, визитни картички, телефонен номер и имейл адрес изцяло предоставени от Организацията Тръмп. На визитките е записан като „старши съветник на Доналд Тръмп“.

Днес Тръмп твърди, че има проблеми с паметта по отношение на Сейтър.

„Тръмп бе запитан за Сейтър по време на показания под клетва, свързани с други случаи от 2011 г. и 2013 г.. В първия случай Тръмп признава, че е било обичайно да си говори със Сейтър „през определен период от време“.  Въпреки това, при показанията по втория, Тръмп казва:“ако беше в тази стая точно сега, наистина нямаше да зная как изглежда,“ съобщава изданието Mother Jones (Майка Джоунс – родена в Ирландия американска учителка и шивачка, която става виден представител на профсъюзите – б.пр).

В началото на декември 2015 г., Тръмп отново отговаря неясно на репортер на Асошиейтед прес, който му задава въпрос за Сейтър. „Феликс Сейтър, боже, трябва дори да се замисля за това,“ казва той. „Не съм запознат с него от близо .“ Иванка и Дон младши също казват по-късно, че нямат спомен да са били с него в Москва.

Агентът на ФБР Лио Тадео определено не „трябва дори да се замисля за това“. Тадео е разследвал италиански и руски сектори на организираната престъпност от офиса на ФБР в Ню Йорк и е пряк свидетел на последиците от пристигането на „Япончик“ Иванков през 1992 г., и на влиянието на Могилевич в рускоговорящата общност, финансовите пазари в Ню Йорк и извън него. Той се издига до ръководител на секцията за борба с руската организирана престъпност и е една от основните свръзки на ФБР със Сейтър. Тадео свидетелства в защита на Сейтър по време на решаването на присъдата му като хвали неговото „изключително“ сътрудничество и подчертава колко е „способен, важен и ефективен“.

През годините, когато Тръмп и Bayrock работят над съвместни проекти, SoHo на Тръмп е бил планиран, проектиран, финансиран и е направена първа копка.

И така, Bayrock, на която Сейтър е бил мажоритарен собственик, и Организацията Тръмп, начело с бъдещия президент, са правили заедно важни сделки и са имали офиси в близост  един до друг в Trump Tower, и все пак сегашният президент твърди, че той „не е запознат с него от близо“.

Има много възможни причини поради които Тръмп трябва да бъде тактичен когато става дума за Сейтър. Освен това Тръмп може да е знаел за връзките на Сейтър с руското правителство или организираната престъпност, а и съвместните им проекти представляват огромен финансов риск за Тръмп.

Ако той или някой около него, като други управители от Организацията Тръмп, счетоводители и адвокати, са били запознати с криминалното минало на Сейтър и въпреки това са сключили договори с него и Bayrock, Тръмп и компанията му могат да бъдат подведени под отговорност за стотици милиони долари и дори да ги грози затвор.

Защо?

Защото страните по банкови кредити и инвестиционни договори трябва да потвърдят, че нямат собственик или управител осъждан за измама, и ако това потвърждение се окаже лъжа, всеки, който знае за нея може да бъде подведен под отговорност. Същото се отнася и до възможността някой да научи за криминалното досие на Сейтър след подписване на договор, но да продължи този договор.

По този начин, ако Тръмп е знаел, че Сейтър е осъждан за престъпления, но въпреки това е правил бизнес с него, той, Организацията Тръмп, и всеки служител на компанията, който също е знаел може да бъде застрашен от значителни наказания или глоби. Това е особено вярно за проектите Тръмп-Bayrock понеже толкова много от тях имат ужасен край, с множество съдебни дела в редица щати.

Обаче информацията за минали финансови престъпления на Сейтър е била официално засекретена и  пазена в тайна поради неговия продължаващ статус на „сътрудничещ свидетел“. Поради тази причина, дори и след извършване на проверка, позната като дю дилиджънс, този, който сключва бизнес споразумения със Сейтър няма да намери никакви доказателства за неговото криминално минало.

Украйна: Голямата награда

Провалът на ФБР в пълното разкриване на руската следа при Тръмп преди изборите очевидно окуражи целия екип – от президента до бившия мениджър на предизборната му кампания, до личния му адвокат и „куче пазач“, да предприемат действия заедно със Сейтър, които могат да бъдат интерпретирани като действия в полза на Путин . Никъде това не е по-вярно отколкото в Украйна.

