Седмица след публикацията на Биволъ за съмнителните кредити на ПИБ към офшорки, които повдигат съмнения за източване, в редакцията се получи официално писмо от Комисията по финансов надзор. Писмото е изпратено от Председателя на КФН Стоян Мавродиев. /факсимиле/ С ултимативен тон в съдържанието се иска от медията ни да разкрие източниците на публикуваната информация и се поставя 3 дневен срок за отговор. Самото писмо е подписано от Зам.председателя на Комисията Владимир Савов. Биволъ ще прецени след консултация със своите адвокати, дали да направи публично достояние и нецензурирано самото писмо.

Предоставянето на подробна информация до КФН правим с удоволствие, но и с голяма доза недоумение. Предполагаме, че КФН са били сезирани за 2 публикации в Биволъ по отношение на кореспонденцията ни с БНБ относно ПИБ, защото ги цитират поименно и искат допълнителна информация към тях. Ако в Комисията действително са се самосезирали по нашите материали, то не би могло да убегне от тях и последващите ни разследвания с конкретните документи, факти, дати и данни водещи до съмнения за източване на ПИБ от свързани лица и фирми. Т.е. в такъв случай самото писмо би било вече безсмислено, защото то иска от нас информация, която ВЕЧЕ близо седмица стои публикувана, заедно с цялата неопровержима доказателствена част на сайта. КФН спокойно биха могли съвсем легално да я вземат оттам, а от нас единствено да поискат официално валидиране, ако това е необходимо по процедура. Затова Биволъ отговаря открито, че исканата допълнителна информация за осъществяване на надзор и разследване от Комисията е налична. Нямаме намерение да крием и източниците си на информация, защото те са открити и публични и се намират в публичните регистри, какъвто например е и Търговския регистър. Естествено, ако КФН беше поискала информация за конфиденциален източник, щеше да получи вежлив, но твърд отказ, но случаят не е такъв.

За Биволъ обаче е важно, че все пак една отговорна институция в тази държава обърна внимание на публикациите. Обнадеждени сме, че това прави надзорник, имащ опит в сферите на офшорната собственост. Стоян Мавродиев е известен на правоохранителните органи като регистратор на офшорките на Евелин Банев – Брендо, както и с отношенията си с Румен Николов – Пашата, от когото си е купил апартамент (самият Мавродиев твърди, че не го бил виждал Пашата при покупката)

Тези контакти и умения на председателя на Комисията дават надежда, че връзките разкрити от Биволъ, опиращи в офшорни фирми с неясна собственост, може да бъдат разнищени докрай. Като журналисти и граждани обаче искаме да изкажем своята позиция, че това да следи за операциите, описани в публикацията и да осъществява надзор е редно да става ПРЕДИ, а не СЛЕД като с това се заемат медиите.

Биволъ отново пуска тук всички линкове към публичните документи, които за удобство на надзорните органи и прокуратурата публикувахме директно на сайта. Те могат да бъдат открити и по партидите на фирмите в Агенцията по вписвания.

Учудващо е, че уважаемата Комисия иска от нас личните данни на редакционния екип и подробности от процеса на публикация. Всички публикации подписани с Биволъ, са редакционни материали, колективен труд на нашия екип. А как работим е наша вътрешна, фирмена тайна, която отказваме да разкриваме без съдебно решение, защото не считаме, че имаме някаква вина. Биволъ като медия е публикувал надлежно всичко с достоверни доказателства и това би трябвало да бъде приоритетно проверено от разследващите, а не нашите лични данни и вътрешноредакционна политика!

В знак на добра воля ще предоставим исканата от КФН кореспонденция с БНБ, най-вече защото нямаме вяра на самата БНБ, че ще я предостави в пълния и автентичен вид, без редакции.

Освен това всички данни по въпросния казус с ПИБ, с които разполагаме, ще бъдат систематизирани и внесени в прокуратурата в идните дни. Имаме и още бъдещи разследвания по темата, които ще бъдат завършени и обнародвани скоро. След като съберем всичко – то ще бъде предоставено за проверка пред институцията, която е овластена да прави това и да даде становище, дали е нарушен законът, или не. Считаме, че данните за злоупотреба с парите на данъкоплатците са сериозни и заслужават превантивно наказателно разследване, а не такова, което прилича на « след дъжд качулка » като в случая с КТБ.

България фактически се намира в ситуация на хуманитарна криза, въпреки, че никой не смее да го назове гласно. Не може да си позволим лукса на още една подобна банкова криза, която може да ни вкара в спиралата на национална катастрофа. Цената за “голямото крадене” на КТБ до момента вече е няколко милиарда лева и верятно кумулативно ще нараства пропорционално във времето. А негативните и фатални последствия ги усеща болезнено цялото ни общество, особено чрез трагичното състояние на публичните услуги. Защото по законите на плутократично-мафиотската система в България именно държавата /обществото/ трябва да плаща “масрафа” на олигархическите мега-крадци, които с парите на банките трупат феодална собственост и власт.

Документите от разследването групирани по фирми

Валпет Консулт

Заем 56 млн. евро 2011 г.

Заем 16 млн. евро 2013 г.

Анекс за заема от 56 млн. евро 2014 г.

Годишен отчет 2013 г.

Надин Металс Трейд

Заем 53 млн. евро 2011 г.

Заем 9 млн. евро 2013 г.

Анекс за заема от 53 млн. евро 2014 г.

Годишен отчет 2013 г.

Елтрейд

Заем 59 млн. евро 2011 г.

Заем 6 млн. евро 2013 г.

Анекс за заема от 59 млн. евро 2014 г.

Годишен отчет

Хармони 2012

Анекс заем 30 млн. евро

Заем 13 млн. евро

Заем 4 млн. евро

Финанс енд консултинг

Заем 17.5 млн. евро

Заем 3.4 млн. евро

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.