Делото, за т.нар. турски ваксини беше образувано по обвинения на прокуратурата, за първи път срещу действащ министър – д-р Петър Москов – бивш министър на здравеопазването и още четирима. Делото за дарението-бартер на ваксини, между България и Турция, влезе в Специализирания наказателен съд, след наше журналистическо разследване, преди 8 години, излъчено в авторското ми предаване „Открито с Валя Ахчиева“ по БНТ. Но, след излъчване на първата му част, втората част на разследването беше свалена от програмната схема. Обществената БНТ, тогава с генерален директор Вяра Анкова, не го излъчи в планирания ден и час.

От ДАНС дойдоха в БНТ, за да вземат записа на спряното разследване. Но, въпросното предаване изтече в мрежата. Най- напред го публикува сайтът „Фрогнюз“, а след това беше препубликувано от десетки други сайтове. Напрежението в обществото се качи. И под обществения натиск, БНТ излъчи втората част от разследването. Но, след почти месец. А на мен наложиха дисциплинарно наказание, заради отговорите ми на въпроси на журналистите от други медии, че съм направила такова разследване. Заведох дело срещу БНТ. Спечелих го и на двете инстанции в Съда. Наказанието ми беше заличено. А в решението си Съдът написа, че не само не съм уронила престижа на БНТ, а дори съм издигнала авторитета на обществената телевизия с това разследване, което е от огромен обществен
интерес.

Преди 8 години, в късната есен на 2015-та, в един съботен ден, в една градинка в София, почти цял ден убеждавах служител на държавната фирма „Бул био-НЦЗПБ“, да се престраши и да ми даде интервю за това, което е видял и това, което знае за едни ваксини, произведени в тяхното предприятие, под шапката на Министерството на здравеопазването. Това свидетелство беше нужно за втората част от журналистическото ни разследване, за
т.нар. турски ваксини. В предаването „Открито“ по БНТ, в първата част, вече бяхме разкрили, как в резултат на едно
Споразумение между България и Турция, неразрешените за употреба в България ваксини Пентаксим и Еувакс са пристигнали от Турция за българските бебета. А от България са тръгнали към Турция дарени български БЦЖ ваксини, произведени в държавната фирма „Бул био“.

Но, няколко партиди от тях са заминали за Турция, без оригинални сертификати за освобождаване на партида, които всъщност гарантират безопасността на ваксината. И за целта били създадени неистински официални документи. Много дълго убеждавах служителя на „Бул био“, че трябва да вярва в правосъдието. В истината. В себе си. И че неговите свидетелства за значими. И за държавата, и за родителите, и за децата, щом става дума за ваксини. Успях. Даде интервю.  Макар и в гръб. Скрих самоличността му, както той пожела. Но, цялото интервю заверих пред нотариус, за да се знае, че човекът „Х“ е дал това интервю. И че това са неговите твърдения.

По-късно, този човек стана защитен свидетел по образуваното Досъдебно производство, образувано от Софийска градска прокуратура, с наблюдаващ прокурор Емил Петров. Разследването на прокуратурата потвърди всички наши
разкрития в журналистическото ни разследване. Това че, тогава, през 2015-та година, в България е влязла дарената от Турция петвалентна ваксина „Пентаксим“ и вече се поставя на българските бебета, без да е поискало Министерството на здравеопазването официален документ от контролния орган – Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/ – разрешение за внасяне на тази ваксина и без да е разрешила ИАЛ използването
на тази ваксина в България. Защото, Турция не е член на ЕС и тази ваксина се произвежда в завода „Мефар“, Турция, за турския пазар. Но тя няма европейски сертификат за безопасност и употреба в ЕС.

Потвърди се и това, че с един доклад на министър Петър Москов, внесен в Министерски съвет през месец май, 2015-та година, той предлага на българското правителство, България също да направи жест към Турция и да дари други ваксини – ваксини срещу туберкулоза – БЦЖ ваксини – 5 милиона дози. И министрите гласували неприсъствено това решение на Министерски съвет.

Потвърди се и това, че някои от партидите на дарените БЦЖ ваксини са тръгнали към Турция с фалшиви сертификати. И през 2018 година, делото влезе в Съда. Пред Специализирания наказателен съд, прокуратурата изправи петима подсъдими:

Д-р Петър Москов – тогавашен министър на здравеопазването, който е имал задължения, регламентирани в Закона за здравето.

Д-р Адам Персенски – тогавашен заместник-министър на здравеопазването, който е бил с възложени задачи, свързани с лекарствени продукти, включително и ваксини.

Д-р Любомир Димитров – тогавашен управител на търговското дружество „Бул био“, с принципал Министерството на здравеопазването. Тогава той призна пред нашата камера, че е бил притиснат в един кабинет на министерството и принуден да подпише договора за дарение на БЦЖ ваксините – това, че „Бул био“ дарява на Министерството на здравеопазването БЦЖ ваксини. За да може министерството да ги дари на Турция.

Юлияна Ценкова – тогавашен ръководител на отдел „Качествен контрол“ в „Бул био“, на която прокуратурата е повдигнала обвинение за документната измама – фалшивите сертификати за БЦЖ ваксините.

И Росен Алексиев, който тогава е работел в „Бул био“ като ръководител на отдел „Производство“. Петима подсъдими с общо 15 обвинения.

По време на досъдебното производство са били разпитани около 200 свидетели, а в съдебната зала – около 100-ина от тях. Наблюдаващият прокурор беше подготвил на екран презентация на доказателствата по делото. Като филм! Всички документи, писма и имейли – кой, на кого, какво е нареждал? Какво е искал? И какво е правил?

Освен това, безпрецедентно бяха разпитани в хода на разследването и министрите от правителството, в това число и премиерът Бойко Борисов. Някои от министрите свидетелстваха и в съдебната зала. Те говориха за това, как са одобрили в Министерския съвет неприсъствено, въпросното Споразумение за дарение между България и Турция. И всички заявиха, че са се доверили на писменото предложение на министъра на здравеопазването Петър Москов, който носи отговорност. Никой от министрите не знаел нищо конкретно за ваксините, но се доверили на него. И
затова били подписали неприсъствено. Делото на първа инстанция в Специализирания наказателен
съд продължи 3 години. И през октомври 2021-ва, беше проведено последното съдебно заседание по това дело, с
докладчик – съдия Мариета Неделчева. А само 20 минути по- късно, Съдът се произнесе:

Оправдателни присъди и за петимата подсъдими, по всички 15 обвинения! Така е решил Съдът на първа инстанция – че никой не е виновен от петимата подсъдими. Но, ние чакахме мотивите на съдията-докладчик по делото. Защото, много въпроси възникват след тези оправдателни присъди.

Например:

Как така, и в нашето разследване, и в досъдебното производство, и в съдебната фаза, контролният орган – ИАЛ,
твърди, че и ваксината Пентаксим, и ваксината Еувакс, пристигнали от Турция, не са разрешени за употреба в България и в ЕС, защото, тези ваксини не притежават европейски сертификат за качество и безопасност, а Съдът игнорира това? И Съдът твърди, че никой не е виновен? А защо тогава, прокуратурата и контролният орган ИАЛ се
разпоредиха тогава, веднага да бъде унищожена ваксината Еувакс? Защото тя е забранена за употреба в ЕС и в България! Заради съдържанието на тиомерсал. Живачна съставка! Ние знаем, кога се унищожава едно нещо. Когато е вредно. А ако, никой не носи отговорност за тези ваксини, защото при тях всичко е наред, защо тогава ги унищожиха?!