Тази бивша съветска република е в центъра на мечтата на Путин да възстанови величието на Русия от епохата на Студената война и да защитава границите й. Анексирането на Крим от Украйна е огромна победа за него.  Да се държи за този стратегически важен регион и да поддържа достъп до него чрез контролиране на източните части на самата Украйна са от жизненоважно значение за амбициите на Путин.

Други важни стратегически въпроси свързани с Украйна включват желанието й да се присъедини към НАТО, на което Русия гледа като на огромна заплаха. Налице е също така и въпроса за газопровод, който да пренася на природен газ от Русия през Украйна до гладната за гориво Европа, и което е особено важно – до Германия. В един момент Могилевич е обявен за таен мажоритарен собственик на украинския дял в мистериозна компания посредник, наполовина собственост на руския гигант Газпром. (Могилевич, както и бащата на Сейтър, който е идентифициран като част от организацията на Могилевич в петиция до Върховния съд, изпращат поздрави от Украйна. Адвокатът на Могилевич отрече клиентът му е имал каквато и да е връзка с дружеството.) Докато се вихри ураган от въпроси около сделката , Сейтър, по това време информатор на ФБР, пътува до Украйна и Русия, уж за търсене на недвижими имоти, които да разработва заедно с Организацията Тръмп.

От своя страна, когато в началото на президентската кампания възникнаха въпроси около факта, че Русия е анексирала Крим, или че е ангажирана във военен конфликт в Източна Украйна, кандидатът за президент Тръмп дори не им обърна внимание.

„Само за да разберете. [Путин] няма да отиде в Украйна, ясно ли е“, заяви Тръмп в интервю, малко след като беше номиниран и преди да бъдат коригиран с факти.

Твърди се, че председателят на предизборната платформа на Тръмп, Джей Ди Гордън, се е срещнал с руския посланик по време на републиканската конвенция. В интервю с Джим Акоста от СИЕНЕН (CNN), Гордън заяви, че е поддържал използването на по-мек език по отношение на подкрепа за Украйна в конфликта й с Русия, нещо, за което самият Тръмп се застъпил по-рано същата година по време на среща с Гордън. Последвалите коментари на Гордън изглежда като да обръщат това твърдение, но платформата на републиканската партия е била променена в тази посока.

 По това време, обитателят на Trump Tower, Пол Манафорт, все още работи за кампанията на Тръмп, докато не е принуден да напусне заради връзките си с бившия украинския президент Виктор Янукович и други мощни фактори симпатизиращи на Русия. Но връзките на Манафорт с Русия са дори по-дълбоки отколкото се подозира тогава.

На 22 март Асошиейтед прес съобщи, че през 2000-те на Манафорт е била плащана стряскащата сума от над 10 щатски долара милиона годишно от руския олигарх Олег Дерипаска, близък съюзник на Путин, за да приложи план, който би бил „от голяма полза за правителството на Путин“.

И нещо още по-странно, дори миналия месец  близките до Тръмп Сейтър и Майкъл Д. Коен, личният адвокат на Тръмп, са лобирали пред тогавашния съветник по националната сигурност Майкъл Флин за вдигане на санкциите срещу Русия, наложени след заграбването на Крим. Те са му предали предложение за „мирен план“ за Украйна, който вбеси настоящия премиер на страната. Предложението би помогнало на амбициите на един определен про-руски политик, формирането на чието движение е подпомогнато от Манафорт.

Оказва се, че, подобно на много други персонажи в тази история, Коен има свои собствени и съществени украински връзки. След като се дипломира от юридически факултет, считан за треторазреден, Коен се занимава със защита на хора получили травми. Жени се за жена, чиито родители са украинци, а брат му, също адвокат, се жени за жена, чийто баща от човек със скромни украински корени се е превърнал в милиардер.

Много по-малко от шест степени на разделение

Докато се разгръщат всички тези маневри с висок залог между САЩ и Русия по повод на Украйна, Министерството на правосъдието и ФБР са работили усилено за да предотвратят оповестяването на историята със Сейтър и Тръмп.

