Европейската комисия: БНБ е сгафила с данните за ПИБ и Инвестбанк Mind the horns!

Европейската комисия разкри, че БНБ е публикувала грешен отчет за състоянието на банковата система през първия триместър на 2015 г.

В публикуваните данни не се откриваше информация за лихвите, платени от ПИБ и Инвестбанк на държавата за депозираните в тези банки държавни пари. За други банки обаче имаше такива данни.

Биволъ се обърна към Европейската комисия със сигнал, че има съмнения за поредната държавна помощ за банки, която обаче не е публична. Отговорът, подписан от зам.-шефа на отдела, отговарящ за държавната помощ в Главна Дирекция “Конкурентоспособност”, може да бъде видян тук: LEMC-SA.42089(2015-N)_EN.

Проверка на Kомисията, предизвикана от нашия сигнал е установила, че няма данни за непозволена държавна помощ. Във въведението е преразказана историята на разрешената от ЕК държавна помощ за ПИБ, която беше одобрена въпреки данните за криминално източване на банката от нейните собственици.

Чиновническа грешка?

Във втората част на писмото, която е отговор по същество на сигнала на Биволъ се твърди, че ПИБ и Инвестбанк били платили лихви за депозираните в тях държавни пари.

Най-интересно е признанието, че липсващите лихви конкретно за ПИБ и Инвестбанк в отчета на БНБ за първото тримесечие на 2015 г. се дължали на « чиновническа грешка » заради новите формуляри. “Грешката” била поправена в отчета за месец май.

Не става съвсем ясно защо “грешката” засяга точно тези банки, обявени през 2006 г. от американския посланик Байърли за “гнили ябълки”, които раздават парите на вложителите на свързани лица и са свързани с финансиране на организираната престъпност. Такава банка беше и КТБ, за която обаче нямаше никаква милост от страна на БНБ и Прокуратурата.

По същество обаче, публикуването на неверни официални данни за състоянието на публично дружество, още повече банка “гнила ябълка” като ПИБ, която е обект на схема за държавна помощ, може да доведе до пазарна манипулация. Редно е да се изясни дали банките са подали неверни данни, или грешката е в БНБ, която ги е обобщила и публикувала. Биволъ ще сезира КФН, която по закон е длъжна да следи и регулира такива процеси.

Ръководената от Стоян Мавродиев комисия напълно проспа случая КТБ, но пък особено стриктно следи за данни в медиите, разкриващи злоупотреби в банковата система. Комисията налага рекордни глоби за публикуването на напълно достоверни факти, или дори за простото отразяване на наличието на опашки пред банките, какъвто е случаят с врачанското издание Зов Нюз. Глоба беше наложена и на издателя на Капитал и Дневник, като с отделна глоба бяха удостоени журналистите, защото са отказали да разкрият източника си. Срещу Биволъ също тече производство от КФН, за което нямаме данни да е прекратено.

Вижте още: Право на отговор от Инвестбанк АД изпратено на 27.07.2015

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.