На 11 декември 2023 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” изпрати пет ключови въпроса към ресорния зам.-министъра на земеделието и горите Мирослав Маринов и към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) Стоян Тошев по повод на публикацията ни (вижте долу) за държавен чадър върху незаконния дърводобив в София Област. Ресорното земеделско ведомство реши да не отговаря на въпросите, а да прехвърли задължението да ни информира на ИАГ. Отговорите на директора на горската агенция (вижте ги едно към едно по-долу), само потвърждават информацията на “Биволъ” и природозащитната организация “Зелени закони”, че е налице прикриване на незаконните сечи и нагласените търгове за дървесина, анализира експертът Александър Дунчев. Според бившия шеф на ИАГ отговорите също са сигнал, че МЗХ и агенцията ще следват досегашната си политика, която облагодетелства горската и дървената мафии с 200 млн. лв. годишно или над ⅓ от приходите на държавните горски стопанства от дърводобива. 

Чадър над незаконните сечи разпънаха горски в Софийска област

Отговорите на ИАГ от 15 декември 2023 г. по повод официално поставените въпроси на “Биволъ” от 11 декември т.г.

1. Считате ли, че горските инспектори ги е страх да извършват проверки на определени фирми в горите, какво предприемате, за да се осигури защитa от по-влиятелните играчи на пазара и потенциално свързаните с тях хора в местната и централната власт, и съответно да ги стимулирате да не прикриват нарушенията? 

Има случаи на нападения, вербална и физическа агресия към горски служители, но нито един от тях не е бил причина потърпевшите да се откажат или да се разколебаят в изпълнението на служебните си задължения. В ИАГ са сформирани мобилни екипи, които работят на територията на цялата страна и осъществяват ежедневен контрол. Същевременно има практика и за изпращане на екипи от съседни регионални дирекции, за да се избегне евентуална проява на местна обвързаност. 

Законовата защита на инспекторите е уредена в Закона за горите като те имат и полицейски правомощия, а посегателствата срещу тях са посегателства срещу длъжностни лица. Съобразно Наказателния кодекс горските инспектори са длъжностни лица и те са под особената закрила на закона.

От друга страна Изпълнителна агенция по горите работи при изключително висока степен на прозрачност и е една от първите администрации, в които беше въведена система за електронно проследяване на някои дейности като основен инструмент за прозрачност. Модулът функционира като една от първите системи за граждански контрол повече от 10 години като броят на направените справки нараства с всяка година. Това от една страна дава висока степен на граждански контрол и в същото време публичност, която дава повече сигурност и непоколебимост на служителите при изпълнение на задълженията им.   

Чрез платформата „Защити гората“, където се дава възможност за обратна връзка и жалбоподателят може да види констатацията по сигнала. Утвърдена практика на ИАГ е проверките да се извършват в присъствието на медии, както и на подателите на сигнала. 

Осъществяване на по-голяма публичност води до добри резултати, показател за които са положителните тенденции по отношение на контрола: 

От началото на годината до м. ноември 2023 г. от регионалните дирекции по горите и Изпълнителна агенция по горите са извършени повече от 300 000 бр. проверки по спазването на горското и ловното законодателство.  В обектите за добив на дървесина са извършени 38 000 бр. проверки, а в обектите за складиране, преработване и търговия с дървесина и недървесни горски продукти, 23 119 бр.

В представената статистика няма данни за проява на субективен подход при проверките на юридически лица.   

2. Какви законодателни и административни мерки сте предприели, за да се повиши ефективността от горския контрол, тъй като  санкциите са средно по 200 лв. на нарушение, докато само един камион с трупи носи приходи от над 1 000-2 000 лв. при цена на дървесината от 100-200 лв./м3?

Най-съществените законодателни и административни мерки, водещи до по-рестриктивни норми по отношение на ползването на горските ресурси в последните няколко години са въведените електронни документи за добив и транспорт на дървесина, като системата непрекъснато се надгражда. В момента се разработват подобни системи и по отношение на лова, а предстои разработка и на документи за ползването на недървесни горски продукти. По отношение на ползването на дървесина основните документи са публични на сайта на Агенцията. По инициатива на Изпълнителна агенция по горите са въведени промени в Закона за административните нарушения и наказания и Закона за горите, съгласно които става възможно налагането на наказание обществено полезен труд за извършени нарушения на горското законодателство. 

