Capture_decran_2012-02-09_a_13.23.39
Рехабилитационният център „Алекса“. Снимка: сайт на фондацията „Утре за всеки

Не само името на рехабилитационния център „Алекса“ свързва фондацията, която прибра парите от откупа на Камелия Бончева, с подсъдимия Алексей Петров. Разследване на Биволъ показва, че фондацията „Утре за всеки“ не е избрана на случаен принцип, а целенасочено и вероятно през нея са препрани пари на Трактора. Към времето, когато Ангел Бончев е принуден да преведе 157 хиляди евро на фондацията, поне три от нейните служителки са поддържали връзки с Алексей Петров и на практика са били обвързани с него.

Управителката на „Утре за всеки“ Нина Хаджийска се познава с Алексей Петров още от НСА, където тя се дипломира като магистър по спортен мениджмънт. По-късно пътищата на двамата се пресичат, докато тя следва застраховане. Преди да застане начело на фондацията, тя няма печеливш бизнес. Популярна е в женските среди като дистрибутор на бижутата Energitix, за които твърди, че лекуват мигрена, артрит, депресия и… менструални болки.

Топла връзка с Трактора има и Катя Делирадева, която също е в управителния съвет на фондацията. Проверка в търговския регистър сочи, че тя членува в „Съюз на застрахователните агенти“, за който е известно, че е свързан с Алексей Петров. Сред представителите на въпросния съюз е и Татяна Вачева, близка приятелка на Катя Далирадева. Вачева е една от доверените служителки на Алексей Петров. Самата тя е управител на БК „Левски Спартак“ (брокерската къща на Трактора – б. а.), която има преки връзки с „Лeв корпорация“.

Сред служителките на „Утре за всеки“ е Лорета Николова. Към момента на учредяване на фондацията тя е в управителния съвет, впоследствие се оттегля. Преди да започне работа там, тя е дългогодишен застрахователен брокер в „Лев инс“.

В „Утре за всеки“ членува и Румяна Козарева. Нейният съпруг Йордан е близък с Алексей Петров и развива строителен бизнес с негова подкрепа. Собственик е на „РВД – консулт“ и „Инжком – 93″, които от години имат договор с „Лев инс“ за поддръжка на сградния фонд на фирмата.

За топла връзка между Алексей Петров и „Наглите“ се заговори още при разпитите на групата за отвличания, сред чиито жертви са Камелия и Ангел Бончеви. Първо за него намекна единият от подсъдимите – Любомир Димитров с прякор Гребеца. В показанията си той твърди, че знае кой е човекът, който е начело на бандата. От думите му тогава стана ясно, че това е бил мъж с високо обществено положение, който работи към ДАНС.

Пламен Устинов, който е защитен свидетел по процеса „Октопод“, също смята че има връзка между Алексей Петров и отвличането на бизнесмена Ангел Бончев. Той направи скандални разкрития, че Петров е искал да отвлече близък на Гриша Ганчев, но след това се отказал от идеята и му възложил направо да „очисти“ Ганчев. Устинов обаче предупредил Ганчев, който потърсил закрила от президента Първанов. Устинов беше призован да свидетелства за отвличането на Бончев в процеса на „Наглите“.

Близки на отвлечени също разказват, че са провели собствено разследване, искайки среща със Златомир Иванов – Баретата. В частен разговор той им споделя, че вероятно похитителите са близки до Алексей Петров и свързани с Антон Петров – Хамстера.

Създадени с откуп?

Интересни са и счетоводните отчети на „Утре за всеки“. Справка в документите сочи, че при учредяването си през 2008 г. фондацията е имала в наличност 1521 лева. В края на годината към тях са добавени единствено парите от откупа на Камелия Бончева. През 2009 г. финансовите активи набъбват до 428 хиляди лева.

Прави впечатление и връзката между датите, когато са станали отвличанията на Ангел и Камелия Бончеви и самото учредяване на „Утре за всеки“. Решението за създаването на фондацията е от 12 февруари 2008 г. Два месеца по-късно – през април вече има и сайт. Ангел Бончев е отвлечен през май, когато в телевизионните медии се завърта масирана реклама на „Утре за всеки“. Малко по-късно е похитена и съпругата му и става предаването на откупа. Когато парите са преведени по сметките на фондацията, тя не фигурира в Търговския регистър. Вписването става едва на 3 ноември 2008 г. Месец по-рано е проведено общо събрание, на което някои от членовете подават изненадващо молби да се оттеглят от фондацията.

Доходоносна „благотворителност“

Управителката Нина Хаджийска се оправдава, че не иска да върне парите на семейство Бончеви, защото те отишли за благотворителност при изграждането на прословутия център „Алекса“ за лечение на жени с рак на гърдата. Бончев дори фигурира на първо място в списъка на дарителите на страницата на „Утре за всеки“, макар че си търси правата в съда.

Думата „благотворителност“ фигурира и в устава на фондацията, където сред целите е записано: „Предоставяне на социални услуги; подпомагането на социално слабите; на хората в неравностойно положение; на пряко засегнатите от болеста „рак“ и техните семейства. Благотворителност. Изграждане и дарителска дейност за предоставяне на набраните или целево дарени средства за обслужване ремонт и обзавеждане на дневни центрове“

До момента обаче единственото, направено от фондацията, е изграждането на въпросния център „Алекса“. По думите на Нина Хаджийска той е построен изцяло за нуждите на жени, болни от рак, които не могат да си позволят скъпи процедури и прегледи при лекари. На сайта на фондацията любезно приканват да се регистрирате, за да получите клубна карта, която давала отстъпки. Самата карта струва 60 лева, а оттам цените за прегледи нарастват още.

От търгашество в „благотворителния“ център се оплакват и негови посетителки с рак на гърдата: „Посетих няколко пъти този център след откриването му. Всички процедури и занимания се заплащат на пазарни цени. Цената на пакет услуги за ползването на уредите за детоксикация, които са закупени с дарения е над 220 лева за 11 процедури. Нина Хаджийска масово приканва хора, които не са болни да използват тези уреди за красота. Цените на центъра не са достъпни за болни хора. Например цената на час по йога е 5 лева- което е нормалната средна пазарна цена за таказа услуга. Направи ми впечатление, че всички платени пари за услугите на центъра се събират на ръка и не се издават никакви документи за тях – няма никаква отчетност. Наистина много се натъжих- този център е прекалено комерсиален, за да може да бъде в помощ на болни жени“, разказва една от тях.

С подобни впечатления е и друга жена: „Много комерсиално. За 1 час престой платих 80 лева. Първо единият лекар ми взе пари на ръка, после се наложи да платя още веднъж и получих хвърчаща фактура – без печати, без нещо“, пише разочарованата пациентка в един от интернет-форумите.

Нина Хаджийска се оправдава, че не издават касови бележки, защото фондацията не била търговско дружество. По думите й парите се взимали, за да се поддържала благотворителност, която обаче липсва. Договорът на фондацията с ИСУЛ изтича през април 2012 г. Дали той ще бъде продължен зависи от Министерството на здравеопазването.

На 19 септември съдът даде ход на делото срещу „Утре за всеки“, в което Ангел Бончев и съпругата му си искат парите от насилственото „дарение“. Самата Камелия Бончева е с рак на гърдата и претърпява няколко тежки интервенции в Турция. До момента те са платили стотици хиляди лева за лечението, тепърва предстоят още процедури. До момента нито тя, нито съпругът й са потърсени от „Утре за всеки“, рекламираща се точно като фондация, подпомагаща жените, болни от рак.

Биволъ припомня…

Бизнесменът Ангел Бончев е бивш борец, президент на футболния клуб „Литекс“ и близък на Гриша Ганчев, който е представен като фигура на организираната престъпност в секретен доклад на посланик Джеймс Пардю от 2005 г. Според Пардю Ганчев е „един от първите лидери на организираната престъпност, който използва спортен отбор за пране на пари, чрез футболния клуб ЛИТЕКС в град Ловеч. Литекс е собственик и на базираната в Ловеч изба ВИНАЛ, която произвежда вино за местна консумация и износ, и водка за износ. Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.“

Бончев е също така съдружник на Бойко Борисов в скандалната фирма „Тео Интернационал„, уличена в незаконно производство на цигари в Крайморие през 1995 г..