Ред в хаоса!

Аз си немам никва представа кво искат тия хора от мене. Пред магнолии се селфирах, картофи ли им казах как се садат, дузпа им вкарах от третия път, правораздавах от некви горски стопанства. Язовири, гори, гранични пунктове, бизнес с курви, наркотици и кво ли не раздадох на кой ли не.

Остави другото, пазих им Тато, после им се правих на главен секретар, на кмет, пък станах премиер, раздадох некви територии на държавата на уж политически противници (да не кажем соколи, щото соколарите от десе са друга бира, а те ме командват; аз съм поставено лице, но не казвайте на нокого, щото е общаствена тайна), одих по гъза на запада, одих по гъза на изтока, лизах повече изочния, макар че и западните лизах. В тва не бива да имате никакво съмнение. Неблагодарници! Чувствам се употребен и изоставен!

Тангенти направих. Вие знаете ли кво са тангенти, бе!? Е, добре, и аз не знам. Знам само думата. Стори ми се странна, затва си мисла, че като я използвам и изглеждам още по-ербап. Когато в страницата ти пише, че си министър-председател на България няколко месеца, след като вече не си, ти требва да се правиш на ербап, сегласете се.

Но ги направих. Там, кво беше, тангентите. И магистрали направих. Подбрано. Къде може да се откраднат парици. На другите места не направих. Ебал съм я у северната България, да се оправя!

Трошат се, тва е верно. Ама и пирамидите се трошат, и Великата китайска стена се троши, и Колизеума се троши, но нима са по-велики от мойто резане на лентички!?

И проектите ми за нов АЕЦ се трошат, и оня хъб, къде го бех измислил за пред мисирките, се строши, и автомобилните проекти за тва да изнасаме чаркове за фолксваген (автомобило на народо). И он се строши. Що ли? Я немам отговор на тоа въпрос.

Казах им на ората да си напраат заводо. Никви грижи. Аз ше идем да прережем лентичката, те ше ми дадат трийсетина процента не от печалбата, а от оборота си. И готово. Защо не приеха, не знам. Обясняват, че в пазарните икономики не се прави така. Може и да са прави, ама ми е транспенис.

Транспенис ми е и че към милион човека напуснаха България, откакто дойдох на власт. Общо взето, всичко ми е транспенис. Единственото, което ми е важно, е да ми излиза математиката. На мен и на моите шефове, къде са ме галили по главата.

В държавата на десе се прави точно така. Снимаш се, докато режеш лентички, даваш на мисирките да ти пипат бицепса, усмихваш се, селфирайки се с малки дечица, облечени с тениска на политическа партия, Каскета се преструва, че е приятно разсеян, вместо да повдигне обвинение срещу теб и съдът да те сложи там, където ти е мястото от десетилетия. И готово.

Знам, знам, изречения не се започват с „И“. Мама беше учителка, учителка сложих и за кметица на столицата, където живеят около една четвърт от гражданите на Република България. За сметка на това, тате беше с пагон. Не, не се бъркайте, аз не съм кадър на десе, само така изглежда. Карл Май ме издигна.

Другите живеят по заебаните от мен местенца, които ограбих, зарязах, наслагах им дерибеи, ошушкващи и малкото останало, режещи горите, изсмукващи и последните живителни сили на земята, оскотяващи последните останали там. Оскотяването е нужно. Ако хората не оскотяват, ще да разберат всъщност какъв скот съм самият аз. А бай Тошо ми е казвал, че това никой малоумен шоп, който се е докопал до властта, не бива да допуска.

Верно, неколко десетки милиарда подарих на бащицата Путин. Неколко десетки милиарда откраднах за собствена облага. Като казвам „за собствена облага“ немам предвид само мене си. За мене и за ония тарикати, къде намерих по бензиностанциите, ловните домове, по футболните терени, по ромските и всекакви други гета и им казах да земат да ми направат по една свирка, да ми цукнат ръка и да фащат Бога за рога. И те го фанаха, у тва нема никъв спор. Така го фанаха, че сега ми ебаха бойната слава. С двеста.

Ти си ги назначил на високи постове, дал си им хлебо у ръцете, а те кво прават? Набиват ти го четвъртит. С извинение, ама без извинение, щото бай Ставри мене чека, не вас. Що ме чека ли? Не знам. Тва е самата истина, кака ви Лаура ше каже, щото от Каскета не чакайте нищо.

Немам представа кво иска бай Ставри от мене, кво иска кмето на Симитли, кво иска Сретен. Не знам и кво иска тая част от България, която поне малко разсъждава и е наясно, че къщата у Барцелона, чекмеджето, ония тутуне, къде изнесохме с побратима  ми Пеевски, който вече е кръгло сираче (и неговата не е лесна, завалията), кво ми приказват за контрабандните ми канали, за усвояването на европроекти, за милиардите за руския поток, за гьола до Белене, за едни газопроводи от Гърция, които щеха да облекчат икономиката и народонаселението…

Не знам. Лош човешки материал. Само мисирки и тулупи. Май ше сменям държавата. Ше пиеме дайкирита с Пеевски, братя Галеви и Черепа, а вие се *б*т* у…!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022