WhoWhatWhy научи, че редица ключови правоохранителни фигури, свързани с ролята на Сейтър като правителствен информатор, продължават да го закрилят, което неизбежно помага да се запазят в тайна престъпните дейности ставащи в Trump Tower. Една от тези фигури дори работи за Тръмп.

Специалният агент на ФБР, Гари Ухер, не само е разследвал в миналото (заедно с колегата си, агент Лио Тадео) случая „напомпай и изхвърли“ (pump and dump), който води и до първоначалното закачане на Сейтър, но очевидно е бил и една от неготвите ФБР свръзки. След като се оттегля от поста си в Бюрото в Ню Йорк през 2011 г., Ухер се пренасочва към частния охранителен бизнес заедно с друг бивш агент на ФБР и постъпва във фирма наречена XMark, а тя става част от малката армия от частни охранителни фирми, които охраняват Тръмп по време на президентската кампания. (Нито Ухер, нито Тадео отговориха на молбата ни за коментар.)

В действителност, както XMark, така и лично Ухер, започват да получават плащания от кампанията веднага след като Тръмп я обяви през юни 2015 г.. Името на Ухер се появи в пресата няколко пъти, понякога в твърдения, че се е отнесъл грубо към хора протестиращи срещу Тръмп по време на предизборните му митинги. Но досега никой не е посочил, че преди да отиде да работи за Тръмп, Ухер е бил офицер за свръзка на Сейтър.

Не е ясно как са се запознали Тръмп и Ухер, но изглежда, че единственият начин това да се случи е чрез техния общ познат, човекът за когото Тръмп непрекъснато увърташе по време на кампанията – Феликс Сейтър.

Що се отнася до Тадео, през юли 2016 г., когато слуховете за възможни усилия от страна на Кремъл да помогне на кампанията Тръмп набират все по-голяма сила, Вашингтон Пост публикува статия омаловажаваща тази възможност и цитира бивш агент, сега работещ в частния сектор: „Не е Путин този, който се опитва да помогне на Тръмп,“ казва той. В статията Тадео е представен като „бивш специален агент на ФБР, който е отговарял за кибер и специални операции в Ню Йорк“, но тя не казва на читателите, че този човек е и бивша свръзка между ФБР и Сейтър, по времето когато Сейтър работи с Тръмп.

Пътищата на другите главни герои в тази история са също любопитни.

Двама колеги на Лорета Линч от прокуратурата на Източния район на град Ню Йорк, Лесли Колдуел и Кели Ан Мур, напускат държавната служба за да се присъединят към кантората на Morgan, Lewis & Bockius(Морган, Люис и Бокиъс), като и двете представят Сейтър през 2009 г. по време на изслушването за определяне на присъдата му. Колдуел се завръща на държавна служба в края на 2013 г., когато й е предложен поста на помощник-главен прокурор в наказателното отделение – това е третата по важност позиция в Министерството на правосъдието.

Мур все още работи за Морган Люис. След изборите тази фирма е наета от Тръмп за да се справи с етични въпроси свързани с евентуални конфликти на интереси, което, като се има предвид настоящата история, придобива съвсем нов смисъл. (Нито Колдуел, нито Мур отговориха на запитванията за коментар.)

Съобщението на Тръмп, че е наел Морган Люис като съветник по етичните въпроси има ясната цел да отклони призивите да спре инвестициите си или да използва независим тръст за надзор на бизнеса му. Любопитното е, че в същия ден, в който Тръмп направи съобщението, кантората на Морган Люис в Москва е обявена за „Руско адвокатско дружество на годината“ за 2016 г. от асоциация от правния сектор.

Дали като възлага на Морган Люис да разреши конфликтите му, и вероятно като изисква споразумения за конфиденциалност в процеса, каквато е практиката му, Тръмп се застрахова от даване на информация, която би разкрила истинската същност на финансовите му отношения със Сейтър, Bayrock и други?

Всички подобни разкрития, които биха могли да изложат на показ престъпното минало на Сейтър, неговите разговори с Тръмп, пълния обхват на финансовите договорености на Bayrock с Организацията Тръмп, а може би и истинския източник на финансиране на Bayrock, ще попаднат под клаузата за привилегированите отношения между адвокат и клиент.

