Wikileaks: Българските мюсюлмани – мишена на ислямския фундаментализъм

by Екип на Биволъ

uahabiti

Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общността на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

В доклада ясно е очертана границата между традиционния толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински “културен шок”. “Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.” – пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намелее, “ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.”

Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци “са концентрирани в югоизточна България по турската граница”, което не е така. 


Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да подкрепите Биволъ с малка сума. Въведете желаната сума в полето и реквизитите на Вашата банкова карта или използвайте бутона Apple Pay/G-Pay от Вашия мобилен телефон Плащането се извършва през системата Stripe и Биволъ не съхранява номера на Вашата карта.:

Подкрепа за Биволъ

Support Bivol
Or enter your payment details below
Или станете наш редовен спомоществовател с „Данъкъ Биволъ“

Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация “Вафка”, която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: “Дианет вакфъ”, Международната фондация за ислямска култура, “Вакъф ал Ислями”, саудитската “Ескар Вакфъ”. Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

Ислямът и ислямският екстремизъм в България

1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

Екстремизмът в България

9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористини организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира подръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия – бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

Ислямски фондации

12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. По настоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни иституции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

Предизвикателства пред институциите

18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-гл.-мюфтия Вдат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дрения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-гл.-мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без покрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опаснотите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подброности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Край на превода

Коментар

Изглежда, че американците са убедени в съпричастието към терористична дейност на “българския помак” Тони Радев Миленов. Според тях той “е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март”. Миленов така и не беше задържан и съден в България поради липса на доказателства, но от Испания периодично постъпват информации, че разследването там не е изгубило интерес към личността му. По данни от МВР·към есента на 2010 г. местонахождението на Миленов е било известно и той се е водел на оперативен отчет.

Опровержение

“Определено грамата не съответства на истината!” – коментираха от сдружението “Евет”, за което в грамата се посочват разузнавателни данни, че е финансирано от Иран. “Нашето сдружение работи основно с фондация “Конрад Аденауер”, не сме имали каквито и да било взаимоотношения с Иран и или организации от там! Дейността ни може да бъде проследена много подробно и на страницата ни http://www.evetbg.org, както и във Facebook!” – твърдят още от централата на “Евет”.

***

Приятели, радваме се, че стигнахте дотук.

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с ЕДНОКРАТЕН ДАНЪК (през PayPal, банкова карта, Epay/банков превод), или станете един от нашите редовни, МЕСЕЧНИ ДАНЪКОПЛАТЦИ (през PayPal или банкова карта), или със СМС от България или чужбина

Научете повече за Данъкъ Биволъ тук.

Вижте също / Read Also