И докато чакахме съдията-докладчик Мариета Неделчева да напише мотивите към оправдателните присъди, депутатите закриха Специализирания наказателен съд. През април, миналата, 2022-ра, всички висящи дела бяха прехвърлени в Софийски градски съд /СГС/ и Апелативния съд – София. И спецмагистратите бяха преназначени в други съдилища. А бяха минали вече 6 месеца от произнесената оправдателна присъда по делото за ваксините. Няма мотиви. Минаха още 6 месеца. Няма мотиви. Минаха още 6 месеца. Пак няма мотиви. Минаха още 2 месеца. И изведнъж, през месец юни, тази година, съдия Мариета Неделчева написа мотивите към присъдата.

Една година и 8 месеца, след произнесената оправдателна присъда за петимата! А през това време, делото всъщност, е дело „на трупчета“! Защото, като няма мотиви, прокурорът не може да напише допълнение към протеста. Не може да се разбере, как е анализирал Съдът всички доказателства? И защо е стигнал до този извод?

Така, делото не може да отпътува към втора инстанция – Софийския апелативен съд! Две години, всички материали по това дело стоят някъде, незнайно къде, с всички доказателства, свидетели, експертизи и вещи лица. И какво донесе тази забава?

Изтече погасителната давност по едно от обвиненията – това на посъдимата Юлияна Ценкова – документната измама – създаването на неистинските сертификати, с които са заминали някои от партидите с дарените БЦЖ ваксини от „Бул био“ за Турция.

През март, тази година е изтекла давността от 7 години и половина. Тоест, все едно, няма такова извършено
престъпление! И образно казано, в коша могат да отидат всички доказателства. В това число и документацията, изпратена от турската прокуратура до българската прокуратура, след международна заявка за помощ. В коша може да отиде и направената експертиза по тези документи, с които всъщност, Турция съдейства на разследването в България. А експертизата доказа, че сертификатите са неистински. Колко труд от досъдебната фаза отива на вятъра?!

А оня защитен свидетел, който преди въобще да стане свидетел, ми даде интервю, макар и в гръб? На него, какво да му кажа? Че е преодолял страха си и стреса напразно? Че е минала погасителната давност на престъплението, за което той разкри факти, с риск да бъде уволнен? А вярата му?… Вярата в правосъдието?… И тя ли е погасена?! Защо съдията-докладчик по делото за ваксините – съдия Мариета Неделчева е забавила мотивите към оправдателните присъди на петимата, цели 20 месеца? И така е изтекла погасителната давност на едно от обвиненията за документа измама?

Научих, че след закриването на Специализирания наказателен съд, съдия Неделчева вече работи в Софийския окръжен съд. В наказателното отделение. Трябваше да и задам този въпрос, свързан с движението на делото. И тъй като предполагах, че тя ще ми отговори, че се е забавила, защото е имала много дела в Специализирания съд, аз реших да проверя това.

Писмено поисках от съдия Руси Алексиев – заместник-председател на СГС и ръководител на наказателно отделение, да ми отговорят, колко наказателни дела на съдия Мариета Неделчева като докладчик, които са постъпили в СГС, като резултат от закриването на Специализирания наказателен съд са с постановени присъди и колко от тези присъди са с изготвени мотиви към тях и в какъв срок? Получих отговор от СГС. Само 3 дела има съдия Мариета
Неделчева като докладчик. Едното е въпросното дело за ваксините. Наистина една година и 8 месеца са се забавили
мотивите към тази присъда. А другите две дела са за ОПГ. Едното е за ДДС. Има постановена присъда, но вече 2 години и 4 месеца няма изготвени мотиви към присъдата! И това дело е сложено „на трупчета“.

А третото дело е за кражби в особено големи размери. Има присъда, но няма мотиви към нея вече 9 месеца.
Една и съща ситуация и при трите дела, пристигнали от Специализирания съд в СГС. „Дела на трупчета“.
Това съдийско бездействие ли е? И как то влияе на правосъдието у нас? Въпреки, че положихме всички усилия, да открием съдия Мариета Неделчева – и като чакахме цял ден пред зала 21 в Съдебната палата, където се провеждат съдебните заседания по наказателните дела на Софийския окръжен съд, и като потърсихме съдействие от Председателя на този съд – съдия Пламен Петков, и въпреки опита на пресаташето на Апелативен съд – София – Борислава Радоева, да организира интервю със съдия Мариета Неделчева, такова интервю не се състоя.

А нас ни чакаше делото за турските ваксини. След протеста на Софийската апелативна прокуратура срещу оправдателните присъди, вече беше насрочено дело на втора инстанция. След 2 години чакане, заради забавени мотиви по оправдателните присъди. На 15-ти ноември, в 9 часа сутринта, вече сме в сградата на бившия Специализиран наказателен съд, на ул. „Черковна“ в София. Има само час до започване на делото в 10.
Чакаме подсъдимите. И прокурорът по делото. И докато чакаме, аз си мислех. Не е ли вече категорично ясно това дело? Нима животът не ни поднесе най-голямото доказателство за обективната истина? Макар и грозно, макар и страшно доказателство.

Пандемията! Ковид-19! Като говорим за ваксини, вече го преживяхме! Хората умираха, нямаше лекарства, нямаше ваксини, но всички държави в ЕС чакаха разрешението на Европейската агенция по лекарствата – ЕМА, тя да разреши първите ваксини срещу КОВД-19. И България чакаше.

А едва, когато европейския регулатор каза „да“, тогава тръгнаха доставките за ваксината Пфайзер. И никой европейски министър на здравеопазването, не си и помисли дори, да изтича бързо до някоя трета държава – Турция, Русия или Китай, които вече имаха ваксини. Никой от ЕС не поиска от тях да им доставят. Понеже било спешно. Всички чакаха решението на европейския регулатор за ваксините срещу Ковид-19. При пандемия! Не при епидемия. Не при криза за ваксини. Или при несъстояла се обществена поръчка. Не е ли пандемията най-голямото доказателство по това дело, има ли виновни за вноса от Турция, на неразрешени за употреба в ЕС – ваксини за бебета? Ето, към 9,30 пристига подсъдимата Юлияна Ценкова. Тя твърди, че била много притеснена, щом са вече на втора инстанция пред Апелативния съд. Докога щяло да продължава това? Не се чувствала виновна за фалшивите сертификати. Не била тя казала да се направят неистински официални документи. Не знаела, че е изтекла погасителната давност за нейното обвинение. Нищо нямала да прави. Само щяла да седне в съдебната зала и да чака.

Пристига и прокурорът по делото за ваксините – Дойчо Тарев от Апелативна прокуратура – София. Той заяви, че наистина е притеснително това, че Съдът на първа инстанция, с размах , само след 20 минути е постановил оправдателни присъди и за петимата подсъдими – за 15 престъпления, които включват 25 деяния близо. А след това 1 година и 8 месеца бави мотивите към присъдите. И освен това, Съдът не е приел нито едно доказателство на прокуратурата.

Не е разпитан и нито един защитен свидетел, защото Съдът е възприел, че защитените свидетели не били очевидци. Прокурор Тарев обещава да коментира още след съдебното заседание. Сега, преди делото, не би трябвало. И обяснява, че ако сега Съдът на втора инстанция веднага се произнесе, то ще трябва да бъде с осъдителни
присъди. Но, ако Съдът обяви, че ще се произнесе в срок – това би означавало – или потвърждение на оправдателната присъда, или връщане на делото. Така че, чакаме едната от трите възможности.

Пристига вече и подсъдимият Адам Персенски – бивш заместник-министър на здравеопазването. Той отрича всичко. Не било вярно, че тези ваксини били турски. Не било вярно, че били
произведени в завода „Мефар“. Не било вярно, че били неразрешени за употреба в ЕС и България. И нямало нужда
контролният орган ИАЛ да разрешава употребата на тези ваксини. А на въпроса ми – би ли действал той по същия начин и по време на пандемията Ковид -19, д-р Персенски отговаря утвърдително. Да? – не мога да повярвам на ушите си аз. Ще изтичате до Турция за такива ваксини? – питам го. А Адам Персенски отговаря: – „ В продължение на 20 години, България внася лекарства от Индия и Пакистан, по едно споразумение.“ – Само че по законов ред. А в случая, той не е изпълнен – контрирам го аз. Виждам, че третият подсъдим – д-р Любомир Димитров –
бившият управител на „Бул био“ пристига с тъмни очила и каскет, нахлупен до очите. И се опитва да се скрие от другата страна на един каменен блок на паркинга пред Съда.

