Десетки адреси на МВнР са били подложени на сериозна фишинг атака в сряда, 25 април 2018. Компрометирани са акаунти на шефове от Външно и на дипломати, като вероятно това засяга и националната сигурност. От „Информационно обслужване“ обаче не са информирали навреме Националния център за действия при инциденти в информационната сигурност.

Вече 24 часа службата, която трябва да пази киберсигурността на държавните учреждения не знае за добре организирана фишинг атака срещу Външно министерство, установи проверка на Биволъ след като получи сигнал за много сериозна и внимателно планирана хакерска операция.

В сряда около обед на голям брой адреси на служители на МВнР се е получил имейл със заглавие СПЕШНО !!!, претендиращ, че идва от Виктор Роснев, бивш служител на МВнР, напуснал преди две години.

В съобщението се съдържа линк към домейн, който прилича на правителствения, но е регистриран в Индия.

Линкът изпратен във фишинг мейла до служители на МВнР води към страница, имитираща домейна на правителството и информационната система базирана на MS Exchange https://eventis.mfa.government-bg.in/DOCUMENT.php?id=2092230&PageName=NEWME&Keyword=&URLToGo=/Documents.jsp?PageName=NEWME

Страницата, която към момента на създаване на статията беше активна, е копие на входната страница за вътрешната информационна система на Външно министерство, интегрирана с MS Exchange.

Все още не се знае точния размер на щетите, но по информация на Биволъ поне 30 души на високи позиции в МВнР – директори, зам.-министри и посланици, са засегнати и са въвели паролите си на фалшивата страница. Със сигурност всеки, който е въвел логин и парола на фалшивата страница, е компрометирал акаунта си и е дал възможност на хакерите да го източат.

Няма яснота до каква точно информация са получили достъп атакуващите и дали не е компрометирана и националната сигурност чрез достъп до класифицирана информация.

Атаката е грижливо планирана, насочена към конкретни служители, чиито адреси са били събрани за целта. Фалшивият домейн е регистриран на 23 април, само преди два дни. Проверка на Биволъ в системата whois показа, че като лице за контакт на регистрацията е дадено името Максим Котов (Maxim Kotov), посочен е адрес на модно кафене в Букурещ, а имейлът на въпросния Максим Котов е в анонимната поща tutanova.com.

Вероятно при своевременна и дискретна реакция е било възможно да се събере повече информация за източника на атаката, но 24 часа по-късно компетентните служби не са знаели нищо за този опасен инцидент, установи проверка на Биволъ.

Свързахме се с Националния център за действия при инциденти в информационната сигурност по телефона към 12 ч. на 26 април, четвъртък. Оттам обаче съобщиха, че не знаят за такава фишинг атака и не са били информирани от Външно.

След запитване до МВнР към 15 ч. на 26 април се получи следния отговор: „Във връзка с Вашето запитване Ви информираме, че има такава фишинг атака. Предприети са необходимите мерки веднага. Информирани са компетентните органи.“

От министерството обаче не отговориха на въпросите колко са засегнатите служители, кога са информирани органите и какви мерки са предприети.

Фирмата, която се грижи за киберсигурността на Външно министерство е държавната „Информационно обслужване“. Само преди месеци тя спечели обществена поръчка за почти 1 млн. лева (без ДДС) с предмет „Наблюдение и управление на информационно-комуникационната инфраструктура на Министерство на външните работи”.

Всичко това се случва на фона на току що публикувания доклад на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), в който се твърди, че България е обект на хибридни и кибератаки: „Като част от информационната война за въздействие върху общественото мнение редица страни продължиха да използват и през 2017 г. кибератаките за решаване на политически, икономически и разузнавателни задачи в полза на собствени интереси, включително и в нашата страна“.

Като начин на изпълнение, операцията на хакерите срещу Външно е твърде сходна с фишинг атаката срещу Демократичната партия на САЩ, при която беше източено огромно количество информация. Тя беше използвана по време на предизборната кампания именно за въздействие върху общественото мнение, или както се изразява ДАР: „за решаване на политически задачи“.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци

This post is also available in: English