Wikileaks: ГЕРБ тактически лъжат обществото с мораториума за ГМО

Екип на Биволъ

GMO_prtest10_4w
Снимка: Е-Вестник

Законодателството за отглеждане на ГМО в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ – показва нова серия секретни дипломатически документи разсекретени от Уикилийкс.

Основна пречка срещу приемането на либерално ГМО законодателство според грама [06SOFIA1173], изпратена през 2006 г. от шарже д’афер Караянис, е председателят на Българската академия на науките (БАН), Иван Юхновски. Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО” в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Лобистите за ГМО, с покрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. “Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона.” – пише още Караянис

Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители – пише посланик Макълдауни до Държавния департамент през януари 2009 г. в некласифицирана грама. [09SOFIA23]

Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Те сформирали консорциум, който одобрил предложената от американците програма. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Държавната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии (телевизия Агромедия).

През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на голяма част от българското общество, правителството е решило да наложи тактически мораториум от 5 години. Целта на мораториума е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на европейското законодателство, след което под заплахата от европейски санкции да бъде приет нужния законопроект – тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Уорлик.

В началото на февруари 2010 Джеймс Уорлик изпраща във Вашингтон некласифициран доклад [10SOFIA105], в който пише следното: “Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи да или да го отмени или да се сблъска със санкции, нещо което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне.

Подложено на силен натиск да измени проектозакона, сегашното правителство предложи добавяне на пет-годишен мораториум върху освобождаване на ГМО продукти в околната среда или за селскостопански цели. На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов призна, че този мораториум е тактически подход целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет. Той очаква, че след приемането на новото законодателство, Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и България ще трябва да го отмени. Според Найденов би било по-лесно да се премахне мораториума под натиск от ЕК отколкото да се промени законодателството.

Уорлик отбелязва, че тази стратегия е “ходене по тънко въже”, тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.

Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложеният мораториум, правителството ще има извинението от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим – заключава посланикът.

Коментар на Биволъ: Последвалите събития показаха, че Найденов не е прав. ЕС не само не санкционира България, но благодарение на активността на български политици, Европейският парламент призна и подкрепи правото на всяка страна да определя доколко рестриктивно да бъде местното законодателство за ГМО. Така стратегическата цел на ГЕРБ да прокара удобното за САЩ законодателство чрез тактически лъжи не се реализира. Наличието на рестриктивен закон обаче се заобикаля чрез липсата на контрол от страна на изпълнителната власт за прилагането му – алармираха неотдавна от Коалицията “България – свободна от ГМО”

Преводи на цитираните грами:

date: 1/15/2009 7:47

refid: 09SOFIA23

origin: Embassy Sofia

classification: UNCLASSIFIED

destination: 09STATE129940

SUBJECT: БЪЛГАРИЯ: ФИНАНСОВА ГОДИНА 2009 СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДКРЕПА НА БИОТЕХНОЛОГИИТЕ

REF: STATE 129940

1. Обобщение: Посланикът иска 30,240 долара за да се финансират биотехнологични (“agbiotech”) програми през FY2009. Тези програми ще образоват потребителите, фермерите, учените и тези, които създават политики в ползата от agbiotech в рамките на ЕС. Преди да влезе в ЕС България е била водеща в биотехнологичните изследвания и производтсво, промотирайки активно трансгенични растения, които по настоящем не са позволени за комерсиално отглеждане в ЕС. Големият закон за биотехнологиите, приет през 2005 почти спря биотехнологичните изследвания и отглеждане. Този закон беше силно рестриктивен и не беше в съответствие със стандартите на Световната трърговска организация (СТО) и европейското законодателство в сферата на биотехнологиите.

2. Продължение на обобщението: посланикът предлага програма, която да включва три семинара в София и други селскосптопански градове в централна и северна България; разпространиение на образователни материали на местно ниво и излъчвания в националните телевизионни канали. POST предлага програма, основана на предишно успешно техническо съдействие от страна на PAS, подтикваща българските власти да признаят комерсиалната и екологична полза от agbiotech така, че да се пренасочи диалога с ЕС към по-научна и комерсиална основа. Друга цел на мисията е България да приеме по-либерално, съответстващо на СТО законодателство, което да затвърди бъдещето на жизнена местна биотехнологична индустрия и да образова населението, което в момента не разбира ползите от биотехнологията. Засилвайки опитите в България сега, САЩ ще имат силен европейски съюзник с общи интереси и общи вярвания, с който да се борят срещу анти-ГМО позицията през годините. Край на обобщението.

