Европейският съд в Люксембург се произнесе за пръв път срещу голяма европейска компания по дело за дискриминация. Според магистратите електроразпределителното дружество ЧЕЗ (CEZ) дискриминира потребителите си у нас.

Историята започва банално. Семейство, което има малък бизнес – хлебопекарна в Дупница подава жалба до Комисията за защита от дискриминацията. Поводът е, че електромерът, който захранва магазинът им, е качен на около  7 метра височина. Търговският обект се намира в ромско гето.

Напрежението ескалирало, когато фирмата започнала да получава много високи сметки от ЧЕЗ. Намирайки се на високо обаче електромерът не можел да бъде следен от потребителите. Тогава семейството, което иначе не е ромско, завело жалба за дискриминация на етническа основа. Според юристите това е „дискриминация по асоциация“.

Комисията се произнася в полза на жалбоподателя. От ЧЕЗ жалят пред Административния съд София област, който връща делото на комисията, за ново разглеждане, за да се прецизира формата на дискриминация. Комисията го прави и пак се произнася в полза на потребителите на услугата на ЧЕЗ.

Електроразпределителното дружество обаче пак жали пред съда. Тогава съдът изпраща преюдициално запитване да съда в Люксембург. Негов адресат е председателят на колегията, чийто състав гледа делото. Становището на генералния адвокат, което предхожда решението на Европейския съд е изключително в полза на жалбоподателя. После и съдът излиза с решение, че ЧЕЗ дискриминира клиентите си в България. Според очевидци, представителя на чешката компания меко казано смутил с отговорите си съдиите в Люксембург. Той не успял да отговори колко са потребителите, чийто електромери са качени на 5 – 7 метра.

В неформален разговор, при опит за извънсъдебно споразумение от компанията декларират пред адвокатите на жалбоподателя, че няма „да си мръднат пръста“ докато АС София област не се произнесе и решението не влезе в сила. То обаче подлежи на обжалване пред ВАС, а със сроковете, с които съдебната система работи, оптимистичната дата за влизането в сила е след средата на 2017 –а година. Отделен въпрос е, че има множество окончателни съдебни решения, които не са изпълнени от институциите и компанията не крие, че го знае.  Според адвокатите по това дели, съдът наистина се бави, но не повече от обичайното.

Факт е, че в момента тече процедура по отнемането лиценза на ЧЕЗ, която е в застой. Когато обаче решенето на Европейския съд в Люксембург бъде официализирано и влезе в сила, както казахме някъде през 2017 –а  е възможно процедурата да е вече финализирана. Тогава за щетите, пък били те и морални, нанесени от ЧЕЗ, ще плаща неговия правоприемник. Очаква се това да е българската държава. Това означава едно:

България ще плаща, че ЧЕЗ е дискриминирал нейните граждани

От ЧЕЗ упорито твърдят, че когато електромерите са на високо, това пази живота на потенциалните нарушители, които биха се прикачили по-лесно иначе. Според източници от ЧЕЗ обаче, от началото на 2015 г. има 5 смъртни случаи при подобни опити, което само по себе си опровергава тезата на ЕРП – то.

И ЧЕЗ, подобно на другите ЕРП – та у нас вече използва безконтактни електромери, които се отчитат дистанционно. Безспорно е и, че в ромските гета таблата с електромери се качват на високо, още преди ЧЕЗ да стъпи у нас. Тогава обаче България не е част от ЕС и у нас не действа европейското законодателство. До сега само от EVN  са започнали да решават този проблем. И то от Столипиново. Там електричество преди „реформата“ се подава под режим, само в тъмните части на денонощието. В онзи момент събираемостта е по 2 -3%. От компанията правят инвестиция, обновяват мрежата и свалят електромерите на нивото на очите. После организират охрана на таблата и назначават отговорници от квартала. Те информират жителите на гетата кога се фактурират месечните задължения и помагат при възникването на технически проблеми. Когато експериментът в Столипиново приключва е оценен, като успешен. Събираемостта вече е нараснала до 94 -96%, такава няма и в останалите райони на Пловдив. Старите задължения са разсрочени за 25 -30 години, през индивидуален договор с всеки потребител. Вноските по тях са по 15 – 20  лева месечно.

Проблемът с високите електромери не е само до информация за потреблението, на практика абоната не може да проследи манипулация по мрежата от трети лица. А присъединяванията преди електромера са много типични за ромските гета. Тази „щета“ не остава за сметка на дружеството, обичайно отива при съседите или при други потребители. По високите електромери, според правозащитниците, най-често манипулации се правят от служители на ЕРП-тата. Самата операция трае около 90 секунди при наличие на съответната вишка. Всичко това води и до спад на волтажа, което съответно още завишава сметките на потребителите.

image_pdfimage_print
Print Friendly

This post is also available in: English