Като чета хилядите публикации, дето вилнеят като бесни кучета кучета по всички видове медии и социални мрежи в последните няколко дена, и се чудя какво толкова съм направил в миналия си живот, че да натрупам тази незавидна карма и да заслужа да се родя в Шизофреналия. Идва ми да изляза на терасата, да застана втренчен в светлото комунистическо бъдеще като статуя на Владимир Илич и да изкрещя колкото ми държат пролетарските дробове, пълни с всякакви елементи с доста дълъг период на полуразпад, донесени тук след оная аварийка в Чернобил. Както и да е, друга ми беше мисълта…

Иде ми да изкрещя „Брате българино, поради что се срамиш да се наречеш лицемер и чуждопоклонник?“. То голяма драма с тоя деветомайски парад, бе! Да му дойде до гуша на човек! Едните били русофили и според тях всеки български патриот трябвало да е русофил. Точка по въпроса. Не, по-скоро не точка, защото такива гении обикновено пишат с главни букви и слагат много удивителни в края на бръщолевенията си. Психолозите са го обяснили много просто. Крещят за внимание хората и като си нямат аргументи, си имат CAPS LOCK!!! Значи, или си патриот и се съобразяваш с реалностите, или си лицемер. А аз защо ли искам да изкрещя? Май и мен ме е докопала щизофренията за гърлото и стиска здраво…

Все пак ми се струва, че според реалностите е друго. Нямаш нищо общо с деветомайския парад, защото преди това си отказал да воюваш на Източния фронт, пък после си окупиран и насила накаран да се биеш срещу бившите си съюзници. Така че изразяваш искрено съжаление за милионите жертви на най-мащабното безумие в историята на човечеството и не шизофренясваш. Да си едновременно русофил и родолюбец е досущ като оня стар лаф, че да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост.

Това правим и ние. Постоянно се чукаме за девственост, ама понеже сме общество от мазохистични нимфомани, яко менкаме партньорите. Кога ли ще спрем да се цепим на всякакви „фили“ и „фоби“ и ще станем истински патриоти? Такива, които милеят за България и за нейните, по-право за нашите национални интереси, без да ги свързваме с този и онзи? И дали изобщо някога ще го направим?

Истината е, че парадът за девети май в Москва е отбелязването на победата на един безскрупулен, антихуманен тоталитарен режим над друг безскрупулен, антихуманен режим, в животинска борба помежду им как да си разделят Стария континент. Нищо повече. А, има нещо повече, най-важното пропуснах, защото политиците за това не обичат да се говори по „масмедиите“. Десетките милиони невинни човешки същества. Загинали, избити, изнасилени, поругани или изплюти с тотално смазана психика от това най-ярко до момента доказателство, че сме не най-висшия, а най-нисшия животински вид на земята. Ако някой все още не е разбрал, говоря за Втората световна война.

Не, няма да пропусна и сегашните ни евроатлантически партньори, въпреки че знам, че пак ще се почне с яростните лаения на филите и фобите. Пактът между Рибентроп и Молотов по съществото си не е по-голяма причина за отключването на агресията на онова садистично и безскрупулно животно Хитлер от „Странната война“, която водят Англия и Франция срещу него. Нито от това, че САЩ се правят на приятно разсеяни дълго време, извличайки дивиденти от цялата гнус, която се случва на Стария континент. Всички са еднакво виновни. Съучастници в убийството на десетки милиони хора са.

Разликата обаче идва после. Западноевропейските страни дълго време показваха, че са си направили изводи от историята. Защото тя е затова. Иначе просто грешките и се повтарят до безкрайност. Е, сега пак започнаха да залитат към един от двата безчуствени колоса, но все още има надежда да се вразумят.

За нас обаче едва ли има надежда. Ние изводи от историята сме доказали, че не си правим и сме се запътили към четвърта, пета, десета, слагам ли му го коя вече поред национална катастрофа. Ама ми се струва, че тази ще ни е последната. Защото половината от нас крещят, че президентът бил педерас‘, тъй като не отишъл в Москва за парада на единствената армия, която ни е окупирала по време на новата ни история, а другата половина реват с пълно гърло, че на девети май бил подписан договорът за въглищата и стоманата на Робер Шуман, който е на практика в основата на Европейския съюз.

Е, какво общо имаме ние с Площада или с Договора, питам аз? С ЕС имаме, водим се част от него, макар и по нищо да не ни личи, тъй като сме тръгнали със стария костюм на нова сватба. С Русия също имаме, Паметникът на Съветската армия и строежите по Черноморието го доказват без всякакво съмнение. Но с кои ценности сме съпричастни? Как се позиционираме в глобалното пространство, ако мога да се изразя префърцунено?

Лай си колкото искаш, маскарите си вървят. И се сбират на тумби, за да режат лентички. В цветовете на българския национален флаг. Балъците пък мрат като пилци без здравеопазване, образование, пътища, препитание, бъдеще.

Не е ли метафорично? Не, не е, това е нашата реалност, драги фили и фоби! Давайте вперед! Люлейте се в люлката на безумието! От 2007 година за пръв път имаме историческия шанс да станем част от една мислеща и принципна общност, но ние така сме си свикнали. Инстинктивно се борим да се качим пак на люлката на безумието. А в това сме най-добри, та шансовете ни за успех са огромни…

Не споменах Росен Плевнелиев, нали така? Ами, ето споменавам го. Гордея се, че нашият президент зае достойна позиция и не отиде да гледа парада на армията окупаторка. Двамата най-големи злодеи на ХХ век са Хитлер и Сталин. Опитали са се да разиграят картата на Европа като на белот. Всичко коз. Единият вади вале пика на последна ръка и побеждава. Какво от това? Ние губим, нищо че сме общо взето кибици на фона на тази битка на големите кретени. Досега сме загубили седемдесет години, още колко и дали изобщо ще ни бъде времето ще покаже…

image_pdfimage_print
Print Friendly