Той няма профилна снимка. Няма и информация за човекоподобието си на личния си профил в Клюкарника. Името му със сигурност е измислено. По-измислено и от Издислав. Има шест приятели, които също са без профилни снимки и информация за човекоподобието си. Но, дотук все в порядки. Проблемът е в мен и изключително безпризорната ми клетъчна пропускливост.

Предложил ми приятелство, аз приемам наред, на доверие. Десетина минути по-късно той  ми пише на лични. Какво съм имал против Путин. Руснаците ни били освободители, братя славяни, имали необятна душевност, чичо Иван, все в порядки.

Отговарям му, че нямам нищо против руснаците, харесвам руски писатели, поети, художници, харесвам и разкрепостеното отношение на повечето рускини под завивките, над завивките, в парка, на плажа, на върха на планината, зиме, лете, сутрин и вечер. Тоест, опитвам се да го раздавам уважително, но да го избия и на шега, за да съм добронамерен, да сеева в блейката. Само да ми се разкара от главата.

Но какво съм имал против Путин, настоява си той, когато тъкмо си мисля, че съм се отървал от него. Лично към него нищо, отговарям. Имам против политиката на Руско-сесесерската империя спрямо Родината ми. Той просто е продължител на тази линия и затова в момента псувам него, персонализирайки нея. Вече започвам да усещам накъде бият работите, но да сеева в шматката, влизам в обяснителен режим, макар и да знам как е правилно да постъпя.

Едно след друго се нареждат трескави съобщения без пунктуация. А Освобождението… Фашизмът… Съветските войски… Спокойствието през комунизма… Тогава всичко имаше… Вечната братска любов… В този дух, няма как да не сте попадали на това, често срещано е.

Опитвам се да обясня с аргументи всичко, което представлява отношението на Кремъл към балканските народи от векове насам, макар и да осъзнавам, че продължавам да си губя време, което иначе бих могъл да използвам, за да работя, да прекарвам безценни мигове със семейството или да се забавлявам с приятели. Получава се доста дълго лично съобщение, каквито не пиша дори на хора, които са ми вселенски по-важни от безлицото, безинформационно същество, което просто иска да ме изкара от равновесие и да трупа опит в пробутването на опорки.

Тук вече Червената армия започва да търси други бродове и се нахвърля върху твърде чувствителна тема. Щом не съм обичал Русия, значи не съм никакъв патриот. Все още съм сравнително търпелив, защото слушам хубава музика и съм си сипал голямо питие. Обяснявам му, че патриот е този, който обича Родината си, а не чужда страна, но вече знам, че разговорът ще загрубее, затова паля цигара и се приготвям за финалната атака.

След като не обичам Русия и говоря против Путин, значи съм платен соросоид, еврогей, родоотстъпник, джендър… А не съм и православен. Тук вече придобивам известно надмощие. Аргументите и прямостта убиват идиота много по-жестоко от мълчанието, в това вярвам. Да, не съм православен, не съм салафит, будист, католик или протестант. Не приемам религии на богове с имена.  Единственото, в което вярвам е в неотменните закони на Вселената и необятността на справедливостта й. Нито капища, нито катедрали, църкви или пагоди ми трябват.

За джендър и еврогей го каня да изпрати жена си да провери на място правотата му, но предварително знам, че няма да се случи, най-малкото, защото моята е твърд защитник на моногамията и ще предотврати всичко в зародиш, дори оная да е хубава, пък оня да ми я проводи. Що се отнася до соросоидността ми, пращам го да провери в дебелите книги на тлъстата администрация, че само децата ми се водят на мое име, така че съм пребогат, ама унгарският евреин няма нищо общо с всичко това. По този начин автоматично пресичам фалангата, която би ме атакувала в жидомасонска посока.

Следващото нападение е очаквано, та гледам да го изпреваря, че цигарата вече е почти догоряла. Не понасям и американската политика, също и Тръмпанарина, като неин изразител в момента. Изобщо, като цяло, съм си такъв. Не понасям никакви имперски политики. Може и да съм наивник, но това е.

„Трябва да избереш! Ако си българин, значи си православен! Путин…“

„Еви си фотката лелина! Приятен ден!“

Изтривам го и загасям фаса, който отдавна ми припарва на пръстите.

Докато се глася да се заема с нещо смислено, виждам измежду новите покани за приятелство някакъв нов no face, no name, no number.

„Благодаря за приетата покана, но не разбирам как може да наричате господин Тръмп Тръмпанарина. Той…“. Цигарата е загасена, в чашата има за едничка глътка, та предпочитам да завърша разговора по-телеграфическо някак си.

„Еви си фотката лелина! Have a nice day!“

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.