До проф.Михаил Константинов

До инж. Валери Симеонов  председател на парламентарната група на Патриотичен фронт

До „Биволъ“

С настоящото представяме кратка информация за днешното състояние на горския сектор и създадената схема за източване на всички възможни блага от Българската гора, за периода 2009-2013г.

         В заключението даваме и някои препоръки за нейното стопанисване и устойчиво развитие в положителна насока.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



         Горите са най-големия природен ресурс и безценно богатство, останало в момента в РБългария.

         Те покриват една трета от територията на страната ни.

         Освен за добив на дървесина и развъждане на дивеч, горите имат ключова роля за предотвратяване ерозията на почвите, опазването чистотата на въздуха,а водосъздаващите и водозащитни функции които имат, са основен фактор за живота на човека и целия ни заобикалящ свят.

         Опазването на горите, като част от световната екосистема, се поставя наравно с опазването мира на планетата.

         Горското ни богатство съхранява и цялото ни биологично разнообразие и е място за отдих и туризъм с голямо социално и икономическо влияние.

         Последното изброено значение – икономическото, изглежда е направило най-голямо впечатление на тези, които си гласуваха последния Закон за горите, защото именно то е заложено в основата му.

         Всичко започна с подготовката на проекта за този Закон, възложен за по-голяма „демократичност“ на няколко екипа и предаден за дискусии сред цялата горска колегия и обществеността, в последния си обединен вариант.

         В следващия момент, съвсем „по терлички”, се оказа, че този вариант не е бил последен, тъй като в Народното събрание се внася друг вариант. Гласува се и се приема Закон за горите, чийто проект е известен на много тесен кръг от хора.

         Основният, умишлено вроден порок в този закон се оказва обезличаването на изброените значения на Българските гори и завоалирането на бъдещите действия в тях, като:

         – Не бе създадено самостоятелно ведомство по горите (министерство), обединяващо и даващо направление на главните приоритети в тях, ведомство, което да изготви горската доктрина и гарантира нейната цялост и съхранение;

         –   Управлението и контрола в горите бе възложено, забележете, на Министерство на „земеделието и храните”, което не съдържа, дори в наименованието си, думичката гора, да не говорим в структурата си. „Случайно” или не, думичката гора или нейна производна отново отсъства и в наименованията на създадените със закона дърварски фирми наречени:

              Северозападно държавно предприятие;

              Северноцентрално държавно предприятие;

     Североизточно държавно предприятие;

              Югоизточно държавно предприятие;

     Югозападно държавно предприятие;

     Южноцентрално държавно предприятие.

чието приватизиране търпи провал за сега, но бе предвидено от стратега Е.Димитров – цигарен бос и едър търговец на дървесина.

         Обезличаването на сектора от новите (за тогава) управляващи, , показа още в началото тяхното отношение към Българската гора.

         Много бързо се разбра от цялата горска колегия, че новия Закон за горите и подзаконовите нормативни актове към него са откровено лобистки, а поправките към него бяха атакувани дори и от Световния фонд за дивата природа.

         Този закон беше създаден така, че да облагодетелства тесен кръг от търговски играчи извън горската система, които диктуват правилата в гората, със съдействито на назначените от тях директори на предприятия наречени от колегията „горски феодали“, чийто тартор е бившия ДС агент „Гора“ – Пейчо Върбанов – основен посрещач, шут и сводник на силните на деня станал известен напоследък и с далаверите си с инертни материали, добивани незаконно в горския фонд.

         Разграбването на приходите от ресурса на българската гора продължава с най-високи по мащаб темпове и до днес, като нейния собственик-държавата, остава един ням свидетел.

А иначе:

  1. С новия ЗГ трябваше да се осъществи идеята, приходите от горите да се връщат отново в горите. Тази идея бе опорочена и деформирана в желаната форма още в самото начало.

         Целия властови и финансов ресурс бе съсредоточен за управление в ръцете на директорите на държавните предприятия – марионетки на министъра на МЗХ – Мирослав Найденов и заместник председателя на комисията по земеделие и гори към НС тогава – Емил Димитров, а днес Георги Костов.

         Първото, с което започнаха своята дейност, бе отстраняване на „неудобните” по тяхна и на покровителите им преценка – директори, зам.директори и гл.счетоводители (без склонност към далавери) и назначението на тяхно място на „подходящи” хора. Целия останал персонал на териториалните поделения ( горските и ловни стопанства) бе поставен на колене чрез заплахата за уволнения.

         Класическа схема!

         С монополизирането на огромния държавен горски ресурс и предаването му за управление на шепа безскрупулни, зависими хора, започна и обира в горите.

