Задругата на сеирджиите

Нали по стара българска традиция все се измества фокусът от важните за обществото теми, а самото това общество си бара оная работа за тях и обсъжда кой с кого се …, кой какво празнува и е ли то изконно, кой болен-наркозависим какви циркове е сътворил, та се замислих.

Добре де, как така само за по-малко от седмица успяхме да оставим встрани от центъра на вниманието си едни избори, които бяха проведени откровено по алекоконстантиновски, едно споразумение на премиера ни, пряко касаещо всички нас и едни над пет милиарда нов дълг!? Замислих се и май го осмислих. Може и да не съм прав, но всеки има възможността да прецени дали е така сам за себе си.

Ами, чисто и просто ние наистина си заслужаваме съдбата. Да, дълго време пишех и говорех гръмко срещу подобни тези. Но съм бъркал. Всеки нормален народ, всяко зряло общество, което не възприема себе си като съвкупност от роби, би разпознало от пръв поглед как му кроят шапката. И на свой ред би сложило клупа на врата на „кроячите“.

Ние не го правим. Ние сме в апатия. Ние сме застинали в някаква паралелна реалност и още живеем в епохата на комунизЪма, когато новината на годината беше, че някой съветски лидер и Тато се целунали в уста, всички плачеха, че Брежнев починал, а манифестациите по време на Гайгеров брояч и обгазяванията на Русе бяха тема нон грата.

Да, осъзнах, че докато Болен, арена „Армеец“ и пълните тъпунгери, кандидати за градо- и селоначалници разсейват вниманието ни от основните теми в държавата, обществото ни ще страда. И то заслужено. Напълно заслужено…

Пълна трагедия сме, поне на мен така ми се струва. Как иначе да си обясним, че в последните дни най-обсъжданите теми в информационните и „социалните“ медии са свързани с безчинствата на един откровен хулиганин (добре де, няколко; той и приятелите му) и това трябвало или не трябвало да се празнува Хелуин!? А и отставката на оная от ОИК, дето не искам и да й научавам името; обявяващата затворниците без съд и присъда за симуланти.

Лошото е, че ние самите сме затворници без съд и присъда. На собствените си социални рефлекси. В един по-нормален социум нещата биха изглеждали много по-прости. Онова социопатче щеше да е осъдено и озаптено, който искаше щеше, който не искаше нямаше да празнува „упадъчни“ западни празници, а ние щяхме да се концентрираме върху наболелите проблеми на нашето общество. А, и нямаше оная от ОИК да е нужният бушон, а цялото правителство, целият изборен кодекс щяха да се сринат заради случилото се на този вот, дето Арената беше само върхът на айсберга му.

Откъде поникнаха като гъби всички тези откровени маргинали, които напълниха листите за кметове и общински съветници? Защо абсолютно умишлено сме поддържани в режим на финансово и демографско оцеляване? Кога ще се откъснем от дългата ръка на Държавна сигурност и креатурите й? Ще направим ли поне един конструктивен обществен дебат по основните теми на държавата ни най-после? Докога ще се бием в гърдите, че сме европейци, а ще се държим като неандерталци?

Преди ми се струваше, а сега вече съм напълно убеден, че политико-олигархичната ни клика просто ни тества. С всякакви провокации. Да не изреждам Яне, КОЙ, тефтерчета, подслушвания, лентички, гранатомети… Да не изреждам, защото няма да ми стигне книга с обем на „Капиталът“.

Те просто си ни въртят на малкия пръст. И през това време едни избори са тотално опорочени, един референдум е превърнат в посмешище, а нЕкакви милиарди тихомълком ще се използват за покриване на други, също така откраднати милиарди. Мижи да те лажем… А когато попитаме нашият служител, премиерът на Република България, какво точно е станало на срещата на върха, той автоматично захваща добрата стара легенда за строенето на пътища. Случайно? Не мисля!

Мисля обаче, че Светльо Витков (и той барабар ДС политически проект с мъжете), до голяма степен е прав. „Идат като овци, бегат като овци. Що е то? Овци!“. За голямо съжаление ние, включително и аз, защото като най-големия балък неведнъж съм гласувал за някое от недоразуменията, които представляват на практика цялата ни политическа парадигма, се оказахме една сбирщина наивници. Гледай си телевизионните формати, сипи си нЕколко големи, яж си салатката, кефи се, че разни циркаджии с депутатски имунитет са по-прости от теб и си псувай на маса. Пък и че има по-зле…

Това се иска от нас. А електронно гласуване, бюджети, политици и доходи на поне средноевропейско ниво, усещане за справедливост и ред в обществото ще видим през крив макарон. Но както във Вселената, природата, така и в цивилизацията всичко е взаимосвързано. Това сме заслужили, това получаваме. Да ни е честито!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022