Българските журналисти водят трудна битка в условията на олигархична медийна система Mind the horns!

[box]Биволъ публикува интервюто с водещата швейцарска журналистка, което бе дадено специално за нашата медия. Терезе Обрехт говори от гледната точка на компетентен западен журналист и анализатор за въпроси свързани с България, прехода в бившия Социалистически лагер и процесите, които определят обществено-политическото положение в Европа. [/box]

[box type=”info”]Терезе Обрехт Hodler е известна журналистка от Швейцария. Президент на Репортери без граници /RSF/ – Швейцария от 2008 до 2014 г. Завършила е история в университета в Женева. Започва професионалната си кариера в авторитетното издание Journal de Genève, след което се присъединява към известната телевизия RTS. Заради своите постижения е изпратена като специален кореспондент на RTS и Le Nouveau Quotidien (The New Daily) в Русия през най-интресните за западните медии години на промени в бившия комунистически блок 1991-1996 г. От ключовата за войната в бивша Югославия година 1999, Терезе Обрехт оглавява и ръководи 2 години мултиетническото радио на Косово. Медията е финансирана от Правителството на Швейцарската Конфедерация от името на ООН и EBU (European Broadcasting Union). Тя е автор на книга с журналистически разследвания за Русия – 2006 г. Създала е серия от телевизионни документални филми посветени на страните от Източна Европа. Един от телевизионните й филми е посветен на легендарната руска разследваща журналистка Анна Политковская, варварски убита през 2006 г., с която Терезе е подържала близък колегиален контакт.

Освен изтъкната и уважавана журналистка Терезе Обрехт е известна спортистка, бивш състезател на Швейцария и шампион на редица международни състезания по ски, алпийски дисциплини. [/box]

Б. Г-жо Обрехт, Вие сте журналист от Швейцария, който е работил години наред в Русия и т.нар. “Източен блок”. Какви процеси текат в тази част на Европа и света според вас?

– Четвърт век по-късно, повечето от тези държави все още се борят с наследството на комунизма. Може би всички ние бяхме малко прекалено оптимистични след падането на Съветския съюз и Варшавския договор. Очевидно ще са нужни няколко поколения за да се създадат демократични структури, добро управление и върховенство на закона. Преживях последните години на комунизма в Русия, когато никой не вярваше в него, нищо не работеше и всички мамеха по един или друг начин за да оцелеят. Това беше всъщност една престъпна или поне беззаконна система. Когато тя се разпадна имаше още по-малко правила и закони и липса на граждански опит. Започна един гигантски реален монопол и много хора станаха богати за една нощ. За съжаление, много руснаци смятат, че хаосът се дължи на демокрацията… Това от което се нуждаят бившите комунистически страни е чувство за отговорност сред управляващите елити. Как да се постигне това? Гражданското общество трябва да упражнява постоянен натиск върху управлението за да се създаде система за отчетност и прозрачност. Но отново – не очаквайте чудеса, това ще отнеме време.

Б. Бяхте близка с легендарната Анна Политковская. Мислите ли, че нейната душа е спокойна в отвъдното днес?

– Мисля, че щеше много да се натъжи, ако можеше да види какво се е случило в Русия след смъртта й. Днес всички принципи, за които тя някога се е борила са потъпкани дори още повече. Но името й ще се пази в историята на Русия, а не в тази на Путин.

Б. Как западният свят разчита днес процесите на влошаваща се демокрация в някои страни от Източна Европа? Процесите, които текат например в Унгария, България, Македония, Сърбия, Русия дават ли основания за тревога?

– Както знаете, процесите в тези страни, и особено в Русия, са изключително тревожни, и в някои случаи добрите взаимоотношения станаха трудни, особено с Москва. Що се отнася до страните от ЕС, които споменавате, трудно ми е да повярвам, че субсидиите се изплащат като че ли всичко в тези страни е нормално. Това е проблем, който българи, унгарци и т.н. трябва сами да повдигнат, например чрез информиране на Европейската комисия и / или европейските медии как се изразходват парите от ЕС, или как се задушава демокрацията. Обществеността на Запад е много малко запозната с информацията публикувана в тези страни.

