Capture_decran_2012-05-12_a_14.10.12

Защо България е мръсна? Защо се плащат местни данъци и такси, с които се плаща на фирми за почистване, а България пак е мръсна? Обяснението, че чистенето е типичен „мафиотски“ бизнес явно не минава, защото дори южните части на Италия са по-чисти и спретнати.

Мръсотията в България започва още от Калотина. Насреща сръбският граничен пункт се нарича Градина. И прилича на такава. Калотина също прилича на такава – кална дупка, особено ако вали. В Сърбия не е особено чисто, но поне на входната си врата полагат някакви усилия да я направят приветлива. Нашата врата към Европейския съюз е за срам и позор, а ако митничарите се съберат около тоалетната, то не е за да я почистят, а за да „намерят“ и поделят там едни пари…

Защо всичко новопостроено от държавата в България толкова бързо се руши? Асфалтът става на вълни, плочките „плюят“, бордюрите хлътват. А в същото време виждаме, че строеното преди стотици години е устояло на времето и само е хванало благородна патина. Мостовете на Кольо Фичето, калдаръмите в Трявна, дори жълтите павета в центъра на София нямат мърдане. Както нямат мърдане бордюрите в Европа положени преди 500 години.

Отговорът не е само в известната неолиберална мантра, че държавата е лош стопанин. Лош е, факт, но един камък да положиш като хората не е кой знае каква философия. Освен ако философията ти изначално не е да откраднеш. Да гепиш и от камъка, и от мазилката, и от асфалта, и от климатичните добавки в него… от всичко.

Резултатът от този мироглед го виждаме като разруха, прах и мръсотия, като наливане на пари на данъкоплатците в мафиотски почистващи фирми, които чистят толкова добре, че се налага да се организират „ленински съботници“, на които данъкоплатците да доочистват безплатно.

Отговор трябва да търсим 68 години назад, когато най-мързеливите и алчни цървули навлякоха миризливи ботуши и с тях прегазиха всичко кадърно, можещо и чистоплътно в младата ни държава. Наложиха своя лумпенски мироглед. Насмукаха се, разплодиха се, облякоха смокинги, обуха луксозни обувки, някои дори научиха езици и станаха неолиберали, но от тях пак смърди. Смърди на наследствена некомпетентност, некадърност, алчност, мързел и гюбре. Защото мироглед и ценности се изграждат с възпитание и образование за няколко поколения, а не с външни признаци на богатство. Нещо, което безпогрешно е усетила с финото си обоняние американската посланичка Нанси Макълдауни. Тя е фиксирала наблюденията си в дипломатически доклад до Вашингтон, озаглавен буквално „Боклук на входа, боклук на изхода“, идиоматичен израз, означаващ „От лош материал, лош резултат“.

Благодарение на Wikileaks след години този текст ще влезе в читанките. Ако „лошия материал“, завладял медиите, не ни отучи и да четем, след като с ретроградна пропаганда се опитва да ни наведе, за да чистим екскрементите му.

date: 6/2/2009 8:34
refid: 09SOFIA264
origin: Embassy Sofia
classification: CONFIDENTIAL
destination:
header:
VZCZCXRO8051
OO RUEHDBU RUEHFL RUEHKW RUEHLA RUEHNP RUEHROV RUEHSR
DE RUEHSF #0264/01 1530834
ZNY CCCCC ZZH
O 020834Z JUN 09
FM AMEMBASSY SOFIA
TO RUEHC/SECSTATE WASHDC IMMEDIATE 6035
INFO RUEHZL/EUROPEAN POLITICAL COLLECTIVE

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 03 SOFIA 000264

SIPDIS

FOR EUR/NCE ERIC GAUDIOSI, TOM YEAGER

E.O. 12958: DECL: 06/02/2019

TAGS: PGOV, BU

SUBJECT: BULGARIAN ELECTIONS: GARBAGE IN, GARBAGE OUT / БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ – БОКЛУК НА ВХОДА, БОКЛУК НА ИЗХОДА

Classified By: Ambassador Nancy McEldowney for reasons 1.4 (b) and (d).

1. (С) ОБОБЩЕНИЕ:

България лъкатуши към финалната права на едногодишна кампания, която стигна нови низини в окалянето и злословенето. Нито един от двамата съперници — софийският кмет Борисов и премиера социалист Станишев имат шанс да спечелят абсолютно мнозинство. Истинската драма ще бъде по отношение на техните контури, тъй като много малки партии се боричкат за коалиционни партньори. Голяма коалиция между борисовата ГЕРБ и социалистите, която сега е най-вероятният сценарий, е изход, който обещава продължаваща корупция, липса на визия и кратък живот. Зад сцената президентът Първанов си плете кошницата, планирайки за всеки случай правителство на технократи, което би позиционирало него и неговите бизнесмени приятели като водещи играчи.

КРАЙ НА ОБОБЩЕНИЕТО

Два избора, една кампания –––––––––––––

2. (С) Кампанията за Европейския парламент официално стартирала на 16 май, бе доминирана по-скоро от вътрешни теми, от колкото от европейските, докато партиите се позиционираха преди по-важното национално състезание на 05 юли. Корупцията и икономиката бяха основните теми на това, което всъщност беше самостоятелна, едногодишна кампания. Фактически нямаше дебат по темите, а кампанията дегенерира до лични нападки, достигайки нови низини, дори и за България.

3.(С) резултатът е, че повечето избиратели не искат да имат нищо общо с изборите и избирателната активност се очаква да бъде рекордно ниска. Това изглежда благоприятно за протестните партии като екстремистката и националистическа Атака. Ниската активност може да причини отлив от партияна на бившия цар, която може да отпадне от националните избори, ако не успее да получи место в Европейския парламент.

Основните претенденти –––––––––––

4. (С) БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСП):

Никой не очаква, че БСК ще спечели изборите, но може да се представи достатъчно добре, спазарявайки се за участие в следващия кабинет. БСП може да настоява за някои истински постижения по време на последния мандат, включително приемането в ЕС и фискалната стабилност. Но конфликтът на интереси вътре, в коалицията и вътре, в самата БСП парализира усилията за структурни реформи и остави спорно правителствено наследство, което ерозира подкрепата за социалистите. През миналата година скандалите с корупция на високо ниво и последвалите санкции от ЕС понижиха рейтинга на БСП до рекордно ниски стойности. Независимо от вътрешните проблеми БСП представя единен фронт за изборите и, следвайки съветите на щатската консултантска фирма Грийбърг Карвил Шрум (ГКШ) е превърнала Борисов в своя ключова тема в преобладаващо негативната си кампания.

5. (С) ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (ГЕРБ):

С преднина от около 10% пред БСП ГЕРБ ще спечели най-много гласове, но не и мнозинство и ще трябва да си намери партньори за да състави кабинет. Въпреки, че се определя като център-дясно и използва про-западна реторика, партията е всъщност шоу от един човек – нейния основател и лидер Бойко Борисов, бивш главен и секретар на МВР и бодигард на Тодор Живков. Спорната история на Борисов в министерството, предполагаемите му връзки с подземни фигури и безличното управление на София не са намалили неговата популярност. Най-силните му страни са прямото говорене и мъжкарски вид. Водейки кампания под наслов: „Да покажем, че България може!“ ГЕРБ обещават по-голяма прозрачност в политиката и бързи мерки срещу корупцията. Липсата на план обаче и оформен екип от експерти по различни политики, които да ги въвеждат, носейки товара на променлив и диктаторски лидерски стил, ГЕРБ ще срещнат затруднения да seize the reigns of leadership дойдат ли на власт. Предпочитания коалиционен партньор на ГЕРБ ще бъде Синята коалиция, която може да достави ужасно необходимия опитен персонал.

Атака и ДПС: най-добри врагове –––––––––––––––

6. (С) ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС): Местните анализатори казват, че Атака и ДПС се нуждаят една от друга, за да сплашват своите избиратели и да ги мобилизират да гласуват. ДПС се радва на солидна подкрепа от българското етническо турско малцинство. Способността му последователно да формира етнически турски вот му придава влияние, непропорционално на размера му, особено, когато активността е ниска. На диктаторския лидер на ДПС Ахмед Доган се приписват заслугите за запазване на етническия мир по време на прехода, но сега той ползва партията като машина за пари. Обвиненията към партията за злоупотреба на евро-фондове в управляваните от ДПС министерства са сред основните фактори за негативния облик на ДПС и ниския рейтинг и одобрение към настоящото правителство. ДПС ще се завърне в парламента с приблизително същия резултат, а вероятно с по-висок, ако активността е ниска. Тази година може да ѝ се наложи да се състезава с Атака за досегашната си роля на балансьор.

