Capture_2014-07-16_a_19.21.42

Авторитетният австрийски вестник Дер Щандарт публикува днес интервю на Маркус Бернат с главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов.

„Най-важното оръжие беше прокуратурата“

Eдин олигарх използва правосъдието в битката срещу друг олигарх – журналистът Чобанов за скритите причини за българската банкова криза

Интервю на Маркус Бернат за електронното издание на австрийския вестник „Дер щандарт“, derStandard.at

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Българският разследващ журналист Атанас Чобанов обяснява своята гледна точка към скритите причини за зрелищния случай с Корпоративна търговска банка (КТБ) в София: един олигарх използва правосъдието в битката си с друг олигарх. Маркус Бернат разговаря с Чобанов, съиздател на новинарския портал „Биволъ“, който през изминалите години многократно писа за КТБ. В момента политическата власт в България все още търси финансово решение за банката.

derStandard.at: Какво означава рухването на КТБ? Само за спор между двама олигарси ли става дума?

Чобанов: – Очевидно това е битка между мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и бившия му бизнес партньор Делян Пеевски. Пеевски използва институциите, докато Василев в момента е в слаба позиция. Той изгуби банката си и сега се намира в чужбина (във Виена, бел. ред.). Българската прокуратура вероятно ще му повдигне обвинение и ще издаде международна заповед за арест. Но това е само картинката на повърхността. Българските банки и финансов надзор имат по-дълбока история.

През 2006 г. тогавашният посланик на САЩ в София посочи в свой анализ – публикуван от „Уикилийкс“ – имената на 4 банки, отпускащи кредити на свързани лица. Той ги нарече „гнили ябълки“, сред тях бе и КТБ. Посланикът цитира шефа на българската финансова полиция (бившата Агенция за Финансово Разузнаване), който се оплаква от доста хлабавия финансов надзор над тези банки. Следователно е имало политически натиск върху финансовата полиция, за да не бъдат безпокоени тези банки. Олигарсите – заможни предприемачи, които търсят роля в управлението на страната – не са нещо ново за България. Така че ударът, сполетял сега КТБ, беше предвидим.

Могат да се прокарат паралели и към друг банкер – Емил Кюлев, застрелян през 2005 г. в София. За времето си Кюлев беше най-богатият българин. Неговата „Росексимбанк“ (по-късно ДЗИ, бел. ред.) се появи от нищото. Кюлев финансира партията на бившия цар Симеон и така способства за победата й на изборите през 2001 г. А после го махнаха от сцената. Опасявам се, че днес сме свидетели на подобен сценарий с Цветан Василев и неговата КТБ.

КТБ се разрастна много бързо, в нея влогове имат частни лица и публични компании. И сега това е проблем, когато тя фалира.

– Точно така. От една страна там са авоарите на ключови компании от енергетиката и транспортния бранш. Сега са блокирани например сметките на „Риск инженеринг“, фирма, която модернизира АЕЦ „Белене“. Освен това в банката депозити имат и частни лица, вероятно политици, съдии, висши чиновници – хора, които не могат да оправдаят наличието на подобни суми. Те получиха специални условия – например 8% лихва върху влоговете си, нещо, което не е нормално за страната.

Щом като сега държавата, тоест данъкоплатците трябва да се намесят, за да спасят банката, то тогава възниква легитимният въпрос: Кого трябва да спасим? Та списъкът с частните вложители вероятно е най-секретният документ в момента в България. И ако произходът на парите им е неясен, то прокуратурата следва да нареди разследване.

Но ако проследим развоя на събитията от последните седмици, довели до срива на КТБ, всичко изглежда като оркестрирана кампания.

– Абсолютно. Най-важното оръжиe бе прокуратурата. Тя обяви, че обискира фирми, свързани с банката. Това естествено излезе по челните страници на вестниците, свързани с Делян Пеевски. Тези медии по-рано бяха финансирани от Василев, бившия му бизнес партньор. Ние имаме доказателства за това. Сега обаче тези вестници се обърнаха срещу Василев и разтръбиха, че КТБ е пред банкрут. Това предизвика щурма на клиенти към банката.

В следващия етап няколко държавни компании си изтеглиха депозитите от банката, естествено и Делян Пеевски с контролираните от него фирми, например „Булгартабак“. Твърди се, че той не е искал да обслужва кредитите си към КТБ. Така че това беше атака с помощта на прокуратурата и медиите върху банката.

Но атака, която като че ли излезе от контрол, ако вземем предвид възможните финансови последствия за българската държава и данъкоплатците.

– Смятам, че те вече напредват, без да разсъждават за по-нататъшни последствия. Не е само КТБ. Съществува и една застрахователна компания с големи клиенти – „Виктория“, която е свързана с банката. Кой ще плати, ако сега се случи авария, например в „Булгартрансгаз“, която държи газопреносната мрежа на страната? Тласъкът за атаката върху банката дойде от Пеевски и хората, които стоят зад него.

Изглежда, че те просто не искат да си платят дълговете, най-вече за купуването на „Булгартабак“, ключова компания. „Булгартабак“ е средство за контролиране гласовете на избирателите от турско-мюсюлманското малцинство в България. Те отглеждат тютюна, а „Булгартабак“ е най-големият работодател и фирмата, която изкупува продукцията им. Приватизацията на „Булгартабак“ бе извършена много непрозрачно. Тя се осъществи чрез офшорни фирми, а кредитите за сделката бяха осигурени от Василев. Сега противниците му се надяват да платят само малка част от тях, ако банката бъде разрушена.

Делян Пеевски е феномен. Как е възможно някой на 20 години и очевидно без никаква съществена квалификация да започне кариера в държавата, да стане заместник-министър, следовател, мултипредприемач?

– Той е подставено лице, вероятно на първо място на Ахмед Доган, основателя на партията на турското малцинство ДПС. Пеевски се появи в публичността, след като бяха убити Илия Павлов (влиятелен бизнесмен, шеф на „Мултигруп“ – бел.ред.) и банкерът Емил Кюлев. Не бих го определил като феномен. Той е страничен ефект от непрозрачното срастване между политика, финанси и медии в България.

Атанас Чобанов (на 46 г.) всъщност е лингвист, основно работи в CNRS в Париж, а в останалото време е разследващ журналист в „Биволъ“, заедно с Асен Йорданов, основателя на многократно отличавания новинарски портал, както и в „Болканлийкс“, друга разследваща платформа на дуото. Чобанов е и говорител на „Болканлийкс“. На европейските избори през май той се кандидатира от името на българските Зелени.

Превод за Биволъ от немски – Драгомир Иванов

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly