Сара Пейлин няма как да я не знаете. Да, да, същата. Оная губернаторка на Аляска, дето даже искаше да става вице на Джон Маккейн. Тя стана пословична с откровено малоумните си изказвания и постъпки, нивото си на интелигентност, което може да обиди дори и таджикистански пастир и, съответно, защото тъпите по презумпция са нагли, величавите си планове за атомни атаки, доминация, световна хегемония, заличаване от картата на света на тая или оная държавица.

Да, но Сара Пейлин разчита на едно. Тя е красива. Сгодна слива, както се казва по нашия край. Една усмивка, да те погледне изпод очилата и трудно устояваш, няма как. Друго не й и трябва. Защо й е в света, в който живеем? Само да й хрумне и моментално ще може да стъпи на грандиозната сцена, издигната по случай еди-коя-си-годишнина на еди-коя-си-музикална-компания-стимулираща-производството-на-тъпанари-и-салфетки.

Виж, родният климат не е като този в Аляска, нито в Републиканската партия отвъд океана.  Тези кметски избори напълно го доказват. Не знам защо заговорих за Сара Пейлин, като можех с пълно право да я заменя с всяка от разпоретините на Малката Перука и баджанака му. И те хващат окото. Поне, когато минат на фотошоп. Айде, стига с натоканите кухи лейки…

Грозната истина е, че ние сме го закъсали яката. Не знам дали заради експлозията на „социалната“ (ха-ха!) мрежа, или заради друго, но тази предизборна кампания ме стресна. Откровено. Из цяла България са се навъдили такива урунгели с властови интереси, че съм склонен да се съглася с Банкенския, че човешкия ни материал е лош.

Всеки ден ги гледаме. Няма да споменавам нито имена, нито населени места. В никакъв случай. Те са навсякъде. Плакатите говорят по-красноречиво, всеки може да ги види, ако има желание да си прецака вкуса в устата.

Една си сложила снимка, която няма как да не е от агенцията за компаньонки, в каквато е невъзможно да не работи, съдейки по сладникавата й усмивка и степента на интелигентност, излъчвана… Всъщност, интелигентност е силно казано. Махленски тартор се снимал със слънчеви очила. Други десетина симпатяги наредили земеделска листа, при положение, че със сигурност имат общо най-много двайсе‘ работни дни. Трети пък въздава правосъдие с меч, четвърти ще бори престъпността с методи от VIIIвек преди Новата ера, пети има прическа от няколко столетия преди това… Екстра!

Може и да ви се струва тъпо всичко написано до момента. И на мен така ми изглежда. Затова ме изберете за кмет някъде, моля ви! Явно съм достоен за кандидат! Имам чувството, че всички олигофрени в България, дори един наследник на белогвардейци, който съсипа университета, в който завърших История и спечелих повечето си добри приятели… и той го направи. Кмет искал да става… Както казах „ха-ха!“

Сара Пейлин, кметски избори у нас? Да, няма никаква връзка, ако не си шизофреник. Но аз явно съм.

Представяте ли си какви са кандидатите са кметове и общински съветници, които нямат достатъчно пари, за да си лепнат някое плакатче тук-таме? Представяте ли си!? Представете си, моето въображение не е достатъчно силно, за да го направя. Стига ми само да кажа, че голяма част от тях са невероятни личности. Меко казано. След като тия, които могат да си го позволят финансово, „успелите“ мъже и жени, се снимат на плакатите си с костюмите от бала и слогънът им е (казах, че няма да конкретизирам) нещо от сорта на „Връщам социализма!“; „Вий, хлебоеди, слушайте! И аз съм хлебоед, загрижен за цената на брашното; и аз търча за лук и зеле и вардя в магазина своя ред“; „Нова Загора над всичко!“…

Примери много. Лошото е, че изключенията са малко. Мнозинството от хората, които мислят, че могат да ни управляват на местно ниво (за национално е ясно), са пълни, ама тотални дебили с абсолютно неподплатено самочувствие. Те ли са елитът ни!? Как допуснахме да придобият въпросното самочувствие!? Защо изобщо смеят да излизат от домовете си, пък камо ли да се кандидатират за водачи на народа ни!?

Много просто. Защото проспахме много години. Защото скланяхме глави и оставихме всякакви докторменгелета да си правят извратени експерименти с народа ни. В крайна сметка, си заслужаваме съдбата.

Отидете да гласувате, ако ви стиска. Но да знаете, че няма да го направите за Сара Пейлин. Тя поне изглежда добре и знае на кого да се довери, за да й направи плакат и измисли слоган. Нашата мила, родна картинка не предлага такива опции…

image_pdfimage_print
Print Friendly