Документи, които Биволъ проучи и валидира показват, че бившият президент на КТ «Подкрепа» Константин Тренчев и главният секретар на синдиката Андрей Върбанов са получили през периода 2002 – 2008 стотици хиляди под формата на дарения, спонсорство и заеми. А през 2009 КТБ отворила за тях швейцарски сметки на името на офшорни фирми.

Офшорна подкрепа

Синдикалната дейност в България явно е много присърце на няколко американски фирми регистрирани в щати с офшорно законодателство. Те редовно са отпускали на КТ « Подкрепа » дарения в кеш. Лично Тренчев е разписвал договорите за дарения.

Така на 05.03.2002 в София фирмата Unicon Investments LTD. регистрирана в офшорния щат Delaware с президент Димитър Герасимов дарява в брой 50 000 лв. На 20.06.2002 Lancs Corp. от същия щат дарява 20 000 лв « за нуждите на конфедерацията » също в брой. На 02.10.2002 La Verne Investments с президент Даниела Захариева дарява 20 000 лв. за « социално обучение на кадри на конфедерацията ».

Вероятно е чисто съвпадение, че на 09.10.2001 същият този Герасимов е избран за председател на Съвета на директорите на цигарената фабрика « Юрий Гагарин – БТ » в Пловдив, собственост на Булгартабак. Такъв чувствителен пост предполага добри отношения с ДПС, която тогава е на власт и назначението едва ли е минало без санкция от най-високо място в Сараите.

Какво е ставало с тези пари, отчетени ли са на касата на синдиката, влезли ли са в банковите му сметки, използвани ли са за нуждите на конфедерацията и за обучение?

Потърсен по телефона д-р Тренчев си спомни за Герасимов. « Имаше дарения, разбира се, аз лично знам, че едно лице Димитър Герасимов тогава ни помогна, защото там заради един конгрес имаше плащания, но от чие име не помня. Явно документите ще трябва да се видят. » От централата на КТ « Подкрепа » също обещаха проверка в архива и отговори на въпросите ни.

« Представител на синдикатите » плаща за обучението на дъщерята на Тренчев в САЩ

В края на 2002 Герасимов напуска СД на « Юрий Гагарин », а на 4.7.2003 е назначен от министър Милко Ковачев в СД на « Мини Марица-изток » като « представител на синдикатите ». На този пост Герасимов се задържа до 2008 г.

Освен държавната работа обаче Герасимов активно развива и частен бизнес с горива и храни, показва фирмената му история. Включително и задграничен. През 2005 г. « представителят на синдикатите » Герасимов вече се явява и представител на познатата ни офшорка Lancs Corp, която на 21.07.2005 г. плаща таксата за обучение на дъщерята на Константин Тренчев в медицински университет в САЩ.

Щедрият спонсор е превел на Stony Brook School of Dental Medicine 21 083.92 $ за « обучение и наем на екипировка » на Мария К. Тренчева. Преводът е нареден от сметка на Lancs Corp. в КТБ през партньорската банка HSBC Лондон.

Доктор Тренчев потвърди информацията за спонсорството. « Той (Герасимов б.ред.) поиска, след което всичко му е платено » – каза синдикалния лидер и обясни, че това се е случило в проблемен финансов момент за семейството му, по време когато съпругата му сменяла работата си в САЩ. Тренчев и дъщеря му приели спонсорството, предложено от Герасимов, но впоследствие му върнали цялата сума.

Трудностите на Тренчев явно са продължили дълго, защото Герасимов плаща и втората година на следването. Таксата от 25 616 $, за 2006 е преведена на 16.08.2006 на два транша също от сметка на Lancs Corp. в КТБ. Не е ясно също защо между Мария Тренчева и Lancs Corp. е сключен договор за спонсорство, а не примерно за студентски заем. Такива договори за

заеми в кеш 

за стотици хиляди в евро, лева и долари са отпуснати от същите офшорки като безлихвени кредити на секретаря на КТ « Подкрепа » Андрей Върбанов, сочат други документи.

На 19.03.2003 Unicon Investments предава в собственост на Андрей Върбанов 80 000 $ за срок до 19.03.2013 без лихва. На 14.12.2005 La Verne Investments дава 100 000 лв. за срок до 14.12.2020 г. На 14.02.2007 Lancs Corporation плаща 100 000 евро със срок на връщане 14.02.2017 г. В ръкописни бележки по договорите са отбелязани по-големи суми, но не става ясно дали са изплатени. На 20.03.2007 се появява нова фирма: « СиБиДжи – Честър Бизнес Груп », регистрирана в Ню Джърси, САЩ с пълномощник Георги Любомиров Илиев. Тя също дава на Върбанов 100 000 евро.

 

Какво се случва с тези фирми днес? Lancs и La Verne са заличени в един и същи ден: 03.01.2009. Те са и създадени в един и същи ден: 12.04.2002., показват документи от фирмения регистър на щата Делауеър. Периодът на съществуването им подозрително съвпада с подвизаването на Герасимов като представител на синдикатите в бордовете на големи държавни фирми.

Unicon Investments и в момента е активна като собственик на « Бяла Вода – Долна Баня », фирма управлявана от Герасимов до март 2011 г. « СиБиДжи – Честър Бизнес Груп » владее « Екофуудс енд ойлс », която преди е била собственост на Герасимов.

Връзка между Герасимов и синдикалиста Андрей Върбанов се открива в компанията « Ситрад еърлайн ». Фирмата е била собственост на вече заличената офшорка La Verne Investments, а Герасимов и Върбанов са в борда на директорите от 2003 до 2007. През 2009 г. « Ситрад » е обявена за неплатежоспособна, защото не си е плащала наема в сградата на Интерпред.

Какво е правил Върбанов с тези заеми? Декларирал ли ги е? Възнамерява ли да ги върне? На кого ще ги връща, след като две от фирмите де факто вече ги няма? Биволъ изпрати въпроси до синдикалната централа, откъдето съобщиха, че Върбанов е в болнични.

« Ще трябва него да питате. Според мен той не е получавал нищо » – каза д-р Тренчев по телефона. Той разясни, че главният секретар се лекува във ВМА и му предстои операция.

Герасимов – « Свети Димитър » за родния футбол и мним финансов директор на КТ « Подкрепа »

Освен към добре платените държавни постове, гарнирани с офшорна дейност, Герасимов има отношение и към футбола. През 2007 г. той пробва да купи « Локомотив Пловдив » вече не като « представител на синдикатите », а като « представител на американски инвестиционен фонд ». Начинанието му не успява, но страстта му към кръглата топка го отвежда през 2011 във Видин, където става известен като « Свети Димитър », спасил от банкрут местния клуб « Бдин » (виж тук).

Спасяването се придружава и със смяна на собствеността на клуба. Герасимов твърди официално, че не иска да е собственик, а само благодетел. Реално обаче акционер на клуба става сейшелската офшорка Толер Лтд., управлявана от някой си Петър Георгиев Велков. Същият е поел и управлението на « Бяла Вода – Долна Баня », която и до ден днешен принадлежи на щедрия дарител Юникон.

Биволъ положи усилия да намери контакт с Димитър Герасимов и да му зададе въпроси. Президентът на « Бдин » се оказа трудно откриваем. Възможната причина за тази дискретност беше разяснена от бившият синдикален лидер Д-р Тренчев: « С течение на времето той (Герасимов б.ред) започна да използва това наше познанство. Представяше се за наш финансов директор. Идваха хора и казваха така и така, човекът говори с нас… А ние нищо не знаем. Накрая бях принуден през 2011 да се обърна към прокуратурата, защото човекът спекулираше с познанството и явно е поемал някакви ангажименти, за които ние нищо не знаем » – разказа той.

КТБ и КТП(одкрепа): от кеш към швейцарски сметки

« По едно и също време всеки месец политици и синдикалисти излизаха от КТБ с издутини по саката, които са нямали на влизане или с особени фирмени чантички в ръце ». На фона на изнесеното до момента това изказване на бивш директор на банката вече не звучи толкова метафорично.

Но в началото на 2009 г. схемата за финансиране на синдикалните лидери еволюира от опасното разнасяне на кеш към модерна офшорна структура. Тренчев и Върбанов стават собственици на фирми, регистрирани в Британски Виржински Острови. На името на тези фирми са отворени сметки в швейцарска банка.

Процесът на регистрация на офшорките се ръководи от Светлана Бахчеванова, която е доверено лице на Цветан Василев и бивш ръководен кадър на БТК. Тя общува с швейцарския клон на Trident Trust и британската банка RBSCoutts през електронна поща регистирана в Gmail с инициалите на КТБ [email protected], а не през адрес на банката. От изтеклата кореспонденция става ясна цялата схема, която вероятно е прилагана и за други специални клиенти:

  • Декември 2008 г. Светлана Бахчеванова иска да скрие зад офшорки « клиентите » Mr. T и Mr. V. Tя се обръща към Хюбер Фортунат от швейцарския клон на банката RBS Coutts;
  • RBS Coutts праща запитване до швейцарския офис на регистратора Trident Trust. Майкъл Мейер връща списък с прясно регистрирани офшорки в Британски виржински острови (shelf companies). Фирмените документи на някои от тях вече са пристигнали в офиса на Trident Trust в Zollikon Швейцария и могат да се използват за експресни поръчки;
  • Тъй като офшорките са търсена стока и се изразходват много бързо, клиентът трябва да отбележи по ред на предпочитанията три имена на фирми в списъка. RBS Coutts иска и копия от личните карти на бенефициентите с техния адрес;
  • На 16 януари 2009 Бахчеванова праща предпочитанията: Mr. Т. си е харесал по реда на номерата ZABEL ADVISORS INC, PEZIBELIX SERVICES INC и ELMER INTERNATIONAL CORP. Първата явно е заета и му се пада PEZIBELIX. Mr. V има късмет с първото си предпочитание ZUMPAN FINANCE CORP. Бахчеванова иска също така от RBS Coutts адреса и имената на директорите на фирмите, за да « подготви две споразумения с тях »;
  • От изпратените копия от лични карти става ясно кои са Mr. T и Mr. V. – Константин Тренчев, щастлив нов собственик на PEZIBELIX SERVICES INC, и Андрей Върбанов на ZUMPAN FINANCE CORP (адресите и ЕГН във факсимилетата са заличени от редакцията);
  • RBS Coutts Bank отваря сметки в швейцарския си клон на името на офшорките;
  • В наличната документация има ръкописна бележка, според която швейцарската фирма EFG, която е свързвана с Цветан Василев, е трябвало да преведе по сметките 600 000 € за фирмата на Тренчев и 500 000 € за фирмата на Върбанов. Дадени са и инструкции за плащане, в които фигурират банковите сметки на фирмите. Няма обаче потвърждение за извършени плащания.

До редакционното приключване на статията Биволъ не получи отговор на въпросите зададени по електронна поща на Светлана Бахчеванова и Trident Trust. Адресите на RBS Coutts вече не са актуални, както и един от адресите на Trident Trust. Писмата изпратени до другия адрес на Trident Trust, вкл. и мейлът на Бахчеванова в Gmail обаче не се върнаха заради несъществуващ адрес.

Биволъ изпрати въпроси на ПР отдела на банката, която освен в Швейцария има клонове и в известни офшорни дестинации, вкл. Дубай и Катар. . Попитахме дали потвърждават или отричат, че Върбанов и Тренчев са реалните собственици на ZUMPAN и PEZIBELIX, че на фирмите са отворени сметки в швейцарския клон на банката и, че по въпроса е водена кореспонденция с Бахчеванова и Trident Trust.

« Не сме в състояние да коментираме нито един аспект от тази тема » – гласи краткият отговор подписан от Pauline Loohuis.

И прокуратурата знае за офшорките

Описаният по-горе механизъм очевидно е добре отработен и вероятно е бил използван и за други важни клиенти на КТБ, за да се избегнат издайнически посещения в банката и издутините по саката.

Откъде са парите в швейцарската сметка на EFV е въпрос, който е горе-долу ясен – от влоговете в КТБ, използвани от Цветан Василев за други бизнес проекти. EFV е офшорката, която стои зад « Хедж инвестмънт България », която контролира военния завод « Дунарит » За какви точно услуги са правени преводи към скрити офшорни фирми на синдикални шефове? За корупция ли става дума? Това са въпроси на стойност 3,4 млрд. евро, платени от българския данъкоплатец.

Въпроси, които според д-р Тренчев вълнуват и българската прокуратура. Синдикалният лидер е давал показания и е бил питан именно за PEZIBELIX, но е подписал декларация за неразгласяване на следствена тайна. Това обясни самият той по телефона, когато му зададохме въпрос за регистрацията на офшорната фирма и швейцарската сметка.

Последният факт дава надежда, че правоохранителните органи не са се отказали да проследят пътя на парите. Твърде бледа надежда, защото схемата, разкрита в кореспонденцията на Бахчеванова показва, че всички транзакции са минавали между сметки на фирми в швейцарската юрисдикция. Необходимо е работещо правно сътрудничество с швейцарските власти, за да се вдигне банковата тайна и да се проследят плащанията. Както показа случаят « Бисеров », прокуратурата не бърза с такива международни правни поръчки. А  разследване на Биволъ за прословутия « швейцарски диск » установи, че не само прокуратурата, но и държавата като цяло не бърза да научи подробности за българите с швейцарски сметки. Да не се гоним, за да не се хванем.

Обновено: Вижте правото на отговор изпратено от Д-р Тренчев на 05.03.2015 тук.

This post is also available in: English