С толкова много играчи и толкова много слоеве на участие, да се стигне до дъното на руската следа при Тръмп е херкулесова задача. А има и допълнително усложнение.

Сагата Тръмп-Сейтър-Могилевич-Путин, с нейните преплитащи се вътрешни и международни нишки, почти сигурно е бойно поле за могъщи фигури от разузнаването на САЩ. Дори разнищването на една такава нишка – използването от ФБР на Феликс Сейтър като информатор – е предизвикателство на всяко ниво. ФБР е исторически разкъсвано от вътрешни битки за приоритети и стратегии, а освен това Бюрото винаги е водило ожесточени териториални войни с други разузнавателни служби, по-специално с ЦРУ.

Защо имаме нужда от независимо разследване

Да обобщим – разследването на WhoWhatWhy води до заключения, че ФБР, чрез използването на информатор със сериозни връзки с Тръмп и предполагаеми връзки с руските мафиоти, включително един, който се смята за заплаха за националната сигурност на САЩ , е вързало собствените си ръце, когато става дума за разследване на президента.

Това затруднява Бюрото в проследяването на дългогодишната близост на президента с мафиоти, между които и гангстери от бившия Съветски съюз, както и такива, които имат близки връзки с руския президент и олигархичен елит.

Това отчасти може да обясни странното поведение на ФБР и объркващите завои за това, което правителството знае за намесата на Русия в изборите през 2016 г..

В тази сложна история понякога е трудно да се съсредоточиш върху най-важните връзки. ФБР използва Сейтър в много важни свои проекти, вероятно за да помогне за премахването на „Умния Дон“ Могилевич, който ни отвежда направо до Путин. Тази връзка е толкова чувствителна, че може да бъде смъртоносна. Например, след като Иванков, лейтенантът на Могилевич и обитател на Trump Tower, дискутира публично тесните връзки на Могилевич с Путин, той е застрелян от снайперист на улица в Москва.

В края на 2015 г., наказателно поделение на Министерството на правосъдието, начело с Лесли Колдуел, бивш областен прокурор за Източния район на град Ню Йорк, и по-късно адвокат на Сейтър, извади Могилевич от списъка на ФБР на десетте най-издирвани престъпници, което е изключително рядко явление. Заподозрените обикновено се вадят от списъка само по  две причини – арест или смърт.

Доналд Тръмп е голям фен на Путин от години. Това е обект на спекулации и присмех, но нещата стигат по-далеч.

Като се има предвид колко близък е бил Тръмп със Сейтър и Сейтър с ФБР, както и факта, че ФБР е работило да осуети действията на Могилевич (който е бил близък с Путин), големият въпрос е защо необичайният ентусиазъм на този президент спрямо руския лидер, и Русия като цяло, все още не са официално тема на спешно разследване?

Нещо не се връзва.

Каквото и да е то, ние трябва да знаем. И както показва тази статия, поради различни причини, ФБР най-вероятно няма да ни каже цялата история.

Трябва още да се посочи, че нещо, което е от жизненоважно значение за обществения интерес, не винаги е считано от Бюрото за престъпление. Ето защо ролята на независими следователи, включително, и по-специално журналисти, е така жизнено важна. Джак Блум, бивш старши следовател към Сената и водещ експерт по финансови престъпления на администрацията, подчертава сериозността и спешността на ситуацията:

„Колкото и сложно да стане разследването, то води до сърцето на нашата демокрация и тя трябва да върви напред. Този път, за разлика от други разследвания, включително и убийството на Кенеди, ЦРУ-Чили и иранските контри, трябва да се стигне до същината на въпроса, без значение колко време ще е необходимо и без значение колко шокиращи ще бъдат заключенията.“

Репортери: Джонатан З. Ларсен е бивш редактор на The Village Voice, чийто екип включваше  Уейн Баре, и Робърт И. Фридман, който не е вече между нас. Тези хора и изданието им създадоха много от важните ранни разследвания за Доналд Тръмп и за мафията. В момента Ларсен  е старши редактор и член на Управителния съвет на WhoWhatWhy. Ръс Бейкър, бивш разследващ журналист за The Village Voice, е главен редактор на WhoWhatWhy. С. Колинс е репортер на WhoWhatWhy.

Виж оригиналната статия тук. Превод: Биволъ

Print Friendly, PDF & Email