BACKGROUND

3. Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители. След приемането на България в ЕС, SEED funds, съществували до 2008 за техническа помощ са спрени. Посолството иска да допълни настоящата си стратегия, фокусирана върху стратези в сферата на биотехнологиите, на високо ниво, с широка и достъпна образователна програма за широката публика, достигаща до средния потребител. Независимо от многобройните опити на определени анти-биотехнологични организации да повлияят на общественото мнение чрез сензационни публикации в медиите, към днешна дата потребителите ограничено отхвърлят биоинженерните храни. Чрез публичен широкодостъпен и разбираем план, показващ ползите от селскостопанските биотехнологии ще можем да формираме по-позитивни настроения. Предлаганата програма, изградена на съществуващи контакти, местен опит, както съвместните усилия на USDA и FAS.

4. Целта на публичната дипломация на посолството е да пришпори дебата и разговорите за биотехнологиите, да създаде положително обществено мнение и да даде възможност за научната информация за селскостопанската биотехнология да бъде широкодостъпна за медиите и потребителите. Част от образователната програма ще се прицели във водещите личности, определящи мнението в следните сфери: медии, образование, околна среда, хранителна индустрия и други. Те ще научат повече за научните, изследователските и регулационните процеси, участващи в селскостопанската биотехнология, както и ползите за България. Спечелвайки подкрепата на водещите лидери в общественото мнение ще ни помогне да разбирането на обществото и доверието в храните, получени от ГМО продуктите. Предложеният план е обсъден с кореспондентите, които са създали информационен Консорциум, който да насочва дейностите и съдържанието на програмата. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Националната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии.

ПРОЕКТОПЛАН

——————–

5. Предложената програма ще бъде реализирана в 9 месечен период и ще завърши преди края на февруари 2009 чрез следния комплект от дейности:

А. Биотехнологични семинари: Три фокус групи дискутират с медийно участие в три големи градски зони в България, където са главните селскостопански университети и институти — София, Стара Загора и Добрич. За да отворим и поддържаме диалог сред засегнатите групу и ефективно да комуникираме положителните послания на биотехнологиите към обществото ние ще използваме неформални представяния от разпознаваеми местни личности, формиращи общественото мнение. Ще бъдат използвани и международни говорители и учени. Участниците ще бъдат привличани сред университетските преподаватели с подходящ опит, местната индустрия и медии, включително телевизионни и радио коментатори и вестникарски репортери.

Б. Образователни материали: За да се допълнят дискусиите и медийните събития ще бъдат набавени за превод на български публикации на английски за ползата от биотехнологиите с цел те да достигнат до широката общественост.

В. Достигане до местните организации: Ще бъде набавено финансиране за местните организации, заинтересовани в промотирането и разпространяването на положителна информация за селскостопанската биотехнология, като Асоциацията на селскостопанските производители. Тези организации ще развиват, публикуват и разпространяват, от свое име материали, популяризиращи ГМО продуктите и образоващи за ползата и сигурността им. Материалите, публикувани от местни организации може да са по-приемливи и с по-голямо влияние върху потребителите, от колкото материали, разпространявани от американски организации.

Г. Посланикът смята, че един говорител с академичен и изследователски профил ще разясни повишаването на степента на приемане на биотехнологиите в световен мащаб, въвеждането на благоприятната водеща роля на СТО, надежността и положителното въздействие на биотехнологията върху околната среда. Друг говорител, фермер или представител на зърнената индустрия ще обсъжда комерсиалните и практичните преимущества. Академичното послание ще отекне сред взимащите решения в столицата, докато посланието на някой с практически опит ще бъде добре прието в селскостопанските градове.

6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ: Този проект ще повлияе на мнението на средния български фермер/потребител по отношение на биотехнологията, фокусирайки върху цената, здравето и други обществени ползи. Тази инициатива ще образова медиите за биотехнологиите и ще предложи на преподавателите, потребителите и другите участници аргументите, обясняващи това, че биотехнологичните продукти са сигурни толкова, колкото техните конвенционални алтернативи. В края на кампанията Посолството очаква, че поне 30 прес публикации, както и допълнителни радио и телевизионни репортажи ще бъдат разпространени сред обществото в България. Ние предвиждаме, че значителна част от населението на страната ще бъде изложена на положителните ГМО послания, като резултат от кампанията. В допълнение, Асоциацията на селскостопанските производители ще получи по-добра разпознаваемост и доверие и ние вярваме, че медиите ще продължат да публикуват положителни новости по темите, свързани с ГМО, като противодействие на анти-ГМО пропагандата.

REQUESTED FUNDING 
------------------ 
7.  (U)  Cost estimations for this activity are as follows: 
 
- transportation, lodging, M&IE for organizers during 
planning/organizing stages: $2,000 
- rental rooms and conference packages: $500/day * 3 = $1,500; 
- reproduction costs for materials to be distributed to 
participants: $8 * 3 events * 40 participants = $960 
- support to local GMO promoters (bio-safety commission, Association 
of Agricultural Producers) to produce and disseminate pro-GMO 
publications: $8,000 
- translation and reproduction of materials into Bulgarian language: 
 $3,000. 
- communication costs: $1,000 
- funding lodging M&IE for two local biotech speakers: $200 * 7 days 
= $1,400 
- local transportation: $800 * 2 persons = $1,600. 
- miscellaneous and unexpected costs: $1,000; 
- international airfare for two (2) International 
Speakers/Scientists:  $1200 * 2 = $2,400 
- M&IE and lodging $220 * 9 days = $1,980 
- funding local travel for two international biotech speakers: $300 
* 8 days = $2,400 
- honoraria for International Speakers $1,500 * 2 = $3,000 
Total budget: 30,240 
 
8.  (U)  U.S. Embassy Sofia is contributing matching funds from FAS 
to cover the following expenses: 
- FAS contributions to coordinating workshops, developing materials, 
recruiting speakers, translation, and overall oversight of project: 
$10,000. 
 
9.  (U)  Contributions from local Bulgarian Organizations include 
the above-mentioned members of the steering committee who will be 
responsible for the design of content of workshops, as well as the 
development and dissemination of published materials.  A TV station 
(Agromedia) with nation-wide penetration has agreed to broadcast a 
series of weekly two-minute spots focusing on the project's message 
and events. 
 
9.  (SBU) Embassy Coordinator for this Project is Agricultural 
Attach Hoa Huynh, +359 2 9395704 or HuynhHV@state.gov.  State 
contact officer is Pol/Econ Officer Kimberly Hawk, +359 2 937-5218. 
Please do not hesitate to contact both officers for additional 
information about this proposal.  Post believes that we have reached 
a critical juncture as Bulgaria enters its third year of its EU 
membership.  A strong push for public education is now needed to 
build momentum as Bulgaria seeks to position its biotechnology 
industry within the legal framework of the EU. 
 
MCELDOWNEY

 

