Проф. Михаел Бар-Зоар е израелски историк, писател и политик. Роден е на 30 януари 1938 в София. През 1948 г. заедно със семейството си заминава за Израел. Завършва политически науки в Йерусалим. Специализира международни отношения в Париж, Франция. Магистър и доктор по политически науки и международни отношения. Два пъти е бил член на израелския парламент (Кнесет). Официален биограф е на първия министър-председател на Израел – Давид Бен-Гурион. Работата му по популяризирането на българския принос за спасяването на хиляди евреи през Втората световна война е призната в цял свят и е негова лична кауза. Той е и един от най-популярните израелски професори в САЩ. Прави изключително успешна кариера като писател и е носител на престижни награди, като Бен-Гурион награда (2005) ; Рицар на Легиона d`Honneur, Франция (2001 г.); Мадарски конник, България (2000 г.). Удостоен е и с Израелската „Пулицър“ (1964). Автор е на над 30 книги – документални и художествени, сред които „Извън хватката на Хитлер“, посветена на спасяването на българските евреи. Проф. Михаел Бар-Зоар бе сред лекторите на семинара „Поуки от миналото – действия за бъдещето”, разработен от Института „Олга Ленгиел“ и Мемориалната библиотека в Ню Йорк, съвместно с Американския университет в България и Израело-българския институт. Пред преподаватели по история от български училища той изнесе лекция за спасяването на евреите в България.

Професор Бар-Зоар, Вие сте специалист по темата за Холокоста. Защо тя продължава да е актуална? Какво още не е казано?

В историята винаги има неказани неща. До 1960 година в Израел всички хора, които бяха оцелели от Холокоста, не говореха за това. Не разказваха вкъщи, не говореха нищо. Това се промени, когато Адолф Айхман бе заловен и докаран в Израел, където бе даден под съд. Тогава хората започнаха да говорят със своите семейства, да разказват за преживяното. Ние, българските евреи, не сме преживели това, което са изпитали оцелелите, които дойдоха в Израел от Европа. Всички те носят белега на Холокоста. И децата им, и внуците им – също! Ние, българските евреи, нямаме Холокост. За нас беше различно. Разбира се, има още много за казване. Нови истории се появяват от архивите. Постепенно се появяват нови неща. Това пречи на много от нас да обърнем страницата. Това е нужно обаче не, за да се опитаме да забравим, а защото светът се променя ние трябва да живеем на този свят. Според мен най-голямото отмъщение на еврейския народ за Холокоста е създаването на държавата Израел. Това е най-голямото възмездие срещу нацизма. Ще ви дам един пример: Във войната за независимост на Израел ние получавахме помощ от други държави. В нощта на 23 май 1948 година от Чехия пристигна огромен самолет, който носи разглобени четири бойни самолета „Месершмит” и води пет чешки техници. Тези хора цяла нощ сглобяват самолетите. И аз мисля с голяма завист за този израелски техник, който се качва на крилото на самолета на нацистката авиация и върху емблемата на Луфтвафе, върху свастиката, залепва звездата на Давид. Това е изключително драматично преживяване. Не знам кой е бил този техник… този мистериозен човек в момента не е разбрал какво точно се случва. Може би символиката на този момент го прави още по-драматичен. Но смисълът да се дискутира темата за Холокоста не е да се дописват страниците на историята, а за да се търси превенция и противодействие, за да не се допусне отново такова безумие.

Има ли организация в Израел, която да събира спомените на българските евреи и съхранява това безценно богатство?

Има една организация на българските евреи в Израел. Повечето спомени на български евреи вече са дадени в Яд Вашем. Аз намерих там стотици декларации, в които те разказват много подробно какво се е случило с тях. Това е много добър източник на информация. В Израел нашите истории са много добре документирани. Стивън Спилбърг е направил в САЩ музей от телевизионни интервюта с оцелели, аз също съм интервюиран. Там са събрани около 50 хиляди интервюта, които се пазят за бъдещите поколения.

Изследван ли е феноменът България като спасител на всички свои евреи? Каква е историческата генетика на този прецедент?