С изменение и допълнение на Закона за горите, обнародвано с Държавен вестник бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г. санкциите за лица, които в нарушение на горското законодателство извършват сеч, извоз, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване, преработване или разпореждане с незаконна дървесина и недървесни горски продукти са завишени значително, като размерът им варира от 500 лв до 5000 лв, ако за извършеното нарушение лицата не подлежат на по-тежки наказания. Със същото изменение и допълнение на Закона за горите е регламентирано, че за извършени нарушения от гореописания характер, от страна на юридически лица или търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв., а когато нарушенията са извършени повторно от физически лица, със Закона за горите се предвижда налагането на глоба от 1000 лв. до 10 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото. 

За всички случаи, съдържащи данни за извършено престъпление от страна на ИАГ и РДГ се предприемат необходимите действия за уведомяването на компетентните разследващи органи, като по постъпила в ИАГ и РДГ информация, за 2022 г. са издадени 64 присъди, покриващи състава на чл. 235 и чл. 237 от Наказателния кодекс.

При издаване на Наказателни постановления се спазват законовите разпоредби освен за налагане на глоба и за начисляване на щета, което увеличава размерът на санкцията. 

3. Като сте наясно с причините за незаконните сечи – натиска от фирмите и потенциално свързаните с тях хора във властта, включително в държавните и общинските горски стопанства, какви законодателни и административни мерки сте предприели, за да се търси повече наказателна отговорност от фирмите и ръководните кадри в стопанствата, а не (само) от редовите секачи и лесовъди на терен? Какво според данните Ви е съотношението в броя на съставените актове на фирми и ръководни кадри в стопанствата спрямо броя на актовете, съставени на секачи и лесовъди за нарушения при дърводобива?

Премиерът уволни зам.-министър след разкритията на Биволъ за дървената мафия

За търсене наказателна отговорност от фирмите, през октомври  2021 г. са издадени и в момента действащи указания на ИАГ към регионалните дирекции по горите, при наличие на основания и доказателства, актовете за нарушения да се съставят и на управителите на юридическите лица. Налагането на санкции се извършва след образуване на административнонаказателно производство, в хода на което следва по безспорен начин да се установи виновно поведение на лицата, в т. ч. и на юридическите лица. В тази връзка, актове на фирми (юридически лица, дружества и търговци, вписани в публичния регистър на ИАГ) се съставят само в случаите, в които са ясно доказани обстоятелствата по вменяването им на административнонаказателна отговорност.

Изхождайки от гореописаните обстоятелства, вследствие на установени нарушения на горското законодателство от публичния регистър на ИАГ за периода 01.01.2021 – 01.12.2023 са отписани 38 физически лица и е отнет лиценза на една фирма, след влезли в сила три наказателни постановления за период от една година. 

4. Заобикаля ли се законовото изискване за отнемане на лиценза на фирмите при 3 акта за нарушения в горите чрез практиката специално на фирмите да се пишат актове и наказателни постановления за по няколко сериозни нарушения наведнъж, вместо по един акт за всяко значимо нарушение? Пример ли е това за предполагаем чиновнически “чадър” върху съответните фирми? 

Посочването на няколко нарушения в един АУАН не е пречка за издаването на няколко отделни наказателни постановления или за налагането на няколко отделни наказания в едно наказателно постановление. В практиката се прилагат всички възможни законови варианти. Посочването на няколко нарушения в един АУАН не възпрепятства последващите действия по налагане на отделни наказания и отписване от регистрите по чл. 235 и чл. 241 от ЗГ.

5. При положение, че загубите за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства от незаконната сеч и нагласените търгове за дървесина се изчисляват от експерти на над 200 млн. лв. годишно, което е 1/3 от приходите на съответните стопанства, колко на брой сигнали и за колко милиона лева щети за всеки от тях са подадени от ИАГ и МЗГ съответно до НАП, АДФИ, Отдел “Икономическа полиция” към ГДНП, ГДБОП, КПКОНПИ, ПРБ и др. компетентни органи в периода от 4 април 2021 г. до ноември 2023 г. включително?

По всеки постъпил сигнал в държавните горски предприятия и техните териториални поделения – държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, се извършват незабавни проверки, като в зависимост от резултатите се предприемат съответните действия. Министерството на земеделието и храните е в непрекъснат контакт с компетентните органи,  администрации и техните структури, с оглед навременно взаимодействие при извършване на проверки по всички постъпили жалби, сигнали и досъдебни производства. 

С писмо на МЗХ от 02.06.2023 г. до Следствен отдел на Софийска градска прокуратура са предадени 53 преписки по сигнали от граждани и юридически лица, свързани с незаконосъобразни практики при добива и продажбата на дървесина от горските стопанства  в периода 01.06.2020-31.12.2022 г., както и 35 заверени копия на постъпилите в министерството от Александър Дунчев сигнали, анализи и други документи, свързани с нарушения и незаконосъобразни практики, свързани с продажбата на дървесина от горските стопанства, както и съответните им изходящи до Народното събрание.

За посочения период от страна на ИАГ и нейните структури са предприемани необходимите законосъобразни действия, за уведомяване на компетентните институции, в законоустановените срокове, по отношение на установени данни от тяхната компетентност, в т. ч. МВР, включително и сектор „Икономическа полиция“, Главна дирекция „Национална полиция“, ГДБОП, НАП и други, съобразно установени данни по компетентност. Само от страна на ИАГ за посочения период /4 април 2021 г. до ноември 2023 г./ са подадени повече от 100 сигнала. От страна на регионалните дирекции по горите са изпратени за 2021 г.: 2384 преписки, за 2022 г. – 3121 преписки, за 2023 г. – 2138 бр.  

Налице са и редица случаи на извършвани съвместни действия за осъществяване на контрол върху опазване на горските територии от ИАГ и регионалните ѝ структури с представители на МВР, включително сектор „Икономическа полиция“, ГДНП, НАП, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ и други. 

Изпълнителна агенция по горите 

Отдел „Информационно обслужване и връзки с обществеността“

“Промяната” връща порочните схеми в горите в “сглобка” с ГЕРБ, ДПС и президента

Александър Дунчев опонира на ИАГ по повод позицията им за “Биволъ” 

По отношение на първия въпрос дали от страх горските инспектори избягват проверки на определени дърводобивни фирми и прикриват нарушенията им, от ИАГ отричат да има субективен подход при контрола в горите. Те изтъкват големия брой проверки – повече от 300 хил., които се правели годишно от горските инспектори. 

В същото време, разследването на “Биволъ” и “Зелени закони” за незаконния дърводобив в Софийска област показва, че през 2022 г. близо 80% от установените нарушения на пет определени фирми не са в резултат на превантивни проверки, а по повод на граждански сигнали, като повечето нарушения остават дори ненаказани. Освен това, за един и същ вид нарушение (например, превоз на дървесина без функциониращо GPS-устройство) чрез субективен избор се налага санкция или по чл. 266 или по чл. 270 от Закона за горите, като от 2023 г. минималната санкция по първата разпоредба е вече 2 000 лв., а по втората все още е едва…50 лв. 

Нещо повече, на едни виновни лица се съставя по един акт за всяко едно нарушение, а на други – по един за 3-4 нарушения, за да не се налага отнемане на лицензи. От ИАГ не показват никакви обективни критерии, въз основа на които се взимат субективните решения на кой, кога и какви актове да се съставят. 

Тези съществени противоречия между твърденията за липса на субективизъм при държавния контрол спрямо данните за ключовата роля на независимия граждански контрол в горите, както и за субективизма при налагането на санкции, показва две неща.

Първо, че данните за големия брой проверки и съставени актове е „прах в очите“, който по никакъв начин не гарантира ефективната защита на горите от злоупотреби. И второ, че ИАГ и МЗХ нямат никакво намерение да защитят горските инспектори от политическия и корупционен натиск и да предприемат мерки срещу посочените в публикацията схеми за прикриване на нарушенията на определени фирми.

По повод на втория въпрос за твърде ниския размер на санкциите, които се налагат за нарушения в горите, от ИАГ информират за значително завишение на санкциите през 2023 г., което касае чл. 266 от Закона за горите за незаконните сечи и складирането на незаконна дървесина, както и чл. 269 относно отговорността на ръководителите и възложителите при нарушения в горите. Разследването ни показва обаче, че за всички 85 нарушения на фирмите и лицензираните им лесовъди, свързани с незаконни сечи на близо 8 000 куб. м, прокарване на близо 20 км незаконни пътища, както и за превоз на дървесина без контролни уреди, се избягва всячески налагането на санкции въз основа на чл. 266 и 269. 

Санкции на тези лица се налагат основно по чл. 257 и чл. 270 от ЗГ, за които размера на глобите не е актуализирани през 2023 г. Тези противоречия отново доказват, че към петте фирми по субективен начин се прилагат наказателните разпоредби на ЗГ и че ИАГ няма намерение да предприема мерки, които да ограничат субективизма при санкционирането, водещ до институционален чадър върху определени дърводобивни фирми. 

По повод на третия въпрос кога ще се промени практиката наказания да се налагат на служителите, а на фирмите и ръководителите, от ИАГ твърдят, че фирмите се наказват само, ако се докаже вината им. Съдебната практика показва, обаче, че в други области на страната на фирми се налагат санкции по чл. 266 от ЗГ дори за незаконна сеч на 20 куб. м (вижте например дело №394/2020 на РС Берковица и дело №88/2023 на АС Ловеч), докато на петте фирми от публикацията няма наложена нито една глоба за допуснатата мащабна незаконна сеч на близо 8 000 куб.м. 

Пеевски, Златев и ГЕРБ овладяват горите с чадър от Радев, прокурори разпитват по статии в Биволъ

Нещо повече, в горецитираните съдебни решения се сочи, че вината на фирмите се доказва лесно, тъй като във всички договори, с които горските стопанства възлагат на частните фирми дърводобива в горите (вижте например договора от 10.05.2022 г. между ДГС Ихтиман и „Експрес-79“ ЕООД за три от сечищата с установени нарушения), има изрични клаузи. Те задължават фирмите да „отсичат само определените за сеч дървета“ и „да спазват изискванията на технологичните планове по отношение на горските пътища“. И тези противоречия доказват, че към петте фирми целенасочено не се търси наказателна отговорност по чл. 266 и чл. 269 от ЗГ, които са със завишени санкции от 2023 г. и че ИАГ няма да ограничи субективизма при санкционирането, водещ до институционален чадър върху определени дърводобивни фирми.

По отношение на четвъртия въпрос дали се избягва отнемането на лицензи на фирмите чрез съставянето на един акт за 3-4 нарушения от ИАГ твърдят, че посочването на няколко нарушения в един акт е нормална практика и не възпрепятства отнемането на лицензи. Фактите по разследването показват, обаче, че на лесовъдите Нели Иванова и Илиян Пириев се съставя по един акт за всяко нарушение, докато на фирмите „Експрес-79“, „Пириев лес“ ЕООД, лесовъда Ангел Иванов се съставят по един акт за 3-4 нарушения наведнъж, за да не се налага отнемане на лицензите им. Отново противоречие, което разкрива субективизъм с цел облагодетелстване на определени лица.

Фирми на ГЕРБ и ДПС източват по 100 млн. лв годишно от горски и ловни стопанства

От отговора на петия въпрос от ИАГ се посочва, че годишно в Прокуратурата на Република България (ПРБ) се изпращали по 2-3 хил. преписки. От ИАГ прикриват обаче фактите, посочени в цитирания в публикацията анализ на WWF-България, че 75% от тези преписки се връщат в ИАГ и РДГ за съставяне на актове. Още 15% – остават без решение, а едва по 200 преписки годишно се образуват досъдебни производства, от които само ¼ свършват с присъди. Всичко това потвърждава констатацията в разследването ни, че нарушенията в горите се прикриват и дори узаконяват от горските служби. Вместо чрез по-ефективни и превантивни мерки за контрол и търсене на отговорност от фирмите и ръководителите, горските нарушения се препращат на разследващите органи, което само води до забавяне и отпадане на преписките.

Манипулативните отговори на Изпълнителна агенция по горите доказват, че настоящото й ръководство, както и ресорният зам.-министър, не само не се опитват да отричат наличието на държавен чадър върху дървената мафия, но и изглежда изцяло подкрепят тази политика.

Заглавната снимка: Александър Дунчев и Владимир Малинов от “Родопа форест” ЕООД (Източник: “Четвърта власт”) 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: EnglishRussianFrench