На фона на скандалите с „Азербайджанската перачница“ и „Райските досиета“ разследване на водещия датски вестник „Берлингске“ разкрива как системна банка си е затворила очите за съмнителни транзакции и клиенти в нарушение на регулациите. Вътрешни документи от банката доказват, че заобикалянето на правилата не се дължи на случайни грешки и недоглеждания, а е съзнателна политика на висшето ръководство. В резултат на тази политика се насърчава криминално поведение и огромни суми с произход от бившите съветски републики са били насочени към офшорки в данъчни убежища. Биволъ предлага превод на български език на статията публикувана в броя от 2 ноември.

Най-голямата банка на Дания, Данске банк (Danske Bank), е помагала на подозрителни клиенти на естонския й клон да се укрият от властите в явно нарушение на правилата за пране на пари. Собствените й одитори са представили това на вниманието на високопоставени началници в Копенхаген още през 2014 г., което противоречи на по-ранни изявления на висшето ръководство на банката.

Персоналът от клона на Данске банк в Естония активно и съзнателно е помагал на редица силно подозрителни клиенти да се скрият от властите в случаи, когато тези клиенти биха имали проблеми със закона, ако тяхната самоличност бъде разкрита.

Тази информация става ясна от вътрешни документи на самата банка.

Датското издание Берлингске (Berlingske) получи достъп до писмо от вътрешните одитори на Данске банк до висшето ръководство на банката.

Това писмо, изпратено до двама високопоставени членове на изпълнителния съвет на Данске банк през февруари 2014 г., също стига до заключението, че клонът „действа в нарушение на законодателни принципи за противодействие на прането на пари“, като не установява самоличността на редица подозрителни клиенти, нито наблюдава техните транзакции. Всъщност, одиторите заявяват, че банката прави много пари от такива клиенти.

Новата информация поставя под сериозно съмнение предишните обяснения дадени от висшето ръководство на Данске банк след разкритията на Берлингске и партньорски медии по-рано тази година за широкомащабно пране на пари в естонския клон на банката.

Досега изпълнителният директор на Данске банк Томас Борген е признал единствено, че клонът в Естония не е упражнил достатъчен контрол върху прането на пари по времето, когато то се е случвало.

Следователно банката не може да изключи възможността да е била „използвана“ за пране на пари. Томас Борген обаче заяви, че „нищо не показва“, че служителите в банката са знаели за или са подпомагали незаконни дейности.

Писмото на вътрешните одитори очертава съвсем различна картина: че персоналът от клона в Естония грижливо е покривал подозрителни клиенти и че висшето ръководство на групата е било уведомено за това още в началото на 2014 г..

Експерти и политици казват, че писмото хвърля съвсем различна светлина върху скандала с прането на пари.

Йеппе Кофод от социалдемократите, който председателства комисията по пране на пари в Европарламента, казва, че писмото „напълно противоречи на това, което Данске банк е заявявала досега“, докато Ханс Кристиан Скиби от Датската народна партия нарича информацията „изненадваща и провокираща“. Лизбет Беч Полсен от Социалистическата народна партия описва писмото като „изобличаващо доказателство“.

Писмото е написано веднага след проверката на вътрешните одитори в естонския клон в началото на февруари 2014 г.. Формално погледнато, то е във вариант чернова, но според информацията предоставена на Берлингске, то е и точната формулировка, която е била изпратена до висшето ръководство на банката.

В писмото одиторите заявяват, че клонът е в нарушение на разпоредбите изискващи от него да регистрира истинските собственици на редица дружества, които се използват за прехвърляне на големи суми пари чрез сметки в банката.

Вместо това, клонът просто е регистрирал сметките като принадлежащи на кухи британски фирми, нещо което одиторите описват като „неадекватна“ документация.

В писмото одиторите също така подчертават, че е важно да се знае истинската самоличност на клиентите, както е предписано от регламентите за пране на пари, особено като се има предвид, че подобни корпоративни структури често са използвани от подозрителни клиенти от бившите съветски републики.

