Човекът с диктофона Mind the horns!

gz-1 Той е един човек с каскет, шлифер и очила, или пък без очила, гологлав и с яке. Това не е важно, важното е да има джоб, в който да скрие портативен диктофон и да носи карта за допуск в ДАНС.

Човекът с диктофона сяда на един компютър (така наречената “изнесена точка за подслушване”), пуска диктофона на запис и започва да слуша в реално време какво си говорят висши държавници. На това му се казва слушане “на акаунт”, а диктофонът е непредвидена екстра.

Човекът с диктофона записва каквото е чул и си излиза. Това се повтаря многократно.

След няколко месеца в медиите цъфват части от записаното.

Става скандал, започва разследване. И в един момент се оказва, че няма как да се разбере дали скандалните записи са СРС-та слушани “на акаунт” защото “този метод не оставя следа”.

Правилно прочетохте, “не оставя следа”. Това не го казва авторът на статията, а шефът на парламентарната подкомисия за контрол на СРС Явор Нотев. А след като няма следа, няма и как да се разбере кой е бил този човек с диктофон.

Излиза, че при слушане “на акаунт” няма запис (освен на диктофона), няма дневник за влизане и излизане от стаята за подслушване, няма система за достъп на компютъра, която да записва кой и в колко часа е седнал да слуша. Човекът с диктофона не се подписва в регистър, не си води бележки, не дава отчет. Слуша си ей така, за спорта.

Затова комисията разпитва ли, разпитва съпричастните към подслушването, вместо да установи фактите от документи, хартиени и електронни дневници и регистри.

Добре все пак, че са останали разпечатки при мобилните оператори, та премиерът лично да провери и да каже, че разговорите му са траели реално със 120 – 130 – 150 секунди по-малко от изтеклите в медиите записи. Излиза, че той изобщо не ги е провеждал тези разговори и вероятно мобилният оператор му дължи секунди, защото три от разговорите на Борисов, придобили публичност са по-кратки от 100 секунди. Но да не се откланяме от темата.

Темата е, че се опитват да ни убедят, че в най-специалната служба, най-специалните операции като СРС-та не оставят следи. Толкова са секретни, че трябва да се унищожат преди да се прочетат, видят или чуят.

Добре, че е бил чичкото с диктофона, та публиката разбра какво правят службите с десетките милиони за подслушване. Слушат като по византийско с ухо на ключалката.

Или пък слушат както си трябва и следи има колкото искаш, но народните избраници ни взимат за идиоти?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.