На 19 септември 2006 година една сграда, част от културното наследство на България, се срути и уби две млади, ама наистина млади, почти момичета, жени в центъра на София, на улица „Алабин“ 39. По онова време Пожарникарят-слънце беше кмет. На същата тази София, в идеалния център на която сграда, създадена от предците ни, сграда доста красива, доколкото си я спомням, отнесе два живота със замах.

Пожарникарят-слънце каза, че сградата била „избушена“. Само да натвърдна, че става въпрос за сграда в града, който той тогава управляваше с такъв размах и силно собственическо чувство, с каквито сега, Бог да го поживи, владее цялата територия, в която пребивава по-наивната част от народонаселението ни. Преобладаващата част от медиите, обгрижващи услужливо мафиотодържавничеството, написаха нещо от сорта на „която по фатална случайност“…

„Избушената“  сграда се срутила по „фатална случайност“. Прокуратурата пък образувала производство срещу „неизвестен извършител“. Софийският районен съд повдигнал следното обвинение: „за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на занятие на Георги Кирчев и Петър Петров“.

Сърбите на т‘ва му викат „мижи да те лажем“. Неизвестният извършител, близо десет години по-късно, все още си е неизвестен, пък камо ли ония, дето стоят зад него и ремонтните дейности, причинили „избушването“. И те така те. До Второто пришествие, или?

„Избушването“ обаче нито започва, нито завършва с „Алабин“ 39, нито пък с Пожарникаря-слънце, Сергей, Костов, Царя или не знам си там кой. То е повсеместно и безпрецедентно в българската история и минава през заменки, крадене на данъци и еврофондове, багери, заравняващи дюни, изсичане на гори, показни разстрели, чадъри, обръчи от фирми, та стига чак до „Пловдив – столица на културата 2019“.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Пловдив е хубав град с хубави хора и още по-хубави жени (да ме извинят феминистките за липсата на еднополовост в последните няколко думи). Под тИпетата има и доста хубави сгради. Преди това имаше и малко повече тИпета, ама Марково нещо зачезна, защото трябвал материал за павета, пък после, каквото останало, пречело на някого си да си пльосне мола там. Но, да се върнем към сградите.

Преди няколко месеца една от най-красивите замина. В последните почивни дни заминаха и останалите от тютюневите складове, част от Уличен ансамбъл „Иван Вазов“ – „Цанко Дюстабанов“ . Анастас Куцоолу сигурно се върти в гроба си, ама това му се полага, след като му е бил толкова акъла, за да не провиди какви ще бъдат управниците на държавата ни нау, ин дъ моумънт и си е построил складовете за тютюн в един от най-красивите градове на Родината ни, вместо да си изнесе капитала нанякъде. Фар, фар ауей фром хиър. Също, както правят мафиотодържавниците и младите ни, успели мъже.

„Пловдив – столица на културата 2019“? Веждичката разпоредил сМешна проверка заради изгорелите складове? „Причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на занятия“? Кирчев и Петров? „Не сме заравнявали дюни“? „Санитарна сеч“? Айде, моля ви се!Нема да мижим, та да ме лажете!

София е град с традиции и богата материална култура, Пловдив, Лом, Видин, Вършец, Берковица, Перник, Сандански, Благоевград, Варна, Бургас, Котел, Търново, Елена, Русе, Свищов, Мелник, Смолян, Златоград… Стотици са на тази земя като длан. Докато обаче нашето народонаселение не излезе от вцепенението си и не хване дръжайето* откъде дебелото само това го чака. Мафиотодържавничество, избушване, опорни точки, стабилност под горящи покриви и погребано под тухлите на сринатото ни минало величие младо поколение.


Някой вярва ли, че ще има възмездие за изгорелите красиви тютюневи складове в „Пловдив – столица на културата 2019“? От мафиотодържавничеството подобно нещо не може да се чака, но народния гняв, последният израз на който беше спонтанния протест пред тютюневите складове на Куцоолу показва, че обществото няма още дълго да навежда главица. Защото осъзнава, че културното, природното и историческото наследство са негови. Не ги дължи на мафиотодържавничеството, а на пролятата кръв и реките пот на предците си. И е длъжно да ги съхрани за бъдещите поколения.

Все повече хора осъзнават, че покривът на цялата ни държава се е подпалил и, ако не направим нещо веднага, тя ще се сгромоляса. С гръм и трясък… В това осъзнаване е единствената надежда за бъдещето. Не бива да се лъжем и да я търсим в която и да е институция. Оттам ще ни посрещнат с багера на скудоумието, дебелоочието и продажността. Така че, съдбата на наследството ни е единствено в наши ръце. Които стискат дръжайето…

*дръжайе – дръжка на мотика, кирка, брадва или друг инструмент

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly