България официално е квалифицирана като най-корумпираната държава в ЕС и една от най-корумпираните в света. Всички власти и политически партии в страната се надпреварват да словоблудстват за това как се „борят“ с корупцията и как това е в основата на тяхната същност. Тези вопли обаче са оксиморон, защото практически е невъзможно проблемът да се реши от неговия причинител, заразата да се излекува от вируса на тази зараза. Корупцията в България е истински императив, по-голям от Конституцията. Тя е в генетиката на самото съществуване на сегашната пост-комунистическа, олигархична държава със задкулисно управление. Държава, която се управлява от реални престъпници и закоравели корупционери трябва да ликвидира собствения си организъм, за да се избави от корупцията. Това тя няма как да направи. Това може да бъде осъществено единствено от помитащата енергия на обществения инстинкт за самосъхранение. Такава обаче засега липсва и агонията продължава. Днес България е на… 75-то място в света по индекс на корумпираност. По-долу от страни като Гана, Бахрейн и Буркина Фасо! Изпадането в класацията на корумпираните, винаги е свързано генетически с изпадането в класациите на Свобода на медиите. Някак си тежко корумпираните режими, винаги се стремят да ликвидират всякакъв обществен коректив, какъвто са свободните медии. Корупцията и липсата на свобода на словото вървят изконно ръка за ръка и маркират територията на НЕдемократичните и репресивни държави. Такава каквато превърнаха България днес клетите издънки на мутиралата комунистическа диктатура.

 

Единиците, които са избрали пътя на истинската битка със злото и които дръзват физически да се противопоставят на всевластната корупция, се сблъскват с цялата жестокост на отмъщението на мафиотския режим. Ето историите на двама герои на Биволъ, които са малките и единични изключения потвържсаващи правилото. Резултатът от тяхната саможертва в името на обществения интерес е логично печален.

Рицарите на „Печалния образ“

Кражба на един автомобили и преден капак на втори, който се отваря в движение по магистралата с над 100 км. в час. Това са част от нещата, които сполитат следователя Бойко Атанасов, след като той подаде серия сигнали за корупция. ВСС не успя да обори твърдението му, че спец звеното на Столичното следствие действа, като шпиц команда. Ако твърдението му бяха опровергани, Атанасов щеше да бъде подведен под отговорност за уронване престижа на съдебната власт, но това не се случи. /виж тук/

Дъжд от павета посред нощ е „валял“ по жилището на строителя, който разкри източването на европейския проект за реновирането на пътя между Паничище и Сапарева баня. /виж тук/. Освен обект на заплахи, той е и подсъдим в дело за клевета. Но не за твърденията, че пътя е източен. Те изобщо не са обект на разследване от институциите и коментар. Справедливостта и отплатата за гражданската позиция е гнусен терор и репресия, скрито поощрявани от властите!

Гледайте и чуйте техните истории! Биха ли разкрили корупция днес? Има ли смисъл това да се прави в България? Какви съвети биха дали те, на други които се чудят дали да осветят корупционни схеми?