Държавата притиска частните съдебни изпълнители Mind the horns!

В мътната вода на финала на правителството, на едно от последните си две редовни заседания, в Министерски съвет предстои да бъде разгледан предложеният от Министерството на правосъдието проект за промяна в нормативната уредба, касаещи дейността на частните съдебни изпълнители. Основният мотив е, че така “ще бъде уеднаквена регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение.

Според Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика, промяната може да има трайни отрицателни последици върху изпълнителния процес, защото нарушава неговата логика, създава особени стимули за некоректно поведение на длъжниците и най-вероятно ще влоши изпълнението на договорите и правата на кредиторите. Това ще се случи за всички видове кредитори – от банки, през фирми и работодатели, до работещи по трудово взаимоотношение и частни лица. Крайно глупаво е да заявяваш грижа за стабилността на банковата система и предприемаш законодателни и регулаторни действия като това- е написал в статията си Красен Станчев. Самият той, тогава като директор на ИПИ, е съставил с участието на френски, холандски, австрийски и американски експерти, методиката за изработването на Тарифа към Закона за частните съдебни изпълнители, изготвена на основата на натрупания европейски опит, сериозен икономически анализ и обосновка. Опитът за нейната промяна, продиктувана от лобистки интереси, от субекти, целящи да дестабилизират финансовата система, би довел до намаляване на бързината и ефективността на съдебното изпълнение, застрашаване модела на неговото съществуване и не на последно място – до негативни сигнали към Европа за състоянието на съдебната система у нас.

За всички е ясно, че системата на частното съдебно изпълнение работи много по-ефективно от държавното, а доказателството за това е че кредиторите поверяват събирането на вземанията си на частните съдебни изпълнители. Не случайно,

Световната банка постави реформа в съдебното изпълнение през 2006г. сред 10-те най-успешни в света

и със сигурност този успех се дължи на комплекс от правилни нормативни решения.

Тук възниква въпроса кой има интерес, в момент когато финансовата система е изправена пред колапс, да бъде съсипана единствената радикална и успешна реформа в съдебната ни система, да бъде ударено съдебното изпълнение, осигуряващо годишно над 1,5 млрд. лева на банките, бизнеса и бюджета и е изключително важна част от финансовата система и бизнес средата в държавата?

Търсейки отговора на този въпрос ще трябва да се върнем години назад, в началото на 2006г., когато съдебното изпълнение беше изцяло държавно. Тогава, когато се правеше закона за частното съдебно изпълнение, защитниците на въвеждането му твърдяха, че загубите от неефективното държавно принудително изпълнение са повече от 850 млн. лв; 380 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение, като някои са постановени преди едно десетилетие, забавянето на изпълнението им ги обезсмисля; загубата за икономиката от неефективното държавно принудително изпълнение надхвърля 3,5 млрд. лв; бюджетните разходи за поддържане на държавното изпълнение възлизат на 13,6 млн. лв., а пропуснатите ползи за фиска са над 170 млн. лв. Това бе и един от основните изводи в изследването на Института за пазарна икономика и Проекта за реформа в търговското право на Американската агенция за международно развитие (ААМР), които са сред основните двигатели на частното съдебно изпълнение. Като причина за въвеждането на частното съдебно изпълнение бяха и опасенията от узаконяване действащото силово и нелегално събиране на дългове срещу 20-30% комисионна. Идеята бе изпълнението да излезе на светло и да стане по-ефективно.  Осем години по-късно, някой отново иска съдебно изпълнение, което да е неефективно, а това означава и неефективна съдебна система като цяло. Не са ли това субектите, имащи интерес от това са големите бизнес структури и играчи, които имат големи дългове или очакват исковете към тях в скоро време да нарастнат, и имат всички основания да настояват чрез своите канали на влияние да бъдат прокарани промени в уредбата, които да доведат до изкривяване на частното съдебно изпълнение, до падане на неговата ефективност.

Едни от най-важните негативни последици от тази на пръв поглед безобидна промяна е, че за съдебните изпълнители няма никакъв смисъл да правят каквото и да било докато не изтече въпросния срок за доброволно изпълнение. Няма да налагат запори и възбрани, а длъжниците в този срок ще изтеглят авоарите си, ще прехвърлят имуществото си и кредиторите няма да могат да се удовлетворят, а решенията на съда отново ще бъдат само „на хартия”.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.