Българските власти повтарят като мантра, че имаме 100% готовност за влизане в шенгенското пространство на свободно движение, и че българските граници са най-добре пазените в ЕС. Реалността обаче е по-различна. Както показа разследване на L’Express за бургаското пристанище Росенец, сигурността на този морски порт, концесиониран от държавата на „Лукойл“, е поверена на руска фирма, а Гранична полиция се появи там едва след няколко публикации и парламентарно питане. Проблеми има и по сухопътната ни граница.

„Всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти.“ – това твърди зам.-министър Веселин Вучков в интервю за Фондация „14 януари“ от 02.05.2012. 

Само ден преди това интервю няколко души посещават районите по границата с „надградени шенгенски стандарти“, но не като официални лица – депутати от Холандия и Германия, които са развеждани от МВР по „правилните“ обекти. Публикуваме документалния разказ за това приключение и снимките изпратени от писателя и блогъра Николай Фенерски. Емоцията настрана, преди една година журналист от Биволъ посети описаните по-долу места заедно със западен колега. Можем да гарантираме, че фактите изложени от Николай Фенерски са верни.

Биволъ

От 28 април до 1 май тази година с приятели направихме офроуд експедиция из Странджа в търсене на археологически и природни забележителности. Добрите ни впечатления от красивата запазена природа и тракийските долмени и светилища обаче бяха развалени от няколко факта, за които хората може би не знаят или не подозират. Бог високо, Бойко далеко. На знаменца, светлинки и лентички за откриване на обекти тази сегашната власт е много силна. За разлика от тройната ламя, при която не си правеха труда да маскират разграбването и разграждането под някакви финтифлюшки. Силата на сегашната власт е във финтифлюшките, което свидетелства колко голямо е желанието им да управляват дълго.

Преди години, когато още на този свят имало Варшавски договор и два лагера, територията на Странджа била препълнена с армия и военни обекти. Тук било най-голямото струпване на войска заради границата ни с Турция. И според войнишките легенди службата тук била тежка, затова линията Елхово – Звездец – Грудово (сега Средец) била наричана „триъгълник на смъртта“. Иронията е, че днес в този триъгълник наистина царува разрухата.

От село Росеново до село Богданово преди водеше добър земен път. В момента състоянието му е ужасно, целият е в дълбоки ровове, дупки и канали. Просто от там е минавал военният телефонен кабел, свързващ поделенията в Странджа. Стотици километри кабел из цялата планина. Новите варвари са изкопали кабелите, махнали са обвивките им, които се търкалят по пътя, и са предали метала на вторични суровини. Кой е предоставил на копачите сведения и карти откъде минават кабелите – никога няма да се разбере. Опоскването продължава. България е рай за събирачите на вторични суровини и ловджиите.

Тези последните навярно си точат зъбите да завладеят някогашните гранични застави и да ги превърнат в свои бази. Гилзи от ловджийски патрони в огромни количества се въргалят навсякъде по границата.

Но да разкажа най-напред как стигнахме до границата и дори я пресякохме. Искахме да видим граничния кльон, минахме през селата Голямо Буково, Кирово и стигнахме до Белеврен. Това малко селце е разположено зад граничния кльон и само на километър или два от граничната бразда между България и Турция. Кльонът е мрежа от бодлива тел, обърната навътре към България – пазели са някога не да не влизат нашественици отвън, а да не бягат разни подривни елементи оттук накъм гнилия капитализъм. По телта е минавал слаб ток и когато две жици се допрат, системата сигнализира за възможно нарушение на държавната граница. Днес кльонът е ръждясал, прокъсан и служи само за спомен. Предишните КПП не съществуват, порталите са широко отворени, а на много места мрежата е съборена и се преминава съвсем безпроблемно.

Днес граница между България и Турция на практика не съществува. Поне не от наша страна. Външната граница на ЕС в момента не е означена по абсолютно никакъв начин. В търсенето на граничната застава и вишка по широки земни пътища след село Граничар преминахме в Турция, без в началото да разберем това, неусетно. Погледнах гармина* си – показваше, че сме на 150 метра в чужбина, зад граничната бразда. Опитахме се да открием самата бразда, ров, широк около 50 сантиметра. Днес тази бразда е неоткриваема, заровена, съвсем бегло може да се предположи само откъде е минавала. И се попитах кой охранява ЕС от евентуално навлизане на трафиканти или терористи. По един джип с надпис „гранична полиция“ се среща тук-таме в центъра на някое село. Днешните граничари обикновено вървят по двама за участък от 50 километра от границата и не забелязах да се отклоняват от асфалтовите пътища. Повечето от тях просто седяха в селската кръчма на кафе и раздумка.

И това е новината – Турция е в ЕС отдавна. Откакто не съществува граница. А по телевизора онези с лентичките и знаменцата ни убеждават, че сме имали най-добре защитената външна граница. Не им вярвайте. Те само така си говорят. Те никога няма да признаят истината официално – че върви поредното или последно разграбване на каквото има останало – кабелите отиват при събирачите на вторични отпадъци, сградите отиват при ловците. И всички щракат с пръсти. Препоръчваме ви да си направите една екскурзия до чужбина, каквато си направихме ние, и да се снимате до останките от вишката и кльона, скоро и тях няма да ги има, все пак съдържат някакво количество метал. Във вторична суровина е превърната самата държава. Държавност на тази територия просто не е в наличност. В разградената територия на воля се лее единствено чалгата във всичките й проявления. Дано онези на запад не се вържат на политическата ни чалга. Че току-виж Турция влязла и в Шенген.

*гармин – марка GPS устройства

Capture_decran_2012-05-04_a_14.09.30

Capture_decran_2012-05-04_a_14.09.38

Capture_decran_2012-05-04_a_14.09.52

Capture_decran_2012-05-04_a_14.10.04