- След обаждане от Биволъ:
Кирил Петков увери, че събарянето на сарая на Вълка продължава, а горските „в опозиция“ няма да пречат
- 2 април 2024 - Предстоят нови разкрития с участието на "Българските Елфи"
Газпром, Булгартрансгаз и КЕВР заблуждават ЕК за Турски поток
- 22 март 2024 - Интервю на Георги Георгиев от БОЕЦ:
„ДАНС е предала пътната карта за Турски поток на Стефан Янев, Кирил Петков не е знаел“
- 14 март 2024
Съдебните дела тип „Шамар“ (т.нар. SLAPP-ове*) срещу Сайта за разследващата журналистика „Биволъ“ и колегите от BIRD.bg, „Медиапул“ и „Капитал“ бяха представени по време на уебинара на International Press Institute (IPI) и Media Freedom Rapid Response (MFRR) на 31 октомври 2023 г. Журналистите на “Биволъ” членуват в IPI.
Съдебните дела срещу медиите в България представляват опасност за свободата на изразяване, припомни по време на уебинара адвокатът на „Биволъ“ и изпълнителен директор на Програмата „Достъп до информация“ Александър Кашъмов.
Той за пореден път даде примери със SLAPP-овете срещу „Биволъ“, БЪРД, „Медиапул“ и „Капитал“ като най-фрапиращите случаи за съдебно преследване срещу медиите и журналистите у нас.
България бе в центъра на дискусията на International Press Institute
Адв. Кашъмов информира журналистите, присъстващи на уебинара, че през септември и октомври 2023 г. са започнали делата срещу журналистите на БЪРД и “Биволъ” от страна на замесената в скандала „Капитан Андреево“ компания „Евролаб“.
„Става дума за границата между Турция и България, където частна компания ръководи лабораториите и свързаните лица са започнали дела срещу журналистите от тези медии“, сподели адвокатът.
Според него има и положително развитие по някои от казусите. „Добрата новина е свързана с друг голям казус – делото на “Еврохолд” срещу “Биволъ” за една рекордна сума от 1 млн. лв.“, каза Кашъмов.
“Биволъ” представи достойно българската журналистика на най-големите световни форуми в Швеция
Според него с компанията разбра е постигнатно извънсъдебно споразумение. „Условията по споразумението не водят до поемане на някакви сериозни задължения от страна на медията“, обясни адвокатът.
По думите му другата добра новина е, че от страна на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ – България) и др. НПО-та е проведена кампания за краудфъндинг (фондонабиране) след SLAPP-овете срещу един от най-големите в историята на България “Медиапул”.
„Един от най-известните SLAPP-ове е 1 млн. лв. срещу „Медиапул“ от “Лев Инс”, припомни Кашъмов. По думите му заседанието по делото е насрочено за този петък, 3 ноември 2023 г. “Вярвам, че ще спечелим този казус и компанията ще разбере, че така не се процедира”, каза Кашъмов по казуса “Лев Инс” срещу “Медиапул”. Според него след убийството на собственика на застрахователното дружество, Алексей Петров, новите собственици или наследници нямат кой знае каква мотивация да продължават с това съдебно дело.
Съдебните атаки срещу Биволъ и Mediapool – в изследване на Google News Initiative
Другият казус срещу “Медиапул” е делото на съдията Светлин Михайлов срещу бившия им репортер Борис Митов. „Съдията и адвокатите му много добре познават съдебната система у нас, затова са успели да замразят сметките на Медиапул за 110 хил. лв. (55 000 евро), или двойно повече от сумата, за която съдят медията и автора й“, поясни Кашъмов. „Съдът отказва да свали тези запори. Сметките остават замразени, редовно настояваме да се свалят запорите по този случай“, сподели адвокатът.
Кашъмов даде примери с някои от българските регулаторни органи като Комисията за финансов надзор (КФН), която само преди десет години бе сред “шампионите” по SLAPP-овете срещу медиите в България, включително срещу медиите като “Капитал”, които бяха трайно преследвани за репортажите си по финансово-икономическите теми.
Кашъмов призова за промяната на законодателството и съдебната практика в България, която позволява безконтролното завеждане на искове срещу медиите и журналистите у нас. Особено опасно според адвоката е практиката да се замразяват сметките на медиите, какъвто е скандалният казус с “Медиапул”.
Адвокатът също така спомена делото на бизнесмена Христо Ковачки, който води редица дела срещу медиите у нас. „Ние започнахме да работим по делото му срещу “Капитал”, сумата не е голяма, но самият факт, че медията е съдена за коментиране и дебатиране по темата за пазара на електроенергия у нас, е притеснителен“, казва Кашъмов.
Говорителите в уебинара на IPI
Според Кашъмов мишена на съдебните атаки през последните години са били и репортерите на „Капитал“ Росен Босев и Николай Стоянов.
Адвокатът призна, че правителството не е проактивно в дебатите за съдебните дела срещу медии и журналисти. „АЕЖ, Антикорупционен фонд и Програмата за достъп до информацията, сме подели дебата за SLAPP-овете и последните двама министри проявиха разбиране по казуса, има концептуален проект за това“, каза той.
За целта са създадени редица работни групи, които обсъждат прозрачността на собствеността на медиите, прозрачността на държавната реклама в медиите, както и анти-SLAPP мерките. „Най-много прогрес е по държавната реклама в медиите – повече, отколкото по проблема със SLAPP-овете“, каза Кашъмов.
Според него необходими са по-сериозни изисквания от страна на съдебните власти при исканията за замразяване на сметките, както и като цяло повече изисквания към исковете срещу медиите.
Адвокатът обаче признава, че в дебата за съдебната реформа, покрай изборите и влизането в Шенгенското пространство, се забравят казусите със SLAPP-овете: “Надявам се властите да не оставят тези олигарси и компании да продължават да съдят медиите и журналистите”.
Neue Zürcher Zeitung цитира Биволъ в материал за концентрацията на медии в България
Кашъмов похвали предишния и действащия министри на правосъдието Крум Зарков и Атанас Славов по тяхната откритост да се занимават с въпросите около SLAPP-овете: „Очевидно е обаче, без известен натиск, нещата в България няма как да се случат“.
В дискусията взеха участие още основателят на Balkan Free Media Initiative (BFMI) Антоанета Николова и главният редактор на „Дневник“ Велислава Попова. Двете журналистки поставиха въпроса с масовите уволнения в „Евронюз България“ (бившата „Телевизия Европа“) и с проблемите около достъпа на журналистите към заседанията в новата сграда на Народното събрание (бившия Партиен дом).
Организаторите: International Press Institute и Media Freedom Rapid Response (MFRR)
Модераторът на дискусията Джейми Уайсман от IPI призна, че се надява новото българско правителство да работи за подобряване на медийната среда в България. Според него от чутото от него от журналистите по време на уебинара следва, че “има още много работа да се свърши в България”, и по повод SLAPP-овете и по повод подобряването на медийната среда като цяло.
“Биволъ” вече е част от Global Investigative Journalism Network
“Това правителство трябва тепърва да започне с реалната работа по всички тези проблеми с медийната среда, с повече прозрачност в собствеността на медиите и с мерките срещу SLAPP-атаките“, каза Уайсман.
* SLAPP – Strategic Lawsuit Against Public Participation
Заглавна снимка: “Сега”
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
Трябва да влезете, за да коментирате.