Б. Как и къде се случва пресечната точка на интереси на олигархичния необолшевишки модел на Путин с крайнодесни и крайно леви политически движения в Европа, като партията на Льо Пен във Франция, например и гръцката СИРИЗА?

– Путин използва всяка възможност за да покаже на западните страни, че и той може да им навреди. Той е страхотен тактик и използва всички налични средства за да подведе враговете си. Така че подкрепянето на крайно-дясното и крайно-лявото в Европа е чудесен начин да си отмъсти за санкциите. Но в дългосрочен план това няма да проработи. Дори и руските икономисти твърдят, че това е самоубийство. Русия не може да оцелее сама. Тя трябва да остане свързана с развития свят, а това означава, че трябва да играе по правилата.

Б. България се срина със 70 места надолу в класацията на Репортери без граници по свобода на словото. Показателите на демокрация се влошиха драстично. Това се случи след като страната стана пълноправен член на НАТО и ЕС през 2007 г. Вие как отчитате този парадокс?

– Тъй като Швейцария не е член на ЕС за мен е трудно да правя изявления по този повод. Но човек остава с впечатлението, че контролните механизми при използването на средствата от ЕС не са достатъчни. Циркулират множество истории за това как тези средства всъщност подхранват корупцията и укрепват олигархичната система.

Б. Смятате ли, че изобщо западната преса се интересува от проблемите на източно-европейските общества, като България, които изстрадват една огромна историческа трагедия от Втората световна война до днес?

– Както казах и преди – проблемът започва с езика … Западната общественост е наводнена с информация от казионни медии чрез всички налични медийни канали. Но се публикува много малко информация, както и исторически факти, за малките страни, и малко хора са наистина заинтересовани. „Твърде много информация убива информацията“, както казваме на френски. Аз самата, въпреки, че съм журналист и всеки ден прекарвам много време в събиране на информация, не знам много за България. Признавам, че съм особено заинтересована от новини за Русия и тъй като говоря езика, за мен има голям брой възможни източници. За съжаление, потреблението на новини е изключително ограничено в днешното общество. Информацията губи битката срещу инфотейнмънт-а (информационно забавление) почти навсякъде по света.

Б. Европейският политически елит легитимира днес на международната сцена бившата комунистическа номенклатура, която трансформира националното богатство в своя частна собственост и държи страни като България и Русия в свое неофеодално владение. Защо?

– Поради много различни причини. Как да се справим с министър-председател, който е член на бившата номенклатура и е известно, че е корумпиран? Можете ли да го игнорирате, да го порицаете публично? Що се отнася до прехвърлянето на средства към западните страни, алчността вероятно е основен фактор. Вземете за пример Лондон – най-ценните райони са продадени на олигарси от всички краища на света. Цените рязко са се повишили и местните хора вече не могат да си позволят да живеят там. Не знам какво може да направи правителството, ако иска да спре това. Проблемът с демокрацията е, че тя в основата си е отворена система, основана на доверие и честност… Що се отнася до швейцарската банкова система, нашите закони са реформирани и е трудно да се депозират откраднати пари. След като Янукович избяга от Украйна, бизнес активите на сина му в Женева му бяха веднага блокирани. Трябваше ли да му забраним да влиза в страната от самото начало? Това не може да стане в една отворена система с хиляди фирми, регистрирани под най-различни имена… Системата на швейцарското правосъдие се опитва да се справи със схемите за изпиране на пари при всяка възможност. Но можете да изперете пари за 24 часа, като ги изпратите по целия свят, на места където проследяването и доказването на незаконни сделки отнема години. Пресата разследва доколкото е възможно, но аферата HSBC Swiss Leaks ни показва, че като цяло само лицата с вътрешна информация, които подават сигнали (whistleblowers) могат да осигурят неопровержими факти…

Б. Ако не беше се случила кризата в Украйна и Путин не си показа истинската същност там, едва ли щеше да има реакция срещу неговата диктатура от страна на Запада. Нужно ли е да се пролива кръв и да се стига до крайност, за да се разбере престъпната същност на тези посткомунистически режими, които следват пътя на болшевишката идеология, зад паравана на демокрация и капитализъм?

– Западните страни, дори и да знаят какво се случва в Русия, очевидно се опитват да подържат нормални отношения и в действително понякога се нуждаят от Русия (например американски бази за инвазия в Афганистан). И не забравяйте зависимостта на Европа от руския газ… Промяната в системата на енергийните доставки ще отнеме време. Мисля, че идеята винаги е била да се включи Русия в общността на демократичните нации, за да се насърчи промяната. На един определен етап Русия беше изключена от Съвета на Европа заради нарушаване на човешките права и след това беше приета отново. По принцип мисля, че този подход е приемлив. Но в контекста на Украйна той имаше обратен ефект. И това, че е възможно да се наложат санкции от 26 държави с различен интерес към Русия дойде като приятна изненада. Голям проблем е и фактът, че американската политика, особено на Буш младши, беше изключително вредна. Трудно е да се критикува една диктатура, когато така наречената демокрация пренебрегва международното право чрез нахлуване в други страни и лъже пред Общото събрание на ООН.

Б. Какви са вашите впечатления от България? Вие бяхте в страната и контактувате с български журналисти. Как изглеждат те от височината на швейцарските Алпи?

– Била съм само в София, но знам, че България е красива страна. Намирам българските ми колеги за много добре информирани за страната си и света. Но те очевидно водят трудна битка в условията на олигархична медийна система. При първата ни среща в София през ноември миналата година, журналисти се обединиха в движение за защита на „свободата на словото“. Чудесно! Трябва да работим заедно и да се борим за свободата на информация, без която не може да има демокрация. Асоциации като Репортери без граници, въпреки че не са богати, подкрепят тези усилия и препредават информация, която получават от страни като България.

Б. Свободните български медии, доколкото ги има днес, трябва да могат да плуват в сярна киселина. Репортери без граници (RSF) е една голяма морална подкрепа за тях в условията на тотална мафиотизация на обществено-политическата система. Защо обаче гласът на RSF и на изчезващите независими български медии заглъхва като в пустиня сред администрацията на ЕК? Толкова ли лесно може да бъде жертван поривът за истинска демокрация на една опустошена от мутиралата комунистическа система нация?

– Журналистите не могат да променят света, и RSF не може. Това е постоянно, ежедневно усилие да се чуе гласът ви, да стигнете до истината, да я публикувате и да я направите достояние на високопоставените политици в Брюксел. Напредъкът в тази област е много труден за измерване, много бавен, а понякога и обезкуражаващ. Посетихме ООН в Женева с вашата група от журналисти и тези сесии относно свободата на информация много добре показаха колко е трудно, а понякога дори и скучно да се движиш напред и да постигнеш целта. Независимо от това, неправителствени организации са основен стълб на демокрацията, тъй като те дават гласност и тласък на нуждите на обществото.

Б. Светът и Европа са твърде малко място, за да бъдем нехайни към това което се случва зад оградата на собствения ни двор. Бихте ли очертали предизвикателствата пред швейцарското общество? Какви са вътрешните проблеми, с които трябва да се справи то в близките десетина години?

– Съвсем наскоро Швейцария преживя много болезнен опит за пряка демокрация. На 9 февруари, с едно съвсем малко мнозинство, беше одобрено ограничаване на имиграцията, което е в разрез със свободното движение на хора в Европа (с която ние сме свързани чрез двустранни споразумения с ЕС). Нашата националистическа дясна Народна партия се опитва да подкопае някои от принципите на държавата ни и би искала „да се върне към корените“, т.е. силна и горда (средновековна) самостоятелна страна, без международното право, без връзки с ЕС, без имигранти и т.н. Тя няма да успее, но е голямо политическо предизвикателство за следващите години. Имаме проблем и с нашата валута, която е твърде висока оценявана и създава реални проблеми за износа и туризма. Но както видяхте, като цяло системата функционира много добре и някои швейцарски граждани дори не осъзнават какви късметлии са!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.