„Ние сме в една лодка с Румъния, но те имат гребци“: Лозан Панов, висш български магистрат, гледа трезво, но песимистично на капацитета на своята държава да овладее корупцията, спъваща развитието на най-бедната страна членка на Европейския съюз.

Докато румънците протестираха масово през февруари, за да защитят напредъка на тяхното антикорупционно правораздаване, съседите в България гледаха на това движение със завист. Но улиците на страната останаха празни.

В програмата на основните партии в надпреварата за предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат в неделя, борбата с подкупите и други злоупотреби с обществените финанси е на предно място, но политическите формации до момента разочароват всички очаквания.

За София се прилага механизъм на стриктно наблюдение на борбата с корупцията от Брюксел още от присъединяването към ЕС през 2007 г., заедно с Румъния. Но докато прогресът на Букурещ е приветстван, България остава лошият ученик в последния доклад, публикуван през януари.

„Мудността и бюрокрацията на българската съдебна система и куражът на магистратите правят разликата между България и Румъния“ – твърди г-н Панов пред AFP.

Изпразнена от съдържание реформа

Атанас Чобанов, един от списващите разследващия сайт Bivol.bg, е по-рязък и посочва: „липсата на политическа воля да се създаде независима прокуратура като в Румъния“ и съпротивата на магистратите „враждебни към всяка промяна“.

Пресен пример е визитата в София в средата на март на румънската прокурорка Лаура Кьовеши, символ на борбата с корупцията. Тя беше бойкотирана от част от висшите български магистрати.

Друг пример: когато парламентът в края на 2015 гласува съдебната реформа изисквана от европейските институции, „тя беше изпразнена в последния момент от всичко, което можеше да доведе до напредък в независимостта на прокуратурата“, според Атанас Чобанов.

Това отстъпление предизвика оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов. 42 годишният адвокат лансира няколко месеца по-късно нова политическа партия със заявка „да извадим мафията от държавата“.

Добавяйки към раздробяването на дясното, „Да, България“ най-вероятно ще бъде затруднена да мине необходимите 4%, за да влезе в парламента, но е „израз на общественото недоволство срещу олигархията“, отбелязва политологът Евгени Дайнов.

Тази олигархия, която „е превзела ключови публични институции“ в страната, според анализа на Центъра за изследване на демокрацията от юли 201 6в единадесетия си доклад върху корупцията.

Отстъпление

„Повсеместната приватизация на управлението“ засяга все повече сектори, според този доклад, засягащ обществените поръчки, данъчната система, медиите, съдебната система и контрола на институциите.

По-лошо е, че докато до 2011 г. имаше леко подобрение, „индексите за съпротива на корупцията се влошиха, за да стигнат през 2015 г. нивата от 1999 г.“

Един от петима българи признава, че е давал подкуп миналата година, което е най-значимият дял от петнайсет години насам.

В митниците, полицията, здравеопазването, образованието, съдебната система, корупцията трови ежедневието на българите, но и влошава бизнес климата, и отблъсква чуждите инвеститори, според експертите.

От 2007 до 2015 повече от три-четвърти от обществените поръчки в България са дадени на… 10% от кандидатите, изчисли Институтът за пазарна икономика.

Присъдите за политици и бизнесмени от най-високо ниво са несъществуващи. А редките независими журналисти, разследващи корупцията са мишена на „медии обслужващи политически и икономически интереси“, подчертава Центъра за изследване на демокрацията.

Това е добре известно на сайта Bivol.bg, който редовно е защитаван от неправителствената организация „Репортери без граници“ заради заплахи срещу негови журналисти в страната, която заема 113 място от 181 държави (спад със 75 места за 14 години), в класацията за свобода на пресата за 2016 г.

Лъч на надежда? През 2013 г. в продължение на седмици българите излязоха на протести срещу бедността и корупцията, сваляйки първото консервативно правителство на сегашния премиер в оставка Бойко Борисов, преди да изметат неговия наследник, поддържан от социалистите. „Осъзнаване и възмущение“, които може да са спасителни, според Атанас Чобанов.

Весела Сергеева, София, 22 март 2017 (AFP),  Превод Биволъ, Снимка: Bulphoto ©

Print Friendly, PDF & Email

This post is also available in: English