date: 8/17/2006 9:00

refid: 06SOFIA1173

origin: Embassy Sofia

classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY

SIPDIS

ПОВЕРИТЕЛНО

SIPDIS

E.O. 12958: N/A

TAGS: TBIO, KSTH, ECON, EAGR, ETRD, PREL, BU

ТЕМА: БЪЛГАРИЯ: СТРОГИЯТ ГМО ЗАКОН ОСАКАТЯВА БИОТЕХНОЛОГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ

1. (SBU) ОБЩ ПРЕГЛЕД: България в момента има едно от най-рестриктивните законодателства в областта на биотехнологиите в Европа, надминаващо дори строгите стандарти на Европейския съюз. Освен забраната за комерсиализация и освобождаване в околната среда на модифицирани продукти, забранени от държавите-членки на ЕС, българският закон забранява почти всички форми на биотехнологично производство и полеви експерименти, както и лабораторни изследвания върху редица стратегически български култури. Въпреки, че парламентът прие закона през март 2005 г., българските власти не успяха да създадат Комисия по биологична безопасност, която е необходима за прилагането на закона. Като резултат, в момента всички потенциални инвестиции и изследователски проекти, свързани с биотехнологиите в селското стопанство на България са спрени и и биотехнологичната промишленост на страната се намира във вакуум. Поддръжниците на биотехнологиите се надяват да окажат натиск върху парламента за преразглеждане на закона и за създаването на Комисията, но напредъкът ще е слаб, поне докато България не се присъедини към ЕС. Излишно е да дори да се споменава, че този закон има отрицателно въздействие и върху износителите на биотехнологични продукти от САЩ, и върху потенциалните американски инвеститори в биотехнологии в страната. КРАЙ НА ОБЩИЯ ПРЕГЛЕД

——————————————— ——

ТВЪРДАТА ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ СПРЯМО ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ

——————————————— ——

2. (SBU) През март 2005 г. българският парламент прие един от най-рестриктивните закони за биотехнологиите в Европа. Законът забранява производство, комерсиализация, полеви тестове или научни изследвания на генетично модифицирани организми (ГМО) за следните три култури – тютюн, лози, както и Дамаска роза – считани от властите, за “стратегически” култури, които дават на България уникално предимство. Според Атанас Атанасов, директор на Агро-био-института (АБИ), една от водещите организации в биотехнологичните научни изследвания, България е единствената страна в света, която е наложила забрана върху биотехнологичните изследвания. Освен това, законът забранява производство, комерсиализация и полеви тестове на много други трансгенни култури, като пшеница, памук, зеленчуци и трайни плодове. Глобите за нарушаване на тези забрани са тежки, със санкции в размер на 1 млн. лв. (USD 657000) за нарушаване на забраната за отглеждането на ГМ растения или плодове. Тази санкция се прилага и за фирмите, които нарушават забраната, чрез освобождаване на антибиотично-устойчиви растения или семена в околната среда. Освен това, законът поставя строги ограничения върху култивирането на ГМО, тъй като то трябва да получи одобрението на Комисията за биологична безопасност, изискващото буферна зона от 30 километра около трансгенни насаждения. Това изискване е особено обременяващо като се има предвид малката площ на страната и факта, че само приблизително 30% от земята в България е обработваема.

3. (SBU) Законът по същество забранява почти всяка дейност, свързана с продукти на земеделските биотехнологии. Въпреки това, той оставя тясна пролука за засаждане на царевица, соя и ориз при условие, че заявление и подробна оценка на риска са предварително представени и одобрени от Комисията за биологична безопасност, която е основният изпълнителен орган по биотехнологичните въпроси. Проблемът, обаче, е, че Министерството на околната среда все още не е създало тази комисия, въпреки, че законът беше одобрен преди повече от година. В резултат на това, всички инвестиции свързани с ГМО за забранени и работата на българската биотехнологичната индустрия в момента е “замразена”, според Атанас Атанасов. Атанасов ни каза, че законът и липсата на Комисия имат опустошителен ефект върху неговата институция и биотехнологичната индустрия като цяло. Повечето от биотехнологичните проекти на АБИ в момента са на изчакване поради закона, а забраната за научни изследвания е върнала Института 50 години назад. България “все още щеше да е в челните редици” на ГМ изследвания, ако не беше закона, каза Атанасов.

4. (SBU) Доскоро България извършваше водещи изследвания на BT царевица и картофи с подкрепата на американски фирми като „Монсанто” и „Пайъниър” и беше смятана за една от най-добрите в сектора в цяла Източна Европа. Законът, обаче допринесе за бърз спад в производството на ГМ в България. Едно от свидетелствата за това е все по-намаляващото производството на ГМ царевица в страната. През 2001 г. имаше 13.000 хектара (или 32,110 дка) с ГМ култивирана царевица. През 2002 г., тези площи се сви до 6.200 хектара (или 15,314 дка) преди да се понижат до 2.000 хектара (или 4940 дка), през 2003 г. През 2004 г., не е култивирана ГМ царевица. Законът принуди АБИ да спре продължаващия изследователски проект за ГМ памук, извършван съвместно с американската компания Делта.

——————————————— ———-

РАЗДЕЛЕНИЕТО В НАУЧНАТА ОБЩНОСТ СПОМАГА ЗА ОБЯСНЯВАНЕ НА СТРОГИЯ ЗАКОН ЗА ГМО

——————————————— ———-

5. (SBU) Оригиналният законопроект, предложен за първи път парламента в края на 2004 г., беше много по-про-биотехнологичен и научно обоснован. Въпреки това, преди окончателното одобрение на закона, депутатите бяха подведени от учени, изпълнени с недоверие към от ГМО, заедно с различни зелени НПО, да приемат един много по ограничителен закон. Според Атанасов, основен фактор за този обрат е липсата на единство сред научната общност по отношение на земеделските биотехнологии, и фактът, че председателят на Българската академия на науките (БАН), Иван Юхновски, е водещият противник на по-отворен към ГМО закон. Според Атанасов, Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО” в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Тези експерти пропагандираха мнението, че „вредните ефекти от ГМО върху човешкото здраве и околната среда” са факт. БАН настоя за забрана върху отглеждането на модифицирани култури, тъй като „нямало убедителни доказателства за безопасността на генетично модифицирани организми”. След като бяха взети предвид притесненията на БАН, в сега-действащия закон като приоритет е посочена „защитата на човешкото здраве и околната среда” независимо от съществуващите икономически интереси или липсата на достатъчно научни данни.

6. (SBU) Според представител на АБИ, анти-ГМО лобито в България е подкрепено и от цялостната липса на познания в областта на биотехнологиите на правителството и на обществото. Усилията да се обърне тази тенденция са още повече затруднени от факта, че възгледите за ГМО станаха по-негативни през последните години, отчасти поради неблагоприятни отразяване в пресата, според АБИ. Освен това, много хора вярват, че България ще спечели повече икономически от разработване на ниша в сектора на биопродуктите. Те твърдят, че този сектор трябва да бъде сред най-важните приоритет на страната, защото търсенето на пазара на ЕС на биологични продукти ще надхвърли търсенето на генно модифицирани продукти, поради всеизвестния факт, че държавите-членки на ЕС са твърдо против ГМО. Въпреки това, Атанасов ни каза, че четири члена на закона са в противоречие със законодателството на ЕС и може да се наложи да бъдат изменени след като България се присъедини към ЕС.

——————————————— –

КЪДЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА БЪДЕЩЕ ЗА БИОТЕХНОЛОГИИ

——————————————— –

7. (SBU) В България има редица култури, които биха могли да извлекат голяма полза от използването на биотехнологии. Една от тях е памукът, на който България е нетен вносител. Местната памучна индустрия не би оцеляла без използването на ГМО, защото отрасълът е твърде трудоемък и скъп за да могат производителите да излязат на печалба. Същото се отнася и за рапицата, чийто настоящи сортове дават твърде нисък добив и са чувствителни към ниските зимни температури в България. Рапицата е особено привлекателна и като потенциален източник на био-дизелово гориво. Най-голямото предимство на тези две култури се крие във факта, че те не са хранителни продукти, което може да ги направи по-приемливи и привлекателни като потенциални генно модифицирани продукти. По същия начин ерозията, устойчивите дървета и храсти могат да помогнат за предотвратяване на наводнения, които причиниха щети за милиони долари миналата година.

——-

КОМЕНТАР

——-

8. (SBU) Най-добрият начин да се промени ограничаващият закон за ГМО, според Атанасов, ще бъде да се принуди Джевдет Чакъров, министър на околната среда, да формира в крайна сметка въпросната Комисия по биологична безопасност. След това Комисията, която се очаква да бъде съставена от учени, може да започне по-информиран дебат относно предимствата и недостатъците на ГМО. Атанасов, обаче, е скептичен, че нещо ще се случи на този фронт преди присъединяването на България към ЕС (очаквано през януари 2007 г.). В момента, заедно с поддръжниците си, той разработва стратегия за формиране на политическо-научна лоби група, която да окаже натиск върху парламента за изменение на закона. С подкрепата на заместник-министъра на земеделието Светла Бъчварова, те са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона. Ние ще продължим да работим с местни поддръжници на биотехнологиите за отваряне на пазара и ще търсим възможности за генно модифицирани продукти. Край на коментара

КАРАГИАНИС

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

Вижте също / Read Also