 

Пресрещам го с думите:

– Д-р Димитров, защо на мен в интервю ми казахте, че са Ви
накарали под натиск да подпишете договора за дарение на
БЦЖ ваксините, а в съдебна зала казахте друго – че нямало
проблем това, тъй като от единия джоб се влизало в другия
джоб?
– Не коментирам!
– Вие отричате Търговския закон!
– Моля Ви!

Пет минути преди началото на съдебното заседание в 10
пристига и подсъдимият Петър Москов.
– Господин Москов, защо подведохте тогава Министерски
съвет, че ще внасяте разрешени ваксини за употреба, а
всъщност се оказа, че те не са разрешени за България. Така
каза контролният орган.
– Това го има само във Вашата глава и в главата на ченгетата,
които ви дадоха тази поръчка.
– А всъщност, Вие, ако бяхте министър по време на Ковид
пандемията, какво щяхте да направите – да изчакате
европейският регулатор да разреши ваксините за Ковид или
щяхте да изтичате до Турция, Русия или Китай…
– Трябват много познания, за да се вземе едно решение. Вие
ги нямате. Благодаря.
– Щяхте ли да изчакате ЕМА?
– ….

Петият подсъдим Росен Алексиев не иска да коментира. И цялата група от подсъдими, заедно с адвокатите си, сред
които са и известните адв. Менко Менков и адв. Васил Василев, влизат в зала 4 на Апелативен съд – София. Влизам и аз. И след близо час заседанието приключва. С неочаквана новина.

11 наказателен състав на Апелативен съд – София, с председател Веселина Вълева и членове – Красимира Костова
– докладчик и Магдалена Лазарова, решава:  Ще се разпитват свидетели. Отлага заседанието за месец януари, догодина, на което ще се проведе съдебно следствие.

– Това е изненада, но е добре, нали? – питам прокурор Дойчо Тарев, вече извън съдебната зала.
– Да. По принцип е добре. И наистина неочаквано, защото това съдебно следствие не беше заявено в Определението,
с което беше насрочено днешното съдебно заседание. Явно Съдът е преценил, че следва да се изяснят обстоятелства.
Защото, голяма част от свидетелите на първа инстанция не бяха разпитани и по реда на чл. 371, т.1 от НК бяха
приобщени показанията, без да има възможност за допълнителни въпроси за изясняване на допълнителни обстоятелства и свидетели, включително и тези, които са защитени свидетели, със скрита самоличност. Лично за мен, това е добре – заяви прокурор Тарев.

А ние поставяме остро въпроса: След като има Висш съдебен съвет /ВСС/, Съдийска колегия, Инспекторат към ВСС, след като има министър на правосъдието, парламентарна комисия по конституционни въпроси и правна комисия, знаят ли всички те, какво се случва с делата, след закриването на Специализирания наказателен съд? И колко от тези дела са се превърнали в „дела на трупчета“? И защо? Нали това са дела от изключителен обществен интерес и с изключителна сложност? И кой ще излезе публично да отговори – това ли е правосъдието у нас? И какво ще променяме в Конституцията? Съдебната реформа не трябва да засяга само фигурата на Главния прокурор или това – ВСС да се раздели на две. Нужна е спешна реформа в работата на всеки един прокурор и на всеки един съдия.
Защото доверието на хората – било за избори или за ваксини е свързано точно с това:

Вярваш ли, че има…справедливост?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: EnglishRussianFrench