Отворено протестно писмо до льохманите от „Репортери без граници“

Аз си мислех, че поне от международните организации можем да очакваме някаква обективност, а то май се оказва, че не е точно така. Ето, да вземем един съвсем непроизволен пример. Тия от „Репортери без граници“ ни свалили само с едно място в тазгодишната класация по свобода на словото. Абе, вие изобщо знаете ли къде се намирате?

България никога не е била посредствена. Ние сме „Булгар! Булгар!“ и вашите шибани извинения, че сте ни поставили на първо място по липса на свобода на словото в Европейския съюз изобщо не ни греят. Ние никога не сме се стремели към подобна позиция. Тя ни се полага по право. Я кажете по какво не сме първи в ЕС? По смъртност? По корупция? По недоверие на гражданите в институциите? По бедност? По разкрач на ножицата между богати и бедни?

Нищо не можете да кажете. Всепризнати призьори сме. И то дългогодишни. Но, като на едни истински горди със славната си история българи, това не ни стига и се чувстваме обидени, че усилията ни отново са недооценени. Да, недооценени от вас, „Репортери без граници“. Ние сме убедени, че не сме най-добри само в Европа, а можем да се мерим със световните лидери по медийно мракобесие.

Откъде накъде само 112-о място в международен план!? Та, местата в класацията са цели 180. И не ми се оправдавайте, че сте ни свалили с една позиция надолу! Това е крайно недостатъчно! Истинско кощунство! Правителството, олигарсите, самите журналисти положиха толкова много усилия, за да се наредим в призовата тройка редом със Северна Корея и Еритрея, а вие ни забивате такъв звучен шамар и ни слагате сред посредствените.

Та той дори и министър-председателят ни (в момента съвместяващ статута на човек в оставка, в болничен и в отпуск) измисли нов вид медия, само и само да ви впечатли, а вие ни се подигравате. Нима Жипка ТВ не е гениално достижение на медийната несвобода?

Не ме разбирайте погрешно. Не, че не ви вярвам, че наблюдавате случващото се, ама само да припомня. Главата на изпълнителната власт на една страна категорично отказва да комуникира с работодателя си, клетият български избирател. Поне не и по традиционните начини. Премиерът е обиден. На гласоподавателя, тоест на работодателя си. Защото оня неблагодарник, продукт на лош човешки материал, има дързостта да протестира срещу него.

Обиден е и на медиите, понеже понякога някоя мисирка се изпуска да му зададе по някой не дотам удобен въпрос. Затова качва пиарката си на една жипка и почва да обикаля страната надлъж и на шир, да говори неспирно за грандиозните си успехи, да се среща с предварително инструктирани възхитени от неговата личност граждани и селяни, да товари от време на време по някой министър и и на него да разяснява колко сме добре…

Тоест, Жипка ТВ се явява единственият начин за комуникация на г-н Борисов с народонаселението. При това безответен. Хитро, нали? Колко държави могат да се похвалят с такава несвобода, а? Едва ли всички 67, които сте поставили зад нас по свобода на словото си имат Жипка ТВ и неговата производна медия – личен профил на премиера във Фейсбук.

Но, усилията не са само на правителството. Те са цялостни. В България можем да се похвалим не само с безнаказани олигарси с всеизвестна престъпна дейност, изкупили кажи-речи целия медиен пазар, а и с това, че полицията, прокурВатурата и службите за сигурност са впрегнати в мощната атака срещу последните островчета на медийна свобода, които се надигат над блатото.

Бихме ли Димитър Кенаров на протестите? Бихме го. Бихме ли Слави Ангелов? Бихме го. Заплашвахме ли Димитър Стоянов да спре да си вре носа където не му е работа? Заплашвахме го. И какво? Вие да ни се изплюете в лицето с това 112-о място! Добре, ето, показваме ви, че сме се амбицирали. Набързо спряхме предаването на Дремджиев, пък и най-големия разследващ сайт блокирахме за няколко часа. Не се съмнявайте, че ще пробаме и за повече да го накараме да замълчи, този смотан сайт, който клати кочината вече десетина години.

Ами, това че всички държавни и частни национални телевизии (а и не само те) се бяха строили в плътни редици и месеци наред подготвяха българите как да гласуват правилно на изборите? Че единодушно се славеха „успехите“ на премиера, колкото и рехави и нееднозначни да бяха те, а по опозицията се плюеше на общо основание? И това ли не ви стига, за да ни дадете поне 120-о място тази година?

А дружното очерняне по всички официози на всеки, който дръзне да изкаже различно мнение или да критикува властта?  Или пък безспорните успехи по отношение на овладяването на регулаторните органи на социалните мрежи? Вие давате ли си сметка, че само някой да си позволи да каже лоша дума за силните на деня и веднага получава поне 30-дневна честитка, че не може да пише, защото „нарушава стандартите на общността“. Да, тя общността си има стандарти, ама българските ѝ стандарти са далеч по-угодни на родните дерибеи, отколкото е на други места. Е, ако изключим Туркменистан например. Но, и това не ви е достатъчно и си ни държите в посредственост във вашата класация.

Ами редките, но гневни реакции на политиците ни по отношение на самата ви класация? Не знам дали сте забелязали, но те директно ви обвиняват в необективност. Твърдят, че сте коне с капаци, които не виждат колко свободни всъщност са българските медии. И отричането на една дългогодишна международна класация от официални лица ли не е достатъчно, за да ни отредите по-призово място?

Хрумна ми една идея. Да не би всъщност да сме били класирани по-напред по несвобода на словото, но след като журналистите, отразяващи дейността на Народното събрание, бяха пуснати от мазето на Партийния дом, да сте останали разочаровани от недостатъчните репресии срещу медиите и да сте ни издърпали по към средата? Само така ще да е!

Вижте сега, не ни предизвиквайте, защото нашите политици и олигарси могат да са много изобретателни. И журналистите ни също.

Ако знаете само колко скандала, които биха бутнали правителството на всяка нормална държава, биха заличили политически кариери, че и цели партии, се потулват у нас ежегодно. Та буквално преди ден-два една банка пусна тежката си лондонска адвокатска артилерия да заплашва официално сайт за разследваща журналистика, защото публикувал документи. Забележете, документи. Не измишльотини и жълтини за това кой с кого бил си го бил слагал, а сериозни документи, уличаващи банката и знакови фигури от политико-олигархичния ни каймак в действия, подпомагащи тероризма и неподлежащи на никакви законови обяснения.

В заключение, бих желал да отбележа, че съм силно разочарован от позицията, на която сме поставени. Да, осъзнавам, че с Еритрея и Северна Корея не можем да се борим все още, но подценяването на усилията ни е силно притеснително. Можехте да ни приравните поне с комшиите от Турция или братушките от Русия. С тях винаги сме били сравними по какъвто и да било вид несвободи. Те са ни челен пример. В този ред на мисли имайте го предвид – тази година 112-о, другата ПОНЕ 121-о място! Айде, разбрали сме се!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022