Журито на литературния конкурс „Евреи и българи – два народа, една родина, една любов” класира на първо място творбата на Мирослава Грозева от Ямбол.

Публикуваме есето без редакторска намеса

„Земя като една човешка длан…”! А в хилядолетията назад не един народ я е наричал „своя”. Изкусният тракийски майстор е ваял прекрасните златни маски, за да ги положи в гробниците на земята, която нарича своя. Горди славяни севери са бранели проходите на Стара планина, защото са наричали земята „своя”. Аспарух побива знамето на Дунав, за да нарече тази земя „своя”. Османските турци прекрачват Босфора, защото искат да нарекат тази земя”своя”. Бенковски повежда Хвърковатата чета, защото има правото да нарече тази земя ”своя”.

И историята разказва – за занаятите, за подвига и за нашествието… Музеите събират своите посетители…  И малко скромно, почти встрани, почти незабележимо, се четата имена като Моше, Минахем, Лео, Яко… – децата на Обетованата земя, родени обаче тук, в земята „като една човешка длан”. Като че ли ги забравяме! Не! Не мисля, че е така! По-скоро е нещо друго. Ние, етническите българи, не ги делим в историята си, защото не ги делим в сърцата си. Дошли в Ямбол още преди XI  век, евреите са не само част от миналото на нашия град, но те са част и от нас самите. И все пак, всеки иска да чуе името си, да прочете за предците си, които са претворили на дело родолюбието си към България.

Евреите дават своя принос и за икономическото, и за просветното развитие на града ни. Будни и предприемчиви, те строят дюкяни, училища и синагоги. Децата им стават адвокати, лекари, учители, чиновници. Живеят скромно и миролюбиво до мига, в който войните потропват на вратата на България. И тогава… тогава те също влизат в окопите! За да воюват! Защото са част от земята, наречена България. Защото тук са погребани предците им! Защото тук са родени децата им!

През 1938 година е съставен документ, който описва жертвите, които българските евреи дават до края на Първата световна война.  От  Ямбол те са 44 на брой. Не! Не казвайте, че са малко! По това време в града живеят около 1200 души евреи. Зад тези 44 жертви стоят поне още  толкова осиротели деца, почернени съпруги и майки, набраздени от мъка бащини чела. Ако се замислим, ще признаем, че почти не остава  еврейско семейство, което да не е  засегнато от ужаса на свидната загуба.

В редиците на 29-ти Ямболски пехотен полк завинаги ще останат офицерите Алберт  Илиев, Данаил Асса, Давид Мордохаев,, Аврам Юлзари и още 16 войници. Потомците на Леон Хаим Басан още пазят ордена за храброст, който той получава по време на   Балканската война. Във „Възпоменателен албум” , издаден в Тел Авив, Анри Моиров изрежда имената на загиналите по време на воините  български евреи. Там виждам и лицата на младите войници от Ямбол. Но не на всички! Твърде рано са се слели със земята, която ги е родила, та затуй може би не са оставили и снимка за нас – техните наследници. Не са оставили снимка,  но са оставили подвиг  и …. опазена  родина.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Не войната е истинския живот на българските евреи. Мирното време докъм 1940 година им помага да отделят средства и за благотворителност. Спестовното дружество „Мизрах” купува самолети за българската авиация, обзавежда спортния клуб „Георги Дражев” в града.

Но най-страшната угроза вече е надвиснала над Европа. Аушвиц и Бухенвалд са построени. Вагоните  на смъртта са претъпкани от хора с жълти шестолъчни звезди.  И настава поредният час на жертви и разплакани  от мъка очи.  Евреите, обаче, вече са наречени  „български” – съседи, приятели, съученици. Затова през нощта на 9 март 1943 година нашите дядовци не позволяват арестуваните евреи да бъдат отведени. Писма и телеграми заливат Министерския съвет. Вълна от справедливи протести обхваща много градове в страната. Около 40 дни трае агонията. Докато възрастните чакат депортирането си, децата са укрити в български семейства, за да бъдат спасени.

Не всички оцеляват в ужасите на Втората световна война. В Савойските Алпи загива Исак Нисимов. Като партизани в отряд”Смърт на фашизма” завършват живота си Аврам Морду Бехар и Мати Рубенова. У  дома никога няма да се завърнат Жак Асса и Сабетай Калдерон . При Грабово през декември 1944 година Израел Джалдети ще повтори подвига на Матросов.

„Земя като една човешка длан”… Земя, която с право е наречена „своя” и от децата на един народ – страдалец – еврейския. Право,  откупено не само с вековно съжителство, но и със свидни жертви, положени пред олтара на  отечество България.

Да им сътворим вечна памет….

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly