valeri-petrov

Най-изящният български поет днес си отиде от нас, напусна този обречен и абсурден свят. Валери Петров. Велик в скромността си и скромен във величието си. Поклон! Да бъде светла завинаги неговата памет.

Ключето

Снощи късно пред къщи си гарирах колата

и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,

тротоара пред къщи със учудване гледам –

със зъбати листенца цял постлан край москвича

и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,

но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка

и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,

такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене

в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба –

откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! – И ето, на полянка открита

бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

– Какво още там дириш, остаряло момченце?

-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.