         Държавните предприятия, на които бе възложен дърводобива и продажбата на дървесина изведнъж се оказаха изключително печеливши. Това послужи веднага да се „бие тъпана“ за „успешно проведената” от управляващите и най-вече от министъра „ реформа в горите”.

         А истината е следната.

         През цялото държавно управление на горите в България, до влизането в сила на последния Закон за горите, приходите от добиваната в тях продукция, се е облагала в полза на държавния бюджет с различни във времето по размер и вид такси и образуването на различни фондове, като фонд „Българска гора”, подпомагащи контролирано дейностите в горите.

         В случаите, когато всички приходи от горите са влизали в държавния бюджет, горското ведомство е получавало от същия този бюжет необходимите за дейността си средства. Когато в бюджета са влизали процент от тези приходи под формата на тарифни такси за корен, то и процентен, частичен характер е имала и издръжката на горските стопанства като са я допълвали със средства от печалбата.

         С последния закон всички приходи от Българските държавни гори се прибират от новосъздадените шест предприятия, без държавата да получава и стотинка от своето – горските територии, нейна собственост.      

         В цифри, шестимата феодали на практика разполагат с целия финансов поток от приходите в горите, представляващ стотици милиони лева годишно.

         За какво и как се усвояват тези огромни приходи в нечии джобове, като изключим безсрамния размер на основните им заплати надвишаващи тези на президента и премиера взети заедно.

         Влагат се огромни суми за фиктивни ремонти на вече съществуващи и функциониращи горски пътища, като строителството на нови към неусвоени горски басейни е на практика нищожно и служи повече за хвърляне на прах в очите.

         Извършват се високобюджетни ремонти на офиси, дори и когато нямат належаща нужда от това, или са били ремонтирани преди година-две.

         Пилеят се пари за луксозно обзавеждане, сауни, хамами и джакузита.

         Закупуват се скъпи, в най-висока степен неподходящи за работа по горските терени автомобили, чиито цени достигат и 200 000 лв.

         И всичко това, с единствената цел – извличане на максимални комисионни, чрез възлагане на работата на едни и същи фирми изпълнители и погазване правилата на Закона за обществените поръчки. И в същото време купуването на „спокойствие“ от властимащите на деня с предлаганите им безброй „екстри“ и „пълни програми“ в ловните резиденции за сметка на така наречените представителни разходи достигащи десетки хиляди левове.

         Наред с това е очебийно необоснованото раздуване на работния щат. Днес горските стопанства имат двойно повече служители от преди 2011г. като голяма част от тях са близки на магистрати, полицаи, данъчни и ревизори.

         В същото време не се финансират и вършат редица основни лесовъдски мероприятия, най-важните от които са: разсадниковото производство, залесяването на нови гори, подпомагане естественото възобновяване, отгледни сечи без материален добив и други, а борбата с болестите и вредителите в горите е само спомен.

         В края на краищата държавата бива излъгана два пъти:

         Първо, тя не получава никакъв дивидент от предоставения от нея за ползване собствен горски ресурс- добиваната дървесина и второ, Българската гора, не получава почти нищо и от полагащите и се грижи, възложени за изпълнение на нейните днешни грабители, цинично участващи днес в медийни изяви и отричайки съществуването на „дървена мафия“.

         В подкрепа на горното, е необходимо да бъде направен обстоен сравнителен анализ на постъпилите в държавата средства от нейния собствен ресурс и извършваните годишно мероприятия в горите, преди и след приемане на последния Закон за горите.

         Резултатите ще бъдат впечатляващи.

  1. Новия Закон за горите уж трябваше да отдели стопанската от контролната дейност, като придаде на последната необходимия приоритет.

         В изпълнение на това, стопанската дейност в горите се осъществяват от техните собственици – държавните предприятия, общинските лесничейства, юридическите и частни лица.

         Основната му слабост вероятно допусната не случайно е липсата на самостоятелен управляващ орган, който да създаде стратегия и да провежда целенасочена горска политика, като ръководи и координира дейността на различните структури, занимаващи се със стопанисване на горите в лицето на държавния, общински и частен сектор.

         Освен зверската експлоатация на горските ресурси в т.ч. и дивеча от шесте държавни предприятия, тревожно е положението и в общинските гори, които се управляват хаотично, в зависимост от вижданията и съвестта на кметската управа, или общинските ръководства, а по отношение на частните гори подходите са толкова разнообразни, колкото е броя на техните собственици. 