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



За българите да защитят евреите бе нормално поведение. Не е нещо уникално. Филип Димитров пише за това в предговора на моята книга. В България властта се сблъсква с противодействието на целия народ. Петициите, които са внасяни в парламента, са били подписани от представители на всички слоеве на населението – занаятчии, лекари, адвокати, интелектуалци, селяни… Църквата – изцяло! Ние бяхме приятели. Когато напускахме България, пациентите на баща ми идваха и питаха защо тръгваме. Баща ми отговаряше: И ние искаме да имаме наша страна. „Ами че това е вашата страна. България е вашата страна” – казваха хората. И бяха много обидени. Ние напуснахме България през 1948 година с един товарен влак, също като този, в който товареха евреите през Втората Световна война. Отивахме в Югославия, от там трябваше да се качим на парахода. На границата влакът спря за формалностите и ние всички, бяхме около 1000 души, скочихме от вагоните. Обърнахме се назад, към България. Един човек започна да пее, присъедини се втори и след малко вече имахме цял хор от около 1000 души, които пееха „Мила родино”. Тогава това още не беше национален химн. Пееха и плачеха… Гледам – майка ми и баща ми също пеят и плачат. Питам „Защо плачете”? Баща ми каза: „Тази страна е добра към нас, обичаме я!” Това го няма никъде в Европа, в никоя страна. Ще ви кажа: да, Франция, където живяхме, е прекрасна, обаче не е нашата страна. Затова сме много щастливи, че в българския език има две думи „отечество” и „родина”. Така че едната страна е нашето отечество, другата – нашата родина.

Трябва ли обаче България да се чувства виновна, че евреите от Тракия и Македония не бяха спасени? Чуват се такива гласове…

Неспасяването на евреите от Тракия и Македония е едно петно върху България. От както дойдох за първи път в България, все чувам българските лидери казват, че ще поемат вината за тази трагедия. Но това е една ограничена вина. Това не се случва поради погрешна политика на царя. Според мен, дори той да беше протестирал, нищо нямаше да се промени. Какво го интересува Хитлер, че Борис казва: „Не го правете”. Те бяха осъдени! Обаче, от което най-много ме боли е, че българската полиция и войска много жестоко се е отнасяла към тях. Само че не трябва да забравяме – България беше във войната на фашистка страна. Тук имаше фашистка власт, много жестока власт. Дори един от фашистките депутати, Асен Суйчмезов, станал в Дупница свидетел на преминаващите влакове с евреи от Тракия и Македония дотолкова бил потресен, че с връщането си в София отишъл в парламента, разказал какво е видял и настоял, че трябва да се направи нещо. Всъщност, повечето депутати от мнозинството са били потресени. По времето, когато Петър Стоянов беше президент, е имало идея да построят две статуи – една голяма и бяла за спасяването на евреите и една по-малка, черна, за грешката с евреите от Тракия и Македония. Това не е станало. Но надписът на паметника зад парламента е много точен – благодарим на тези, които спасиха евреите и скърбим за ония 11 хиляди от областите Тракия и Македония, които бяха под българска администрация, но не бяха български. В Яд Вашем има хора, които не правят разлика, защото не са били в България. Те казват, че България е присъединила тези области… Това не беше България, тези хора нямаха поданство, нямаше кой да се бори за тях… В цялата световна война от всички страни в Европа единствените, които спасиха евреи от други страни, са италианците. Така че, България няма вина, българският народ не бива да изпитва вина, но болката за жертвите от Тракия и Македония няма да стихне.

Ще научим ли някога цялата истина за Борис Трети?

Цар Борис е имал много слабо сърце. Няколко дни преди да умре е бил в хижата и тогава е казал на брат си, че „помпата” не работи. Ако той наистина е бил отровен, това не е било поради причините, които се тиражират. Ако е бил премахнат заради еврейския въпрос, тогава защо след смъртта му не пратиха всичките евреи в Полша? Напротив, фашистите решиха да не повдигат повече въпроса за българските евреи. Защо България не праща войниците на източния фронт? Ако това е причината, защо не пратиха, след като Борис умря? Има една причина, и то сериозна, поради която той би могъл да е отровен – да предотвратят нещо, което цар Борис е искал да направи. По това време в Турция българска делегация е водела тайни преговори с Америка за Англия и Франция, ако може България да направи отделен мир с тях. Това била идея на цар Борис, делегацията била пратена от него. Ако това е вярно, да искат да спрат тези преговори, като се махне царя, който им прави проблеми, може да бъде логична причина да го отровят. Знае се, че тази вече последна вечер, когато е бил в Германия, Борис Трети е бил в сериозен спор с Хитлер, чиито крясъци са се чували из цялата сграда. Така че, единствената причина която ни изглежда сериозна, е опит на цар Борис да намери връзка със съюзниците, понеже това е опасно за Германия. Ние знаем, че немски лекари са разработвали бавно действаща отрова. Но смятам, че смъртта на Борис Трети ще остане една от загадките на историята, каквито има винаги. И ще представлява интерес особено за тези, които обичат истории за конспирации. За тях ще има работа още много години.

Какво е нужно да се направи, за да се противодейства на насилието и ксенофобията в съвременния свят? Достатъчно ли е да се припомнят уроците на историята?

Вижте, историята не се повтаря. Тези уроци обаче оказват голямо въздействие на младите. Ето, сега говорим за Холокоста. Група ученици бяха в Израел, бяха писали есета върху тази тема. Видях колко дълбоко това ги повлиява. Ако ние знаем как да им дадем инструментите, историята ще помогне много какво да правят и какво да не правят. Хитлер намери в евреите враг, против който народа може да се обедини. Той е обрисувал евреите като чудовище, в чиито ръце е всичко. Това, което става сега в Щатите, наподобява онова време: нашите врагове са мексиканците, бежанците, мюсюлманите – трябва да ги изгоним. И около това се обединяват бедните хора, които са излъгани в очакванията си, не са успели в живота, нямат образование, които искат отново престижна Америка. Много лесно е за лидерите да посочат някакъв враг. Както направи Бърни Сандърс, като се обяви срещу големите банки, големите корпорации, големите организации, големия бизнес… Та кой не мрази банките? Днес не е необичайно в основата на политическите кампании да се постави враг. И ключовият въпрос да е „Кажи ми кого да мразя”. Обединените от омраза хора стават много силни. Германия претърпя много дълбока промяна. 90 % от германците бяха луди по Хитлер. Днес като говоря с млади германци, ми става ясно, че те не разбират точно какво е станало тогава. Това го виждаме и в други страни. Ние днес като че ли живеем на една друга планета. Аз съм издал биографията на Давид Бен-Гурион и говорих за него в Деня на независимостта на Израел. На края на моята лекция две момчета дойдоха при мен и попитаха какво е искал той. Отговорих, че Давид Бен-Гурион е искал да създаде държава за еврейския народ. „Да, да, но за себе си какво искаше?”, настояваха за отговор младежите. Давид Бен-Гурион беше Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди заедно. Днешните млади хора не разбират, че не от всичко трябва търсят своята печалба. Ние днес живеем в друга атмосфера. И не е лесно да се разберат работи, които са ставали преди. Как са ставали, защо са ставали… И затова българският опит, българският пример, става днес още по-важен. Понеже каквото българите са направили, са го направили, като не са искали нищо за себе си, напротив. Тогава в България имаше режим, при който нямаше свобода. Хората се страхуваха, имаше полиция, имаше организации „Ратник” и „Бранник”, имаше Гестапо, имаше немци… Но се вдигат хора от всякъде, от всичките слоеве на обществото, без да си правят някаква сметка… Вижте Димитър Пешев – изгубил е всичко, вижте Лиляна Паница какво е рискувала, делегациите… какво са рискували даже лидерите на църквата? Но са направили, каквото са смятали, че трябва! Това е много важно нещо!

Вие сте били много близо до личности като Шимон Перес, Бенямин Натаняху, Давид Бен-Гурион… На какво Ви научиха те?

Големите хора, за които говорите, не живеят вече. Хора като Давид Бен-Гурион, Шарл де Гол, Теодор Рузвелт, Уинстън Чърчил… те ги няма. Сега има малки хора, които са лидери на страните. Нормалните хора не искат да се доближат до политиката. Не разбират, че де факто тези малки дребни хора, които са на нашите глави, решават нашия живот. Това е парадокс! Добрите хора отиват в технологиите, в науката, в бизнеса, а които са втора -трета степен отиват в политиката и стават тези, които решават живота на другите. Ако им позволят въобще. Та политиците са нашите лидери! Вижте какво става сега в Америка, кои са хората, които гласуват за Доналд Тръмп, вижте какво става в Англия! Виждаме сега един спад в лидерството в света. Самото положение ражда нови лидери, които могат да се справят с него, но по пътя до там се пращат много тежки данъци. Плащат ги цели поколения. А ние толкова ценим човешкия живот…

Съвременният свят изгуби много от ценностите си, за сметка на развитие на технологиите… Нарушаването на живите човешки контакти ли е основната причина да станем по малко човеци?

Технологиите са страшна работа! От една страна това е един рог на благодатта. Но хората вече не говорят един с друг, не четат книги, всичко е повърхностно, всичко е за рейтинг по телевизията или интернет… Човешкото общество се променя много бързо. И виждаме истинските хора, истинските приятелства само на места, където технологията е втори или трети играч. Аз виждам това в израелската армия, където взимат всичките млади хора и те са заедно три години. Там нямат време за интернет, общуват по човешки, имат своя специален бит, който сами създават и има приятелства, които после са за цял живот. Тези технологии влияят много зле. Аз не говоря за лошите работи, които стават с фейсбук или новините по телевизията… Не можем да променим нещата. И аз работя с интернет, и пиша в интернет, и пращам писма по интернет… Няма как иначе. Но ще имаме друг свят, който няма да бъде такъв, че ние да го обичаме… Може би младите ще го харесват… но той няма да бъде човешки, ще е студен…

Ние разчитаме все пак на младите? Какво можем да направим за тях?

Да ги възпитаваме. Да ги учим да четат книги, да се срещат, да бъдат заедно… да разбират хората на тази земя. Трябва да разберат какво е значението на живота. Те не са тук заради технологиите, технологиите са тук за тях.

Интервюто взе Елка Василева

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly