- След обаждане от Биволъ:
Кирил Петков увери, че събарянето на сарая на Вълка продължава, а горските „в опозиция“ няма да пречат
- 2 април 2024 - Предстоят нови разкрития с участието на "Българските Елфи"
Газпром, Булгартрансгаз и КЕВР заблуждават ЕК за Турски поток
- 22 март 2024 - Интервю на Георги Георгиев от БОЕЦ:
„ДАНС е предала пътната карта за Турски поток на Стефан Янев, Кирил Петков не е знаел“
- 14 март 2024
Съдебните атаки срещу две независими български медии – онлайн изданията “Биволъ” и Mediapool.bg са споменати в анализа на медийния пазар в България в международното изследване Project Oasis Europe. Едногодишният изследователски проект е за устойчивостта, иновациите и въздействието на независими дигитални новинарски организации в над 40 страни в Европа. Изследването е на НПО-то от Аржентина SembraMedia в сътрудничество с European Journalism Centre (EJC), International Media Support (IMS), Media and Journalism Research Center (MJRC), и Global Forum for Media Development (GFMD). Финансирано е от Google News Initiative (GNI).
В доклада за България пише, че през 2021 г. се увеличиха случаите на съдебните дела “шамари”. Става дума за т.нар. SLAPP‘ове (Strategic Lawsuit Against Public Participation), от английската дума “шамар” – терминът се използва за съдебни дела срещу медии с цел сплашване и намеса в работата им и, които застрашават бъдещия потенциал на засегнатите медии да информират читателите.
Откъсът от доклада, в който се споменават делата срещу "Медиапул" и "Биволъ" 
“Бяха заведени искове срещу Mediapool (бившият ѝ репортер Борис Митов беше глобен с 30 000 евро във връзка с отразяването на личното състояние на висш магистрат) и Bivol (медията е съдена за рекордните 0,5 млн. евро от една от водещите застрахователни компании в страната)”.
Neue Zürcher Zeitung цитира Биволъ в материал за концентрацията на медии в България
В доклада се припомня, че през 2022 г. България повиши позицията си в Индекса за свобода на медиите на “Репортери без граници” с 21 места, като се придвижи до 91-вото до 112-то място.
Анализът на медийния пазар в България (Източник: Oasis Project Europe)
Ерата на Борисов и завладените медии
Припомня се, че 2009 – 2021 г. е периодът на “завладяване на медиите от държавата” по време на управлението на бившия премиер Бойко Борисов, който изкара няколко мандата като лидер на страната и който “беше обвинен във връзки с мафията”.
“Неговото управление беше белязано от спад в свободата на медиите, а някои медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние”, цитират се анализите на “Репортери без граници”.
Доклад на Репортери без граници: Олигарси пазаруват медии. Пеевски размахва “медийни бухалки”
“По време на този режим много медийни собственици бяха обвинявани, че сътрудничат с правителството и се самоцензурират, избягвайки критика и разследвания за корупцията на правителството на Борисов. В същото време българските политици бяха обвинявани, че разпределят средства от ЕС на медии, лоялни към властта”.
Споменава се, че ключовата фигура по време на трите кабинета “Борисов” бе на противоречивия медиен магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски. Пише, че през тези години страната ни постоянно пропада надолу като медийна свобода.
Анализът на медийния пазар в България (Източник: Oasis Project Europe)
Напомня се, че още от 2009 година Делян Пеевски се е намесил решително на медийния пазар и го е окрупнил доста през годините. Но не е само той – постоянно има изразени притеснения за окрупняване и концентриране на медийно влияние в ръцете на хора, близки до властта.
“Нещо повече – през последните няколко години България стана обект на критики заради твърде явната монополизация на медийния сектор”, коментира по повод доклада сайтът FrogNews.bg.
“Предполагаемото медийно и финансово сътрудничество между управляващата партия на Борисов и ДПС постави медийния сектор под огромен натиск; журналисти, разследващи случаи на корупция, обвиниха медии, свързани с Пеевски, че организират клеветнически кампании срещу тях. “Пеевски, който бе санкциониран по закона “Магнитски”, е обвиняван в търговия с влияние и корупция”, пише още в доклада.
Масовите фалити на медиите у нас
Пояснява се, че икономически медиите започнаха да се сриват след напускането на чуждестранни инвеститори в медии като като германската пресгрупа “Вестдойче алгемайне цайтунг”, която бе собственик на двата тогава най-тиражни всекидневника “Труд” и “24 часа” до 2009 г. Като пример е посочено и оттеглянето на американската компания News Corp на Рупърт Мърдок от телевизионния пазар у нас, където тя контролираше мажоритарния пакет на bTV.
Дори след като ерата на Борисов във властта приключи, влиянието на Пеевски все още е реалност в медиите и съдебната система. “Българските онлайн независими медии са в криза – ситуационно, заради последствията от ковид пандемията и войната в Украйна, но и като непроменима среда – заради т.нар. Закон на Пеевски”, пише в анализа.
Цялостният анализ на медийната среда показва, че независимите онлайн медии в България са в криза през последните няколко години – на фона на пандемията от COVID-19, войната в Украйна и др. Припомня се, че през 2018 г. беше приет “убийственият за медиите” закон “Пеевски” – по силата на приетите тогава правила медийните организации са длъжни да се регистрират в регистър към Министерството на културата и да декларират подробна информация за всяко евро от източниците си на финансиране.
Анализът на медийния пазар в България (Източник: Oasis Project Europe)
Най-малко две медийни организации са фалирали, макар да са били сред най-популярните регионални медии, пише в проучването. Става дума за изданията “Бележник” и “Габрово Daily” – регионални сайтове съответно от Добрич и Габрово, които са спрели дейността си, въпреки факта. Като пример е посочен и медийният проект Marginalia, който е имал финансови затруднения по време на изследването,, а редица по-големи медии се оплакват от спадащи приходи.
В доклада за медийната среда се припомня и опитът през миналата година от страна на проруската и крайнодясната политическа партия “Възраждане” да предложи законопроект, подобен на прословутия путинов закон за „чуждестранните агенти“ в Руската федерация. Този закон доведе до масови глоби за опозиционните медии в Русия, ако получават грантово финансиране или дарения финансиране от чужбина и де факто фалира много от тях или принуди с началото на войната в Украйна да се изнесат в Европа.
Малкото онлайн медии у нас, които добре печелят
България е представена на интерактивната карта на Project Oasis Europe с цели 23 медийни организации, което я поставя на второ място след огромните като пазари Великобритания и Испания, където има по 25 профила на онлайн изданията.
“Международно изследване: Независимите медии в България страдат, но има и успешни примери” (Actualno.com)
Кои са успешните играчи на независимия онлайн медиен пазар в България (Източник: Oasis Project Europe)
“В България има примери за независими медии, които се развиват устойчиво, финансират се успешно чрез реклама и увеличават аудиторията си”, коментира анализа изданието “Булевард България”.
Като положителни примери за финансово израстване на медийния пазар в България, са посочени новинарските сайтове Actualno.com, OFFnews, “Факти” и “Булевард България”: “През годините те оцеляват и успяват да увеличат читателския интерес към себе си, съответно и рекламните си приходи”.
“Тези медии са истински примери за финансов успех – след 5 до 10 години упорита работа те са увеличили броя на служителите си, броя на сайтовете в групите си и приходите си от реклама”, пише в анализа.
Тенденциите към повече проекти далеч от цензурата и държавата
Спадът в рейтингите на големите телевизионни канали в България има и положителен ефект върху медийния ландшафт. Това даде шанс на независимите медии, техните подкасти и YouTube канали. Като добър пример е посочено това, че пандемията от коронавирус и войната на Русия в Украйна довело до интегриране на рубрики за проверка на фактите.
В списъка с независими медийни продукти са и такива на неправителствената организация Асоциация на европейските журналисти – България. Става дума за сайта за училищна журналистика sCOOL Media и платформата за проверка на фактите Factcheck.bg.
Позицията на АЕЖ по повод атаките срещу медиите в в България (Източник: Oasis Project Europe)
Project Oasis обобщава 540 медийни профила, изготвени от 34 изследователи. Организациите отбелязани в тази карта на дигиталните медии варират по размер, от малки инициативи с екипи, ръководени от доброволци, до големи платформи с над 10 милиона евро годишен приход. Екипът е изготвил и доклад, който включва тенденции и информация за устойчивостта на медиите, тяхното географско покритие, медийни иновации и свобода на пресата в цяла Европа.
“Хвърляйки светлина върху медиите, включени в Project Oasis, може да помогне на лидерите на тези организации да се учат един от друг и да получат по-голяма видимост и признание от други организации, които могат да осигурят жизненоважната подкрепа, от която те се нуждаят и заслужават“, каза Джанин Уорнър, съосновател и изпълнителен директор на SembraMedia.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
Трябва да влезете, за да коментирате.