Capture_decran_2012-01-26_a_15.05.46

Само за една година България се е сринала с 10 позиции в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници“.

Страната за поредна година е последна сред страните членки на ЕС, на едно равнище със Сърбия. Съседна Румъния, приета в ЕС заедно с България през 2007 г. е на 47-о място.

Последният голям срив, също с 10 позиции, беше през 2009 г. в сравнение с 2008 г. Тогава беше зверски пребит журналистът Огнян Стефанов (септември 2008) и прогърмя скандалът „Галерия“ с подслушването на журналисти и политици от ДАНС. През февруари 2009 г. „Репортери без граници“ изготвиха специален доклад за България, а рейтингът на страната слезе от 59-о място на 68-о.

Правителството на ГЕРБ обаче успя да бие и този тъжен „рекорд“. През 2010 г. България се озова на 71-о място, а тази година вече е на 80-о.

2011 ще се запомни най-вече с атентите срещу критично настроения към властта вестник „Галерия“ и журналиста Сашо Диков. Както и всички предишни посегателства срещу журналисти те остават неразкрити.

Нотоарен факт е, че медиите в България са подложени на огромен натиск от властта и организираната престъпност. Нещо повече, самата организирана престъпност навлезе мощно в медийния пеизаж.

Най-могъщата престъпна групировка ТИМ (според посланик Пардю) пусна собствена телевизия – България он Ер.

Корпоративна Търговска Банка (КТБ), обвинена в пране на пари и кредитиране на свързани лица от посланик Байърли кредитира медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски с държавни пари. Всичките им издания са се превърнали в официози на властта и в машини за оклеветяване на критичните към управлението на Бойко Борисов.

Обвиненият в тежки престъпления Алексей Петров пък се ползва със симпатиите на вестник „Галерия“, цинично наречен на скандалната разработка срещу журналисти.

Списъкът може да бъде продължен и на регионално ниво, където медиите се владеят от местни олигарси и опитите за независима и честна журналистика се посичат в зародиш.

Особено противна беше медийната среда в края на 2011 г. заради порочната практика политическата реклама да се заплаща и да се смесва с новинарско съдържание, редакционни коментари и анализи.

И може би най-тъжното: властта си „напазарува“ неправителствени организации и личности с авторитет, подхвърляйки им огризки от трапезата.

Най-пресен е примерът с неправителствената организация „Прозрачност без граници“, която удобно спечели голяма обществена поръчка в навечерието на изборите. Съответно отразяването на изборните нарушения от този иначе обективен наблюдател се случи с невиждана до момента благосклонност.

На този фон е много любопитно как ще коментира трагичната ситуация с медийната свобода в България един господин с папийонка, който от доста време председателства СЕМ, а в миналото се славеше с точен и критичен поглед.

Бойкометът, който не ни трябва

Начинът на общуване на премиера с медиите е формулиран много точно преди 6 години от посланик Байърли в таен дипломатически доклад:

„Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му.“пише преди 6 години посланик Байърли.

За разлика от собствениците на медии, журналистите са имали избор само от две комбинации, продължава Байърли: „плащане в брой за хвалби в медиите, или директно заплашване непослушните“.

Така фунционира „бойкомета“. Не този „бойкомет“,  за който пише г-жа Плевнелиева, а другият, който през 2011 ни запокити през 9 страни в десетата, на 80-то място в класацията за медийна свобода.

Ако и тази година се запази същата треактория, догодина имаме всички шансове да се преборим за почетно място извън първата стотица на класацията.

Защо Свободата на словото става еретична в България?

Защо тя се превръща в „застрашен вид“ на общественото ни развитие? Вероятно, защото анализаторите ясно споменават, че никога свободата на медиите не е толкова тясно свързана с демокрацията. Може да се каже, че тя е своеобразен барометър на нивото на реалната демокрация въобще. Неин предвестник и катализатор.

Вторачили се в ежедневно-битовите измерения на живота си, дори не забелязваме изчезването на предвестниците на нашата свобода. Новата настъпваща диктатура от олигархо-мафиотски вид е по-перфидна, но не по-малко зловеща. Надянала маската на демокрацията, зад която крие хищническото си лице на отроче на предишния тоталитарен звяр. Библейските истини за „вълците в овчи кожи“ са актуални и днес, както и думите на Спасителя, че „който има уши, той ще чуе“.

Фактите са неопровержими и разкриват една последователна тенденция за силна ерозия на уж най-голямото ни постижение през последните 20 г. – демократичното общество. Нали заради него понесохме стоически всички жертви на прехода – от мизерията и купонната система, до масовото обедняване, хиперинфлацията, безработицата, удавящата ни престъпност и разграбването на националното богатство. Всичко това заради едната лелеяна демокрация, заради правото да имаме достойнство на свободни личности и хора, които могат да влияят на онези, които управляват обществото и определят съдбите ни. Горчивата истина е, че това е поредната илюзия. Пагубна, защото жизнените сили на нацията вече са на изчерпване.

За 10 г. България се е сринала от 32-ро на 80-то място по свобода на словото. Като член на НАТО и на Европейския съюз. Но на последно място. А на първо по бедност и престъпност. Е, какъв беше тогава смисълът от изпочупените от стискане зъби на няколко поколения българи, след като основния ни морален капитал и ценност на т.нар. преход го губим пред очите си, без да реагираме дори.

Колко ще ни заболи от този независим външен анализ, който съвсем обективно представя гледната точка за посоката, в която е тласната страната ни? Колко от нас ще прогледнат далновидно в перспективата на тази посока, без да се хипнотизират от масовия хор на казионната кохорта от верни на Бойко Борисов пропагандни шутове? В докладите на „Репортери без граници“, както и на други световно-признати институции за изследване на демокрацията се отразява верният резултат на цялостното ни обществено развитие.

Това, което трябва да се допълни е реалността, от която сме длъжни да се ужасим, да се разгневим най-после. А тя е, че корупцията в България е достигнала своя апогей, че се е сляла органично с властта. Организираната престъпност се ръководи от меките министерски кресла, а държавата се „благославя“ от Кръстници.

Съдебната и правоохранителна системи са прогнили отвътре и функционират основно като щит и пазител на тази мафиотска политическа банда. Благата, богатствата и ресурсите на страната са разпределени по родово-приятелско-криминален принцип и 1% трайно е закрепостил поколенията на останалите 99% нещастници, които решат да останат верни на Майка България.

Какво ни остава, освен да отлетим далеч и ние? Или да се опълчим срещу зимата на диктатурата, за да покълне семенцето на Свободата най-после в родната ни почва? Предвестниците вече се събират. На стада.

Print Friendly, PDF & Email