Одиторите посочват, че са поискали обяснение от шефа на отдел Международно банкиране в естонския клон, защо банката не прилага разпоредбите.

Според писмото на одиторите той е признал, че клонът умишлено крие истинската самоличност на тези клиенти:

„Във връзка с по-горното, ръководителят на отдел Международното банкиране в клона потвърди устно (в присъствието на всички одиторски екипи), че причината, поради която истинските собственици на банкови сметки не са идентифицирани са потенциални проблеми за тези клиенти, ако руските власти изискат информация,“ пишат одиторите в писмото си до висшето ръководство на Данске банк.

Съмнения в предишните обяснения

Сорен Бергенсер, адвокат-специалист по финансови престъпления, е чел писмото.

„Както аз виждам, това си е напълно ясно,“ казва той.

„Управител в естонския клон признава, че активно съдейства при укриването на подозрителни клиенти от властите, защото в противен случай тези клиенти биха могли да имат проблеми с властите. Това е в пряко нарушение на правилата за пране на пари, които изискват от банките да знаят кои са техните клиенти.“

Писмото показва, че банката „съзнателно подпомага и подстрекава потенциално криминално поведение“, казва Л. Бърк Файлс, американски експерт по финансови разследвания и съдружник в частната компания „Финансови проучвания и оценки“.

Законите за пране на пари поставят пред банките строги изисквания за установяване на самоличността на техните клиенти и за проследяване на транзакциите за да се предотврати пренасочване на приходи от престъпна дейност чрез тези банки.

Якоб Деденрот Бернхофт, експерт по правилата срещу пране на пари и ръководител на консултантската фирма Revisorjura.dk, също е чел писмото.

Той описва думите използвани от одиторите, като „удивителни“, като отбелязва по-специално, че екипът от одитори изрично подчертава, че и тримата са чули какво е казал управителят на отдел международно банкиране:

„Мога да тълкувам това единствено като знак, че банката е имала пълна информация за това, което се е случвало и поради това трябва да е знаела, че най-вероятно е подпомагала пране на пари или друго финансово престъпление“, казва той.

Писмото от февруари 2014 г. е било изпратено на ръководителя на бизнес банкиране Ларс Морч и на главния директор по въпросите на риска Робърт Ендърсби, които са били и в изпълнителния борд на централния офис на Данске банк в Копенхаген.

Като такива те докладват директно на главния изпълнителен директор Томас Борген. Ларс Морч е все още член на изпълнителния борд, а Робърт Ендърсби вече е напуснал банката.

До 2012 г. Томас Борген лично отговаря за прибалтийските дейности на Данске банк, преди да бъде назначен за главен изпълнителен директор на банковата група през 2013 г..

По-рано, след разкритията на Берлингске, че има няколко случая на подозрителни парични потоци преминали през естонския клон, той отрече, че банката или нейният персонал са подпомагали или са знаели нещо за пране на пари.

Част от тези пари са дошли от бившите съветски републики Молдова и Азербайджан и са били насочени към офшорки в данъчни убежища.

Според Томас Борген банката е открила проблемите едва през 2014 г. и след това е решила да изчисти подозрителните сметки.

През септември 2017 г., Томас Борген започна по-широко разследване на проблемите в естонския клон. Тогава Берлингске му постави следния въпрос:

„Има ли нещо, което да показва, че някои членове на персонала във вашия клон в Естония са знаели за това и съзнателно са го оставили да продължава?“

На което Томас Борген отговори:

„В момента няма нищо, което да насочва към това, но, разбира се, нашето разследване ще се стреми да го установи. И ако се установи, че някой от служителите на банката има някакви познания за това, то ще бъде докладвано на властите и полицията.“

В Кристиансборг, седалището на датския парламент, мнението е, че писмото противоречи на това обяснение.

