Втори февруари ще запомним с две изказвания от най-високо място, които в българския зверилник може да бъдат подминати като невинно озъбване, но не са:

Премиерът: „И ние ако решим, нашите медии също биха задавали доста въпроси, свързани с недобра работа на австрийски компании или подобни, където да намерят проблеми

Главният прокурор: „И още нещо – ще засилим вниманието си към всички податели на неверни сигнали и с още по-голямо внимание ще преценяваме случай по случай, дали няма основание да се търси отговорност за набедяване.

Значи ТЕ си имат техни си медии, които могат да се използват като рупори на глупостта, омразата и конфронтацията с европейските ни партньори. Не че не го знаехме, но сега е официално. Само че другите медии, които уж не са техни, нещо не бързат да се възмутят и да се разграничат от това откровение.

Изказването на главния прокурор пък има потенциал да ни изстреля с десет места надолу във всички класации за свободата на словото. Не стига, че подопечните му се скатават при медийни публикации за корупция и злоупотреби. Не стига, че смачкват сигнали за очевидни престъпления, но сега минават в контраатака срещу сигнализиращите. Изказването на Велчев си е направо боен зов към прокурорите да мачкат гражданите и медиите, които искат от тях да си вършат работата и да осъществяват вменения им по конституция надзор за законност.

През това време депутатите слушат, слушат за безобразията на изпълнителната власт, записват си и мълчат. Било класифицирана информация и обществото не може, не трябва да знае как зад гърба му властта върши престъпления. Как пък не се намери един с чувство за граждански дълг, който да лийкне протоколите от изслушванията в парламентарни комисии по скандала „Тановгейт“ като се позове на преобладаващия обществен интерес?

Нулевата власт пък, тази на суверена, на народа, на гражданското общество ако щете, предпочита да се плези и да създава вицове за СРС-та, вместо да покаже здрави зъби. А дали изобщо са и останали такива?