Последвайте:

Николай Марченко е зам.-главен редактор на "Биволъ" от ноември 2022 г. Той е журналист, специализиран в икономически и международни теми. Работил е във в.“Сега“, бизнес портала LiveBiz.bg. Бивш кореспондент в София е на авторитетния руски в.“Коммерсантъ“.

Последвайте:

Latest posts by Николай Марченко (see all)

Четирима съдии обжалват скандалните избори за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), стана ясно на заседанието на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) в петък, 22 юли 2022 г. Трима от четиримата жалбоподатели са представлявани от адв. Александър Кашъмов. Те пледираха да бъдат отменени резултатите от проведените избори на членове на ВСС поради допуснати нарушения при избора. Резултатът, ако решението за проведения избор бъде отменено, ще бъде необходимост от провеждането на нови избори за съдиите. Жалбоподателите се позоваха на множеството уязвимости на системата за електронно гласуване, установени от одитен доклад (18 несъответствия). Отделно от това, редица съдии в Стара Загора, Луковит и в Софийски градски съд (СГС) не са могли да упражнят правото си на глас електронно, поради технически и бюрократични препятствия. Не на последно място се изтъква и ролята на административните ръководители на съдилищата, които не само лично преглеждат списъци на пожелали да гласуват електронно съдии, но и през тях минава личното предаване на издадените им талоните за електронното гласуване. Също така, според жалбоподателите няма никаква гаранция, че тайната на вота е гарантирана, а освен това – и че вотът не е манипулиран. Съдиите също така се аргументираха със съдебни дела в Република Полша и в Румъния, където подобните казуси са били отнесени до Съда на ЕС в Люксембург. Представителите на ВСС и защитниците им тотално отричат някакво наличие на препятствия за гласуване и претендират за неоснователността на исканията. Второто заседание, до което ВСС трябва да предостави всички укривани или засекретени документи за тези избори, е насрочено за 15 септември 2022 г.

Заседанието бе срещу избора на шестимата съдии за членове на ВСС – Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново). Ответник е Избирателната комисия (ИК) за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите.

Единственият от четиримата жалбоподатели, който не се е кандидатирал на оспорените избори, е съдията от Районен съд – Луковит, Владислава Цариградска, която е номинирала за ВСС своя колега Владимир Вълков. Вотът й обаче не е упражнен, защото не е била допусната да гласува електронно със своя талон за гласуване.

Ответниците обясниха казусите с отказаното електронно гласуване с това, че 48 часа преди гласуването в съботен ден, в четвъртък, сървърите на системата за гласувани били запечатани с цел недопускане на манипулации в сградата на ВСС до деня на вота.

Около 2 ч. продължи първото заседание по делото. Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”

На онези, които не са успели да упражнят вота си електронно, им било предлагано да се явят на място да гласуват на хартия. Съдията Цариградска обаче има три деца и бебе и не е била в състояние да гласува на хартия, поради което предварително се е регистрирала за електронния вот.

„Системата е затворена, не можете да гласувате електронно трябва да се явявате на място“,

обясни Цариградска дилемата пред съда.

„Има дисциплинарно влияние на административни ръководители“

Докато не се с сблъснала директно със системата, съдията твърди, че не е имала подозрения или резерви към системата за вот за съдии във ВСС.

„Разбрах, че ние, обикновените съдии, сме напълно елиминирани от процеса за гласуване!“

Според нея едно от препятствията за обжалване от страна на съдиите в провинцията е наличието на „дисциплинарно влияние“ на административните ръководители на съответните съдилища, които обикновено са запознати кой иска да гласува електронно.

Също така тя поиска от ВКС „да бъдат редуцирани до минимума“ разноските по делото, защото това е една от причините някои от съдиите да не желаят да обжалват. Тя заяви това, след като адвокатът на една от насрещните страни, които са няколко, поиска да й бъдат възстановени разноските по делото, включително адвокатски хонорар на стойност 3 600 лв.

Цариградска беше категорична, че цялата система за гласуване за съдиите във ВСС е опорочена и противоречи на Конституцията на Република България и законодателството на ЕС в тази област. Основният принцип според Цариградска бе осигуряване на независимостта на съдиите чрез „елиминиране на йерархията в съдебната система“, т.е възможността на административните ръководители на съдилищата да имат каквито и да било лостове за въздействие върху редовите магистрати.

„Моята независимост като съдия трябва да бъде гарантирана според правилата на ЕС!“

Според номинирания за ВСС съдия Владимир Вълков, няма директни доказателства за манипулиране на системата, но няма и достъп до материалите за гласуването. Вълков и поиска като свидетел по делото да бъде разпитан и съдията Красимир Мазгалов.

Според защитника на ищците адв. Кашъмов, в одита на системата за гласуване се твърди, че само в реално време не е можел да бъде манипулиран вота.

„Поставя се въпрос тогава дали системата гарантира тайната на вота и възможно ли е манипулиране на резултатите извън реално време“, пита Кашъмов.

Оказа се, че на заседанията от 3 и 9 февруари т.г., пленумът на ВСС е обсъждал подробно наличието на технически проблеми със системата. Било е разпоредено да се направи независим одит и съгласно одита да бъдат отстранени неизправности. Но след като одитният доклад констатира поне 18 несъответствия, никой не е предприемал никакви стъпки да ги отстрани в следващите месеци преди електронния вот.

Адв. Кашъмов в експозето си призова за провеждане на експертизи на електронната система с участие на най-добрите експерт по информационни технологии в България, включително такива от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ).

ВСС предпочита да “засекрети” изборите на членовете си. Снимка: dimitrovgrad.bgvesti.net

ВСС – засекретяват и отричат

Представителите на ВСС и адвокатите им обаче бяха повтаряха една и съща теза – за „липсата на правен интерес“ при съдия Цариградска, тъй като не се е била кандидатирала в изборите.

И че внедрената електронна система на ВСС гарантирала „тайната за гласуване“.

Според избрания за член на ВСС съдия Явор Вълков, след въвеждането на системата за електронно гласуване през 2016 г., нито един доклад за върховенство на правото на Европейската комисия (ЕК) не е констатирал липсата на каквито и да било пропуски.

„Не са открити никакви проблематични…въпроси“,

опита се да увери съда един от представителите на ответника.

Друга представителка на ответника Даниела Александрова пък изобщо отрича опцията за сезиране на Съда на ЕС в казуса с изборите за членове на ВСС , понеже това не било част от „споделената компетентност“.

„Недопустимо е запитването до Съда на ЕС, защото касае орган от изключителната компетентност на страна-членка“, твърди магистратката.

Представителите на един от ответниците намериха „предубеденост“ в искането за провеждане на техническа експертиза с участието на експертите от БАИТ, като поискаха да има включени „университетски преподаватели по информационни технологии“.

Смесеният състав на ВКС и ВАС прие всички допълнителни доказателства от страните. Също така, в закрито заседание съставът ще прецени дали да разпореди да се изискат от ВСС информация за това,

изпълнени ли са и по какъв начин препоръките от одитен доклад с 18-те открити несъответствия

в електронната система за гласуване, както и да се представи в цялост и засекретената част от стенограмата от заседанието на Съдийската колегия на ВСС от 31 март 2022 г., на която са били обсъждани пробойните в системата. Ще се обсъди и дали да се изискат поисканите от жалбоподателите данни за упражнилите поименно електронния вот (без начина, по който са гласували).

Съставът на ВКС и ВАС реши, че ще се произнесе в закритото заседание без участие на страните и по искането за изслушване на двама свидетели, както и по задачите за експертиза на електронната система за гласуване. Второто заседание е насрочено за 15 септември 2022 г. в Съдебната палата.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.