„Изглежда, че висшето ръководство е имало по-сериозна информация по тези въпроси, отколкото това, което банката досега е признала в изявленията си. Това е изключително изненадващо и ми се струва провокиращо,“ казва Ханс Кристиан Скиби, говорител на Датската народна партия. Неговият колега от Социалистическата народна партия Лизбет Беч Полсен заявява, че управата на Данске банк продължава да губи доверие.

„Тези скелети продължават да изпадат от гардероба на Данске банк. Банката се опита да опише това само като случай на небрежност. Сега имаме доказателства, че те са нарушили правилата с широко отворени очи,“ казва Лизбет Беч Полсен.

Тя възнамерява да повдигне въпроса пред Министъра на търговията, бизнеса и финансите Брайън Миккесен от Консервативната партия.

Министърът отказа да коментира писмото.

ФАКТИ: случаи на пране на пари в Данске банк

Естонският клон на Данске банк е в центъра на редица грандиозни скандали с пране на пари в размер на милиарди крони.

Берлингске разкри следните неща:

  • Милиарди изпрани пари, които според властите в Молдова и Латвия идват от престъпна дейност в Русия, са преминали през естонския клон на Данске банк. Част от тях се оказват в данъчни убежища. Това разследване бе проведено в рамките на проекта „Глобалната перачница“ в сътрудничество с Журналистическата организация за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP) и руския всекидневник „Новая газета“, след като те получиха  достъп до банкови данни, които след това споделиха с Берлингске в Дания, Гардиън (The Guardian) във Великобритания и Зюдойче цайтунг (Süddeutsche Zeitung) в Германия.
  • Режимът в Азербайджан е прехвърлил милиарди през четири сметки в естонския клон на Данске Банк, от които са се облагодетелствали политици, държавни служители и офшорки в данъчни убежища. Това разследване започна след като Берлингске получи достъп до големи количества банкови данни, показващи паричните преводи към и от четирите сметки в Данске банк, в нарушение на правилата за пране на пари. Берлингске сподели тази информация с OCCRP, и двете медии координираха разследване с медийни организации в цяла Европа. В Дания този проект се нарича „Датската банка на диктатурата“.
  • В международен план този проект е известен като „Азербайджанската перачница“. Разкритията имаха редица последствия. Например, Съветът на Европа създаде независима комисия за разследване, която трябва да провери дали членове на Съвета са получавали пари от Азербайджан, а британското звено за финансови престъпления, Националната агенция по престъпността, се занимава с ролята на британските компании в този случай.
  • Разкрихме, че някои от паричните потоци през естонския клон на Данске банк са свързани със случая със Сергей Магнитски, руски адвокат, който почина в затвора след като осветли големи данъчни измами. През октомври 2017 г. тези доказателства накараха френската полиция да започне да разследва Данске банк за нарушаване на законите за пране на пари.
  • Разкрихме, че най-висшето ръководство на Данске банк е било предупредено за проблемите в Естония още през февруари 2014 г.. Последното е, че Берлингске представи документ от отдела за вътрешен одит на Данске банк, който показва, че естонският клон на банката е подпомагал активно много подозрителни клиенти да скрият самоличността си от властите в нарушение на законите за пране на пари. Тази информация рязко противоречи на предишните обяснения от Данске банк, че банката е била използвана.

В нарушение на правилата

Освен признанията на местния банков управител, писмото съдържа и няколко  категорично формулирани предупреждения, които поставят под съмнение други предишни изявления на висшето ръководство на Данске банк.

Например, става ясно, че към февруари 2014 г. висшето ръководство вече има много по-подробна информация за нарушенията в клона свързани с пране на пари, отколкото това, което Данске банк е оповестила публично до момента.

От първите разкрития на Берлингске през пролетта на 2017 г. досега ръководството на банката е заявило единствено, че през 2014 г. били разбрали, че клонът „няма достатъчно познания за клиентите си“ и затова не може да провери дали те имат „легитимни цели“.

Това накарало банката да започне усилия за да „поразчисти“ тези подозрителни клиенти, което продължило през значителна част от 2015 г.. По същия начин банката просто изрази съжаление, че „не е успяла да предотврати да бъде използвана за пране на пари“.

Обаче в писмото си от 2014 г. вътрешните одитори специално посочват, че банката е действала в нарушение на правилата срещу прането на пари, обяснявайки, че тя сътрудничи с девет руски посредници, които са насочили няколко клиенти към клона.

Това сътрудничество, отбелязват одиторите, било „изключително печелившо“, като само за 2013 г. е осигурило 7,5 милиона евро приходи. След това Данске Банк Естония помага на клиентите при извършването на подозрителни сделки с ценни книжа, които им позволяват да конвертират големи суми руски рубли в щатски долари.

Според писмото, тези сделки включват и московския клон на международния банков гигант Ситибанк.

Одиторите заявяват, че банката не разполага с достатъчно информация за самоличността на тези клиенти и че ръководството на клона вече го е признало във вътрешен документ от от „края на 2012 г.“.

„Според този документ, банката няма пълна информация за крайния клиент на руските посредници. Това според нас води до заключението, че клонът на Естония не е в състояние да идентифицира действителния източник на средства и следователно действа срещу законодателни принципи срещу прането на пари,“ пишат одиторите. Те добавят, че този риск е „ясно идентифициран“ от ръководството на клона преди началото на вътрешния одит.

Според Сорен Бергенсер, адвокат-специалист по финансови престъпления, тези указания представляват „най-силното възможно предупреждение, което нечие банково ръководство може да получи“.

По-специално той посочва критиките към банката, че не е потвърдила самоличността на тези клиенти.

„Сякаш естонският клон не е взел насериозно този въпрос. Може би в крайна сметка те са били напълно наясно с какви персонажи си имат работа.“

Опитите на Берлингске да получи коментар от Ситибанк бяха неуспешни.

Липса на контрол над престъпниците

Като цяло, в писмото си одиторите стигат до заключение, че естонският клон има толкова сериозни пропуски в контрола си върху прането на пари, че е в нарушение както на европейските разпоредби срещу пране на пари, така и на собствените стандарти на Данске банк.

Например, ръководителят на отдела за спазване на правилата срещу прането на пари е бил отговорен и за одобряването на нови клиенти в клона. Докладването на рисковете свързани с прането на пари е било до голяма степен недостатъчно и „не е показвало действителния риск“.

Не е имало и автоматично наблюдение „дали новите клиенти“ не са данъчни измамници, обект на санкции, престъпници и т.н.“, заявяват одиторите.

Тези нови факти са „изобличаващи“ за банката, казва Л. Бърк Файлс, експерт по финансови разследвания, който също прочете писмото.

Сред редицата фактори, той подчертава, че Данске банк е позволила на едно и също лице да отговаря за одобряването на нови клиенти и едновременно за спазването на законодателството в областта на прането на пари.

„Конфликтът на интереси е ясен и очевиден. Това е еквивалентът на лисици да пазят кокошкарник,“ казва той.

Одиторите също така отбелязват в писмото, че голям брой от клиентите на банката са решили да закрият сметките си в рамките на две години, което им позволява да избегнат законовото изискване за подаване на информация за банкови сметки до естонските власти.

Това означава „висок рисков потенциал, че клиентите се опитват да избегнат изисквания за управление на бизнеса по прозрачен начин“, заявяват одиторите.

Според Якоб Деденрот Бернхофт, експерт по закона срещу прането на пари, като цяло писмото съдържа много силно формулирани предупреждения, като например това, че „банката е трябвало незабавно да уведоми властите за тези клиенти и твърдо да откаже каквито и да е транзакции на такива клиенти“.

И все пак, до края на 2015 г., Данске банк не успява да завърши усилията си да отстрани тези проблемни клиентски сметки в естонския клон.

Като председател на комисията по пране на пари в Европейския парламент, Йепе Кофод е имал конфиденциален достъп до хиляди документи свързани с неотдавнашни течове на информация за  данъчни убежища, като така наречените „Панамски досиета“.

Той описва писмото като „едно от най-сериозните, което съм виждал“.

„Първоначалното впечатление беше, че това е случай на изключително небрежно банкиране, а посланието от самата банка – че е била използвана за пране на пари. Но това сега показва черно на бяло, че ръководството е знаело за тези закононарушения и не е направило нищо. И висшето ръководство е знаело.“

„Надявах се никога да не видя подобно нещо в датска банка,“ казва Йепе Кофод.

Данске банк е била предупредена и от служител

Никой от Данске банк, включително Ларс Морч и Томас Борген, не пожела да бъде интервюиран от Берлингске.

Отговорът, изпратен по имейл от пресслужбата на банката, не адресира критиките, че писмото противоречи на предходни изявления. Също така, Данске банк отказа да каже дали информацията представена в писмото е предадена на борда на директорите на банката или на властите в Естония или Дания.

Вместо това, имейлът цитира ръководителя на звеното за съблюдаване на съответствието със закона на Данске банк, Андерс Мейнерт Йоргенсен, който казва, че писмото от вътрешния одит „потвърждава това, което сме съобщили по-рано“.

„През 2014 г. установихме, че в Естония нямаме достатъчно контролни механизми и процедури за да предотвратим банката да бъде използвана за пране на пари. Установихме го въз основа на различни индикации, включително писмен сигнал от вътрешно лице, и впоследствие доклад от вътрешния одит на банката в началото на 2014 г..“

Фактът, че предупреждението за проблемни клиенти в Данске Банк е дошло от лице, което е подало сигнал (whistleblower) става известен за пръв път. Всъщност, досега банката казваше, че нейното собствено „редовно наблюдение“ е открило проблемите.

Андерс Мейнерт Йоргенсен също така посочва в имейла, че банката е предприела редица действия за намаляване на риска и укрепване на процедурите за контрол във връзка с клона в Естония. В допълнение, започнахме да прочистваме „нерезидентския портфейл“ (чуждестранни клиенти – бележка на редактора).

„Както вече беше посочено, предвид това, което знаем сега, трябвало е да прочистим този банков портфейл по-рано,“ заявява той, като подчертава, че през септември банката е стартирала цялостно вътрешно разследване на клиентите и транзакциите на естонския клон за периода от 2007 г. до 2015 г..

„Докато настоящото разследване продължава, не желаем да коментираме по-нататък този въпрос. След като приключи разследването, ще разгледаме необходимостта от каквито и да било последици и действия, които да предприемем след неговите заключения,“ Йоргенсен е цитиран да казва в имейла.

Естонски регулатор: Банката показа липса на воля за действие

Берлингске не успя да получи отговор от Оле Андерсен, председател на Данске банк, дали информацията съдържаща се в писмото е предадена на съвета на директорите по това време.

Това би било от решаващо значение, тъй като ръководителят на екипа за вътрешен одит на банката официално е подчинен на съвета на директорите, а не на изпълнителния съвет до когото е адресирано писмото.

Йенс Петер Томасен, който е бил по това време ръководител на вътрешния одит и е подписал писмото, но оттогава се е оттеглил, също отказа да коментира.

По същия начин, нито датската служба за финансова измама, SØIК, нито финансовият регулатор Finanstilsynet поискаха да коментират случая, включително въпроса дали на датските власти е била известна информацията съдържаща се в писмото.

Берлингске също така попита естонските власти дали Данске банк е им е предала информацията от писмото през февруари 2014 г..

Ръководителят на звеното за финансово разузнаване на Естония, Мадис Рейманд, отказа да разясни обстоятелствата по писмото.

„Но това, което може да се каже е, че вашият цитат от одиторското писмо, както и другите изявления от документа, който ми изпратихте, демонстрират съвсем изрично системните недостатъци в системите на банката за борба с прането на пари и липсата на готовност за справяне с него и за отстраняване на подозрителни пари,“ пише той в имейл.

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet