Искате още „панамски досиета“? Ето как Mind the horns!

Дрю Съливан, Foreign Policy

Разследващата журналистика е във възход. Първо се появи вдъхновяващият филм „Спотлайт“ за смелата работа на журналистите от Бостън Глоуб разкриваща как католическата църква е прикривала свещеници, които блудстват с деца. След това изненадващо ни заляха „панамските досиета“ – шокиращ разказ за офшорно богатство, който беше – и продължава да бъде – разказван от над 400 журналисти и повече от 100 публикации, начело на които стои Международният консорциум на разследващите журналисти. Течът на информация, който направи възможно всичко това, засегна десетки световни лидери и държави от всички континенти и часови зони. Той вече променя отношението на хората към офшорките и предизвика няколко разследвания, падането на премиера на Исландия, и най-вероятно ще има сериозни последици за години напред.

Течът, познат като „панамските досиета“, не би бил възможен и без участието на малки медии с нестопанска цел, работещи в развиващите се страни. Тези групи помогнаха да се извади на светло офшорното богатство на приближените на руския президент Владимир Путин и офшорните приключения на украинския президент Петро Порошенко.

Много от тези медийни организации постигнаха успехи в страни, където журналистиката може да има по-голямо въздействие отколкото това с което ние на Запад сме свикнали. Макар и много уважаван, Ню Йорк Таймс рядко води до големи промени в обществото, докато в развиващия се свят една публикация може да промени нещата и често го прави. От 2009 г. насам, заради публикациите на моята организация базирана в Сараево – мрежата за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) повече от десетина министри и политици (включително един министър-председател) загубиха работните си места, повече от $ 2.8 милиарда бяха събрани под формата на глоби , бяха отнети или замразени активи, започнаха повече от 80 разследвания, повдигнаха се наказателни обвинения, повече от 1300 компании бяха затворени, случиха се и много други значителни промени.

Но много организации като нашата са изправени пред екзистенциална заплаха – токсична смес от икономики в застой, политически ориентирани рекламни долари, враждебни правителства и закони, както и други проблеми. И това е преди да стигнем до основния проблем – разследващата журналистика никога не е била печеливш бизнес и винаги е разчитала на подкрепата на някой по-голям медиен брат.

В много развиващи се страни медиите, които се занимават с разследваща журналистика оцеляват само с помощта на западните правителства, фондациите Отворено общество, няколко други фондации с нестопанска цел и толкова. Въпреки това журналистиката представлява само един процент от всички пари давани за развитие в чужбина. И от този един процент, разследващата журналистика получава само два до три процента, според данни на Международния център за подпомагане на медиите.

Само средствата, които са събрани от правителствата благодарение на разследвания на OCCRP могат да платят за всички държавни и частни журналистически разследвания по света в продължение на десетилетия.

Ако разследващата журналистика е толкова ефективна и толкова печеливша за правителствата, защо тогава те не я подкрепят повече?

Това може да се дължи на факта, че помощта за медиите често е планирана и реализирана от донори и организации, които не разбират какво е разследваща журналистика или как да я подобрят. Така че вместо да насърчават комплексна, но със силно въздействие разследваща журналистика, по-голямата част от парите за развитие се изразходват за много по-банални проекти.

Една от причините е, че разследващата журналистика не се поддава лесно на традиционното обучение, което понастоящем се провежда в областта на развитието на медиите.

Разследващата журналистика е нещо трудно, и подобно на всички трудни за придобиване умения, тя отнема пословичните 10,000 часа за да бъде овладяна. За да се превърне човек, който обича да се бие в боксьор е нужен треньор. В журналистиката е нужен разследващ редактор, който да превърне един журналист в разследващ журналист. При липсата на традиция в разследващата журналистика в повечето части на света, разследващите редактори са в недостиг. В много страни буквално няма нито един.

Разследващият редактор не обучава журналиста само с упражнения и повтарящи се задачи, той работи с този журналист-репортер върху дадена публикация както треньор би работил с боец в боксов мач – като му помага да разбере стратегията, да посочи слабостите на противника, да фокусира боксьора върху техниката му, да му помогне когато кърви, да го мотивира да се вдигне и да изиграе още един рунд. В журналистиката това означава развиване на умения, като например конфликтно интервюиране, намиране и разбиране на публични регистри, анализ на данни, техники за интервюиране, разработване на източници и много други специални умения, някои от които са рядко използвани в ежедневната журналистика. Разбирането на тези отношения е от решаващо значение за развитието на доброто журналистическо разследване.

Проблемът е, че не всички дарители и не всички организации, които предоставят помощ на медиите могат да разберат този процес и много от тях нямат разследващи журналисти в екипите си. Някои не правят разлика между ежедневна журналистика, репортаж на определена тема, политически репортаж и разследващ репортаж. И разминаването се дължи точно на това.

Резултатът е, че програмите за обучение не са добре планирани, треньорите нямат необходимите умения или опит, не се избират най-подходящите репортери и няма достатъчно последващо обучение. Въпреки, че много от тези обучения остават без видимо въздействие, организаторите им щастливо пишат безкрайни доклади, в които твърдят, че са превърнали 25 журналисти в разследващи журналисти и това позволява на дарителите да слагат отметки в правилните квадратчета. След това същият процес се повтаря следващата година. Това е еквивалентът на бояджия, който учи децата на живопис и как да нарисуват портрет за един час.

Тези видове обучение се случват почти всяка седмица някъде по света. Защо това не се променя?

Да започнем с това, че са евтини. 25 души могат да бъдат обучени само за десетки хиляди долара. От друга страна, обучението на истински разследващ журналист може да струва двеста до триста хиляди долара и години работа с редактор ветеран.

Бизнесът на разследващата журналистика често е объркана работа

Той е опасен и е оспорван в съда и често дразни правителствата в страните в които се прави, което води до оплаквания. Ако е в ръцете на лоши мениджъри, той може да се обърне така, че да доведе до лоши статии, а те могат да наранят хора или да причинят повече вреда отколкото полза. Това е малко плашещо.

Той е и труден за преценка и оценка. Обучението е просто нещо – разчитате, че имате 25 обучени хора. Но как оценявате въздействието на дадено разследване или създаването на редактор?

Трудно е и да се намерят разследващи редактори, които да свършат работата по обучението на нови репортери. Те са склонни да странят от чуждестранни държавни пари и често не разбират границите и приоритетите на организациите, които предоставят помощ на медиите. На първо място те не са и толкова много – най-много може би 10,000 разследващи репортери в световен мащаб и само стотици опитни редактори. Добрите са скъпи, темерути и склонни да отказват.

За щастие, някои донори са се научили как да подкрепят сложния и усърден труд по създаването на нови репортери и редактори. USAID и фондациите Отворено общество са привърженици на програми, които се превръщат в доказателство на концепцията си, които са произвели добри резултати. Обаче за да могат техните усилия да достигнат необходимия мащаб, трябва да се намери начин да се включи журналистическият сектор в сектора на развитието по начин, който е приемлив и за двата.

Това, което би могло наистина да доведе до промяна е да се създаде тръст или някакъв подобен инструмент, финансиран и от държавни и и от частни средства, който ще бъде управляван от журналисти с цел подкрепа на най-добрата разследваща журналистика по целия свят. Един от източниците на финансиране може да бъде от милиардите от иззети активи на корумпирани диктатори, непочтени бизнесмени и организираната престъпност, които работата на разследващите журналисти е помогнала на правителствата да възстановят. Ако нищо не се направи, това ще означава да предизвикаме края на един труд, който е бил успешен до момента.

Трябва да има по-големи инвестиции в медии в развиващия се свят

Алтернативата е да се примирим да живеем в свят, където милиони са подложени на пропаганда и са подвеждани. Безсмислено е да се очаква полу-жизнеспособни независими търговски медии и все още нежизнеспособни медии с нестопанска цел да се състезават срещу финансирани от правителството пропагандни машини – пресата на суетата на политически партии и олигарси – или от дълбоките джобове на организираната престъпност.

Плащаме милиарди за да изградим армии, пътища и нови посолства – но тази борба няма да има никаква стойност, ако милиони хора продължават да живеят без достъп до висококачествена, независима разследваща журналистика, която може да хвърли светлина върху най-тъмните кътчета на света. Изгубихме много време. Да се надяваме, че не е твърде късно.

Дрю Съливан е разследващ журналист, основател на OCCRP. Превод: Биволъ

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.