7. (С) АТАКА: Изненадващо успялата на парламентарните избори през 2005, Атака продължава да привлича екстремисти от ляво и дясно, бивши военни и охранители и такива, които са разочаровани от прехода към пазарна икономика. Риториката на партията е анти-семитска, анти-НАТО, анти-ЕС и анти-САЩ, против правителството и против малцинствата (етническите турци и роми). Атака е единствената партия, която използва тема за ЕС в кампанията си — тя е против членството на Турция в ЕС. Големите скандали около диктаторския лидер Волен Сидеров не са намалили електоралната подкрепа. С предвиждания от около 10% Атака със сигурност влиза в Европейския и Националния парламент. Ако се окаже неприемлива като коалиционен партньор, Атака все още може да изиграе ролята на балансьор, подкрепящ правителство на малцинството.

Ако са късметлии, ще прескочат прага ––––––––––––––––––

8. (SBU) СИНЯТА КОАЛИЦИЯ:СДС и ДСБ са остатъци от един могъщ Съюз на демократичните сили, който поведе пост-комунистическите промени в България. Формиран миналия март, синият алианс е последният отчаян опит да се спаси автентичното център-дясно, което е маргинализирано заради корупция, скандали и личностни конфликти, основно около бившия премиер Иван Костов. Партиите се надяват, че техния неохотен и закъснял опит ще спечели отново център-дясно мислещите избиратели, които са спрели да гласуват или са се насочили към ГЕРБ. Ако те прескочат прага на парламентарните избори, ще могат да се надяват да влезнат в правителството, в коалиция с ГЕРБ на кмета Борисов. Но център-дясната кампания е затруднена от сложна правна битка за съдебната регистрация. Лидерите на СДС обвиняват социалистите за собствените си проблеми и се надяват, че продължаващите проблеми ще мотивират център-дясно мислещите избиратели да отидат до урните.

9. (SBU) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СТАБИЛНОСТ И ВЪЗХОД: Партията на бившия цар Симеон устойчиво запада след загубата си на изборите през 2005. За да остане в управлението партията се присъедини към БСП като по-малък партньор в настоящата управляваща коалиция — действие, което допълнително ерозира нейното ядро от подкрепящи. Предвижданията за НДСВ са под нивото на статистическата грешка.

10. (С) РЕД ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ: Новият играч на вътрешнополитическата сцена, РЗС, е центрирана около Яне Янев, нарочен за клоуна сред българските политици. Янев се издигна нависоко през последните месеци чрез скандални медийни твърдения. Янев е намерил достатъчно средства от нечисти източници, за да плаща на високопоставени съветници за своята кампания под мотото „Да спрем корупцията!“ РЗС залага на груба популистка реторика, подобна на тази на ГЕРБ и АТАКА. Янев твърди, че РЗС има 38 хиляди членове и национална структура. Но липсата на каризмата, която притежават Борисов и Сидеров, вече води до отслабване на популярността на Янев.

11. (С) ЛИДЕР: Бизнес партията на енергийния олигарх Христо Ковачки имаше пик преди няколо месеца, когато няколко малки, но уважавани център-дясно партии се насочиха към коалиция. След като се провалиха обаче с тези партньори, Лидер отново остана сам и социологическите предвиждания на партията са в рамките на социологическата грешка. Лидер не би трябвало да бъде пренебрегвана, имайки предвид успехът ѝ в купуването на гласове на последните местни избори и разговорите за възстановяване на коалицията по време на националните избори.

И ако не успеят да формират правителство––––––––––––––––––––

12.(С) Ако партиите не могат да формират правителство съществуват два варианта. Президентът може да посочи служебно правителство и да насрочи нови избори до два месеца. Повечето партии вярват, че резултатите от втори избори няма да се различават от първите и вероятно тази опция ще бъде избегната. Вторият вариант, който събира все повече внимание е правителство от експерти (технократи) или хора, добре свързани хора на бизнеса, група хора, приемлива за всички, посочена от новото мнозинство в парламента. Въпреки, че партиите, чрез парламента, одобряват своя списък от министри, изборният процес е извън нормалните партийни процедури и не е прозрачен, позволяващ повече външен натиск. България е имала програмно правителство, формирано през 1992 — неефективна и силно корумпирана формация, за която се вярва, че е изпълнява желанията на главната криминална група. Идеята за подобно правителство не е популярна сред партиите или обществото, но президентът Първанов и бизнес интересите, свързани с него промотират тази идея като начин да увеличат собственото си влияние. Партиите може да приемат за привлекателно да оставят технократското правителство да понесе негативите от последиците от световната финансова криза, която се очаква да удари с пълна сила по-късно тази година.

Макълдауни

Print Friendly, PDF & Email