Шеф на ЧЕЗ: ТЕЦ-Варна не може да осигури студен резерв

Еврохолд стоял зад Гинка и преговарял със Славчо Върбаков

Заместник-председателят на борда на ЧЕЗ Томаш Плескач е декларирал по време на официална среща с политици в Чехия, че ТЕЦ-Варна не е преустроена да работи на газ и на практика не става за “студен резерв”. По-конкретно той изразява съмнение, че централата може да бъде пусната в действие в рамките на 8 часа. Плескач разкрива също, че кандидатът за активите на ЧЕЗ в България “Еврохолд” е стоял и зад офертата на “Инерком” на Гинка Върбакова. Чехите поставят въпроса дали в сделката има руски пари или участие на чешкия милиардер Радован Витек, обвинен в мошеничество в САЩ. За него Биволъ установи, че преди години е бил съдружник в “Еврохолд”. Става ясно също, че арбитражното дело на ЧЕЗ срещу България не е прекратено и претенциите са за стотици милиони евро.

Информацията е от среща между шефове на ЧЕЗ и екип на чешката Пиратска партия, която инициира в чешкия парламент проверка на сделката за продажбата на активите на ЧЕЗ в България и по-специално на ТЕЦ-Варна. Пиратите сезираха и чешката прокуратура с твърдението, че ЧЕЗ е продала на безценица топлоелектрическата централа и така е ощетила чешката хазна. Сред аргументите на чешките политици влиза и политическата корупция. Сенаторът Лукаш Вагенкнехт цитира сигнал до българската прокуратура от “Антикорупционния фонд” и посочва, че сега “проруският” български политик Ахмед Доган печели десетки милиони от договора за “студен резерв”.

Активността на Пиратите изглежда е притеснила ЧЕЗ, тъй като инициативата за срещата идва от най-високо ниво в чешката електрокомпания. Присъстват Даниел Бенеш – главен изпълнителен директор, Павел Сирани – член на борда на директорите и Томаш Плескач, зам-председател на борда на директорите (на заглавната снимка). Срещата е проведена на 27 юни 2019 в офиса на Лукаш Вагенкнехт и освен него са присъствали Якуб Михалек – председател на посланическия клуб на Пиратската партия и Януш Конечни, анализатор от посланическия клуб на Пиратската партия. Последният е протоколирал срещата.

ЧЕЗ се надява да си върне загубите от арбитража

На въпросите защо ТЕЦ-Варна е продадена на загуба, Томаш Плескач хвърля вината върху българското правителство. Става ясно, че ЧЕЗ е инвестирала 100 милиона евро във варненската централа, за да може тя изобщо да заработи, но българските власти не са позволили централата да продава ток на свободния пазар, да експортира електроенергия и наложили квоти. В крайна сметка централата е спряна заради вредни емисии през 2015 г.

Година по-късно ЧЕЗ завежда арбитражен иск за стотици милиони евро срещу българската държава и се надява чрез него да си върне загубите. Като пример е даден опитът в Албания, където правителството национализира разпределителната мрежа, купена по-рано от ЧЕЗ, но чехите успяват да осъдят държавата и си покриват загубите от арбитража.

Конкретната сума на арбитражния иск към България не е назована, но става дума за стотици милиони евро. Според публикация във в. Капитал искът на чехите е за 600 млн. евро. Другите енергоразпределитени дружества също заведоха арбитражни дела срещу държавата, като искът на EVN беше за 500 милиона евро (делото приключи със споразумение), а искът на Енерго-Про за по-скромните 54 млн. евро.

От протокола става ясно, че ЧЕЗ въобще не възнамерява да прекрати арбитражното дело, каквито спекулации се появиха по-рано в резултат от решение на Европейския съд в Страсбург и подписаната през януари декларация от 22 държави, вкл. и България, за прекратяване на всички арбитражни дела, заведени от инвеститори от ЕС срещу страни от ЕС.

Става ли ТЕЦ-Доган за “студен резерв”?

Централата във Варна може да работи само с въглища от Донбас, Австралия и Виетнам, прецизира Томаш Плескач. Представителите на ЧЕЗ са казали, че имат съмнения дали ТЕЦ-Варна може да оперира в момента, тъй като българската страна твърди, че централата е частично преустроена на газ, което според Плескач не е вярно. Централата получава пари от държавата за т.нар. “студен резерв”, но не е ясно дали въобще може да заработи в рамките на 8 часа.

ЧЕЗ продала ТЕЦ-Варна на фирмата “Сигда” на децата на бившия министър на транспорта Даниел Папазов, защото тя предложила най-много пари, казват присъстващите шефове, а въпросът с прехврълянето на активите на Ахмед Доган нямал отношение към сделката.

В изявление по бТВ Даниел Папазов уточни, че сделката била за 48 500 000 евро, като тя била финансирана с банков заем за 28 000 000 евро, а останалите пари били задължения на ЧЕЗ към централата.

Еврохолд стоял зад Гинка и преговарял със Славчо Върбаков

На срещата е обсъждана и сделката за електроразпределитения бизнес на ЧЕЗ в България с “Инерком” на Гинка Върбакова. Плескач обяснява, че бил проведен детайлен анализ за надеждността на “Инерком”, приключил с позитивна оценка.

След като КЗК блокира сделката с “Инерком”, ЧЕЗ са се обърнали към “Еврохолд” защото тя подкрепяла “Инерком” – казва Плескач. Тази информация е нова в публичното пространство. “Еврохолд” не влиза в списъка на финансови институции и бизнесмени, който изтече от чешкото правителство през февруари миналата година, след като се разчу за сделката. В този списък, публикуван от Капитал, фигурират Уникредит Булбанк, ПИБ, ББР, Сбербанк и офшорки на грузинския милиардер Паата Гамгонеишвили.

Отляво-надясно: Славчо Върбаков (съпруг на Гинка), Марин Христов (съпруг на Мая Христова), Мая Христова и Гинка Върбакова

Потърсен за коментар на тези твърдения Асен Христов от “Еврохолд” потвърди, че е имал срещи с представител на  “Инерком”, на които е обсъждано холдинга да влезе в сделката с ЧЕЗ. Преговорите били през май-юни 2018 г., като на тях от “Инерком” не е присъствала Гинка Върбакова, която по документи е едноличен собственик на Инерком, а нейния съпруг Славчо Върбаков – каза Христов.

Славчо Върбаков формално няма никакво отношение към фирмата “Инерком”, но според Христов той също така не бил лицето, което можело да взема решения за сделката. В поредица от разследвания Биволъ разкри, че Славчо Върбаков има връзка с бизнеса на знакови фигури от времето на СИК, а лицата от обкръжението на Гинка и Славчо Върбакови са тясно свързани с приятелския “кръг за карти” на премиера Борисов.

В крайна сметка преговорите за влизане на “Еврохолд” в сделката на “Инерком” с ЧЕЗ се провалили поради две причини – твърди Христов: неяснота кой и с какви пари стои зад Инерком и настояването на “Инерком” да държи контрола в бъдещото дружество с 51% от дяловете. Намеренията на “Еврохолд” да подкрепи “Инерком” обаче явно са били конкретни, защото са били известни и на ЧЕЗ.

Шефовете на ЧЕЗ разкриват официално и имената на банките, които финансират “Еврохолд” за сделката с българските активи на ЧЕЗ. Това са Дойче Банк и Номура банк. Попитан дали това е така Асен Христов отклони въпроса като се позова на клауза за конфиденциалност, но уточни, че Томаш Плескач няма такива ограничения и най-вероятно се позовава на писмата с гаранции от банките, които са получени в ЧЕЗ.

Руски пари или чешки олигарх зад Еврохолд?

Въпросът, който живо вълнува чешките Пирати е дали финансирането на “Еврохолд” не идва от Русия или от чешкия олигарх Радован Витек. Пиратската партия е формулирали тези опасения в 10 въпроса до финансовия министър на Чехия и до премиера Бабиш, но те отказали да отговорят.

В края на май в интервю за в. “Лидове Новини”, цитирано от БНР, Асен Христов категорично отрече, че в сделката има руски пари. Руската „Ренесанс Кепитъл” ще бъде консултант по сделката, но Христов подчертава, че тя няма да участва с финансиране.

Радован Витек е бил съдружник в Еврохолд АД в края на 90-те години.

Шефовете на ЧЕЗ също казват, че нямат информация за руски пари зад “Еврохолд” или за участие в сделката на Радован Витек, който е един от най-богатите хора в Чехия.

През април т.г. Радован Витек, чието състояние е оценено на 3,5 милиарда долара, беше обвинен от американски инвеститори в рекет и мошеничество. Делото е заведено в Ню Йорк и претенциите на американците са за 3 милиарда долара, пише в. Файнаншъл Таймс.

Витек е бил съдружник в Еврохолд в края на 90-е години показва справка в Държавен вестник. Той е бил едноличен собственик на фирмата “Алфа Евроактив”, която е била акционер в “Еврохолд” АД. Като неин представител Витек за кратко става член на съвета на директорите на “Еврохолд”, преди да продаде Алфа Евроактив на сегашния мажоритарен собственик Асен Христов. В момента няма данни Витек да има участие в някое от дружествата на холдинга.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

This post is also available in: English

Вижте също / Read Also