         Най-важното – опазването и контрола по прилагането на Закона, беше отредено да се извършва от Изпълнителната агенция по горите и нейните поделения по области – Регионалните дирекции по горите. Те са оторизирания орган, осъществяващ ефективения контрол по дисциплината на ползване на дървесината в горите и спазване върховенството на Закона от всички собственици на гори.Нещо повече – всички проекти на този закон предвиждаха разнообразни мерки за недопускане конфликт на интереси между контролирани и контролиращи, дори да не се помещават в една и съща сграда, за предотвратяване на евентуални контакти.

         Естествено и тази, както и останалите цели на Закона не бяха спазени, а хитро заобиколени, смачкани и погазени.   

         За никой не е тайна, че контролиращите органи в голяма степен са подвластни на контролираните.Очебийна е тенденцията ръководството на РДГ да изпълнява волята на директора на предприятието, или на неговия представител по регион. В противен случай въпросния директор е заменян веднага с друг.

         Проблемът, извращаващ цялото спазване на Закона, произтича от следните обстоятелства:

         – Министъра на МЗХ назначава и директора на предприятието заедно с целия управителен съвет, и директора на Регионалната дирекция, като определя и правилата на играта и кой на кого е задължен. Обикновено контролиращия на контролирания.

         – От не малко значение в тези отношения е размера на заплащане, както и неговия произход. Вече знаем, че служителите на предприятието получават своите възнаграждения от експлоатацията на горския ресурс – дървесината и дивеча, а експертите на ИАГ и РДГ-та и инспекторите по опазване и контрол на горите нямат собствени средства. Те чакат своите заплати от държавния бюджет, в който не влизат почти никакви постъпления от горите и съответно финансовото министерство се явява за тях една не особено любезна мащеха.

         Факт е, че една чистачка от поделение на предприятие получава повече от един висококвалифициран специалист в ИАГ или РДГ, да не говорим за редови горски инспектор.

         Цялата тази организация и философия, създадена от Емил Димитров и написана от сегашния зам. министър Костов способства за ширещата се изключително огромна корупция в горите.

         Добива на дървесина, както и нейната продажба е предоставена на няколко големи фирми, чийто монопол съсипа и докара до фалит всички по-дребни преработватели и търговци в страната.

         Изкупената на едро дървесина от привилигированите, заля пазарите на съседните държави, за сметка на нуждаещото се от дърва за огрев местно население, като в най-добрия случай такива му се осигуряват на спекулативни цени.

         В името на оцеляването на Българската гора, според голяма част от лесовъдската колегия, е необходимо да се предприемат следните действия:

         – Незабавна смяна на ръководствата на държавните предприятия, представляващи нечии подставени лица и прекратяване на сключените от тях договори;

         – Ограничаване на властта и пълномощията на същите тези предприятия;

         – Извършване на комплексна проверка на цялостната им дейност и най-вече извършените разходи в милиарди, за периода след влизане в сила на новия ЗГ от комисия, включваща експерти по ЗГ,ЗЛОД и ЗОП, както и от Икономическа полиция, НАП и Прокуратура.

         -Бързо пристъпване към създаване на Нов закон за горите и правилник за неговото приложение, на мястото на издадените безброй наредби с объркващо и противоречащо си съдържание;

         -Смяна на ръководствата на ИАГ и РДГ, виновни за прикриването на безброй нарушения по ЗГ и ЗЛОД и целенасоченото неизпълнение на основната функция – контрол на дейностите в горите, довели до пълна анархия и прекомерно ползване , както в държавните, така и в останалите горски територии;

         – Осъществяване на централизирано управление и единна стратегия на всички дейности в горите, чрез създаване на самостоятелно Министерство на горите и горската промишленост, или на Главно управление на горите към едно ново Министерство на земеделието и горите, със свои регионални поделения, разположени на областен принцип, каквато е повече от 100годишната история на управление на Българските гори;

         – Създаване на независима институция – Държавна горска инспекция, която да осъществява контрола по изпълнението на новия ЗГ и ЗЛОД, като самостоятелен орган към МС на Република България,със свои структури в страната.

Група български лесовъди

подкрепящи и участващи

в обявената вече война на

„дървената мафия“

и с извинение за

своята анонимност

по обясними причини 

P.S.            Гореизложеното беше написано през пролетта на 2013 г.и изпратено до първите политически сили и останало разбира се без отзвук и резултат.

Междувпрочем на същия геноцид като българската гора е подложено и ловното стопанство ноа страната ни, което в близкото минало бе от най-водещите в Европа, за което сигурно също ще стане дума в близкото бъдеще.

 

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly