Строгият призив на премиера Бойко Борисов към западните журналисти да спрат да пишат за корупцията в България не срещна топъл прием в авторитетния „Файненшъл Таймс“. Това личи от статията на кореспондента на ФТ Алекс Баркър в София, озаглавена „ЕС предпазливо приветства прегръдката на Бойко Борисов“ (публикувана на 14 януари, 2018 г.).

В материала не са спестени тревогите за корупцията, нито поръчковите убийства на данъчен шеф и на близък до властта бизнесмен.

Баркър отбелязва, че европейските лидери са склонни да си затварят очите за тези проблеми заради демонстративната лоялност на Борисов. Но метафоричната прегръдка на бившия бодигард, която стресна Камерън, притеснява Франция, Холандия и Германия, които се противопоствят на влизането на България в Шенген именно заради корупцията и слабите институции.

В заключението авторът се връща към началната метафора с прегръдката в много по-двусмислен контекст. Според него  европейският ентусиазъм, проявяван от българските власти и премиера, носи белезите на платената любов. 

Посланието на г-н Борисов към партньорите му е доста ясно: „Дайте ми повече пари и ще мога да ви обичам повече“.

Биволъ предлага пълния превод на статията, илюстрирана с „понеделнишка“ снимка на премиера и следната легенда:

Бойко Борисов, премиер на България, има склонност към пури, олигарси и популистка политика“

ЕС предпазливо приветства прегръдката на Бойко Борисов

В момента съюзът се ръководи от българския премиер, който провежда националистическа политика, но изразява и силна подкрепа за Европа

Когато двамата големи „Борисовци“ на европейската политика – британският външен министър Борис Джонсън и премиерът на България Бойко Борисов – бяха забелязани заедно миналата година, един от хората, които ги наблюдаваше, не можа да се въздържи от шеговит и ироничен коментар.

„От младини искам да се присъединя към ЕС,“ каза Еди Рама, албанският премиер, приближавайки се към двойката политици по време на срещата на върха в Триест, „но никога не съм си представял, че Борис ще го напусне, а Борисов ще остане да го управлява“.

И част от българите едва ли могат да го повярват. Десет години след присъединяването си към ЕС, България остава най-бедната нация в блока, която не може да се пребори с корупцията по високите етажи на властта и слабите си институции. Тези проблеми препятстват влизането й в еврозоната и в европейската Шенгенска зона за свободно пътуване.

Независимо от това, на 1 януари България пое за пръв път ротационното председателство на блока, което е свързано с особена отговорност за безпроблемното управление на законодателната машина на Европа във важен период, включващ и преговорите с Обединеното кралство за Брекзит.

На кормилото е г-н Борисов, ниско избръснат, с черен колан по карате и бивш бодигард. Държавите, които поемат председателството понякога срещат трудности при формулиране на силно послание за шестмесечния си мандат. С г-н Борисов начело, България не би трябвало да се тревожи как да изпъкне.

Тревогите около дебюта на България с президентството се засилиха и поради скорошните разстрели на бизнесмен и висш данъчен служител в София („Може да се случи навсякъде,“ каза г-н Борисов), и поради присъствието на крайнодесни партии в коалиционното й правителство.

И все пак запазената марка на г-н Борисов в областта на дясноцентристката политика се счита от Брюксел по-скоро за актив, отколкото за пасив. Подобно на Роберт Фико в Словакия, българският премиер съчетава твърда националистическа политика, предпочитайки огради вместо имигранти, с очевидно проевропейско послание.

„Той придоби увереност и сега разбира много по-добре защо европейските политики имат значение и защо има пряка връзка между това, което се случва в Европа и това колко успешен е той в България,“ казва Весела Чернева от Европейския съвет за външни отношения. „Това не е нещо, което се случва естествено на българските политици от последното десетилетие.“

Г-н Борисов отчита заслугите на ЕС за прогреса в икономическото развитие на България от времето на комунизма, когато „имаше банани само по Коледа“, а „кока-кола“ беше само „за специални случаи за специални хора в специални магазини“.

Отбелязва публично как ЕС финансира пътища, мостове и дори пречиствателни станции и дори нарече една метростанция „Европейски съюз“.

Бившите му коалиционни партньори твърдят, че мачизмът на г-н Борисов се дължи на „непринуденото“ му държание. Ивайло Калфин, бивш заместник-министър-председател от център-ляво, каза, че никога не си е представял присъединяване към кабинета на Борисов.

„Но, честно, мога да ви кажа, че с него се работи лесно…той мрази основно хората [протестиращи] по улиците. Но ако не предизвикваш хората, тогава всичко е наред.“

Тревогите на ЕС по отношение на проблемите на България, от корупцията до свободата на пресата, бяха частично смекчени от лоялността на г-н Борисов. За европейските лидери, г-н Борисов се доказа като надежден и прагматичен съюзник.

Дейвид Камерън, бившият министър-председател на Великобритания, често се шегуваше, че се нуждае от възстановяване след „мечешката прегръдка на Бойко“. За други страни, като Франция, Германия и Холандия, тревогата идва от метафоричната прегръдка г-н Борисов. България настоява да се присъедини към Шенген за да могат гражданите й да пътуват без паспорти в повечето страни-членки на ЕС, и да влезе в механизма за обмен на курсовете, ERM, „чакалнята“ на еврото.

Но, докато на хартия България отговаря на много критерии, висши служители на ЕС се притесняват, че институциите й са далеч от готови. За да защити каузата си, с типичния за него маниер, г-н Борисов покани Марк Руте, премиер на Холандия, на обиколка на турско-българската граница.

„Ако има по-добре защитена Шенгенска граница, ще кажа, добре, не ни приемайте,“ посочи Борисов, добавяйки, че България „наистина не заслужава“ да бъде изключена.

Предната гранична позиция на България в миграционната криза на ЕС я накара да промени инстинкта си да се изолира от балканските проблеми.

В знак на този завой навън, водещото събитие на България по време на председателството на ЕС ще бъде среща на високо равнище за Западните Балкани с цел съживяване отношенията на блока с този регион.

Гордо-прагматичният акцент на г-н Борисов е върху подобряването на пътните мрежи и таксите за мобилен роуминг. Той представи идеята на Ангела Меркел, като направи паралел с магистралите построени след обединението на Германия.

Предизвикателството пред г-н Борисов ще бъде да покаже, че неговият личен политически стил – Доналд Туск, Председателят на Европейския съвет, се пошегува, че може да „изплаши не един тракийски воин“ – може да се превърне в успешно председателство на ЕС.

Има и области, в които възгледите му могат да попречат на ролята на България като председател: например, той се противопостави на ЕС при налагането на задължителни квоти за бежанци и изрази резерви относно санкционирането на Полша за авторитарни практики като го нарече „лош прецедент“.

Разговорите за бюджета на ЕС, които стартират по време на българското председателство, също могат да се окажат трудни. Посланието на г-н Борисов към партньорите му е доста ясно: „Дайте ми повече пари и ще мога да ви обичам повече“.

Превод Мария Гинева

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци