Фейсбук, която се рекламираше като средство чрез което гражданите могат да се противопоставят на официалната пропаганда, сега предоставя възможности на правителствата за смазване на дисидентството.
Авторитарните правителства по света осъзнаха, че социалните мрежи са се превърнали в мощна алтернатива на официалната пропаганда, затова не са преставали да търсят начини за борба с политическото и социалното инакомислие в тях. Правителствата преследват несъгласните или чрез открито отказване на достъп до интернет и социални мрежи, или чрез тормоз на критикуващите ги, особено по време на избори или бурни събития. Наблюдавахме подобни тенденции в Африка, Азия и Близкия изток, в страни като Русия, Китай, Турция и много други. Такива правителства бързо коват закони, с които да оправдаят репресиите си върху интернет комуникацията, обличайки ги в понятия като „обществена безопасност“, „тероризъм“, „екстремизъм“, „традиционни ценности“, „предателство“, „безчестие“ и т.н..
Напоследък обаче деспотичните правителства откриха по-фин, но също толкова ефективен начин за цензуриране и тормоз на политически опоненти чрез използване на стандартите на Фейсбук като оръжие срещу несъгласните.
При създаването си преди десетилетие, Фейсбук и Туитър бяха предвестници на нова ера, в която гласовете на обикновените граждани можеха да бъдат чути наравно или дори по-силно от тези на приближените на статуквото. От Арабската пролет насам или от създаването на движението „Завладей Уолстрийт“ (Occupy Wall Street) до протестите срещу руския президент Владимир Путин активистите използват социалните мрежи за привличане на последователи и излъчване на посланията си без да бъдат контролирани от официалните власти. Но авторитарните режими все по-често използват социалните мрежи за да разпространяват официална пропаганда и за смазване на инакомислието. Това, което при създаването си беше оръдие на свободата се превръща в оръжие за репресии.
При Фейсбук, кутията на Пандора беше отворена от нейните Стандарти на общността, правилата на компанията за определяне на допустимо съдържание. Фейсбук твърди, че е непремирима спрямо „голота, реч на омразата, самонараняване, опасни организации, малтретиране и тормоз, сексуално насилие и експлоатация, престъпна дейност, насилие и смущаващи брутални сцени.“ Нейната реч на омразата включва съдържание, което директно атакува хора въз основа на тяхната „раса, етническа принадлежност, национален произход, религия, сексуална ориентация, пол или полова идентичност (джендър) или сериозни увреждания или болести.“ Ако компанията открие нарушители на стандартите й, тя обикновено блокира съдържанието.
И така, Стандартите на общността биват използвани и за да се атакуват мненията на изтъкнати личности, които вещаят положителна промяна. Ето как става това – репресивните правителства наемат армии от тролове, които са или техни служители или са служители на привидно независими агенции, и те започват да преследват тези, които критикуват правителството. Троловете си набелязват профили във Фейсбук, и ако открият ключови думи или фрази, които Фейсбук може да сметне за „нарушение“ на Стандартите на общността, те се оплакват на Фейсбук от тези нарушения. Ако Фейсбук се съгласи с жалбоподателя, нечий профил там може просто да изчезне.
Проблемна платформа
В основата на проблема е фактът, че Фейсбук не предлага достъп, чрез който да бъде поискана официална проверка или получаване на информация за това кой е подал оплакване за определени публикации или профили. Нечии профили във Фейсбук могат да изчезнат без да има каквато и да е възможност за потребителите й да се защитят. Някои от тях се опитват да се борят с Фейсбук системата като се обръщат за помощ към медиите или НПО, занимаващи се със свободата на словото и правата на човека. Други търсят политическа помощ от Европейския парламент или Европейската комисия или пишат директно до много малкото официални контакти, които Фейсбук е публикувала, но в крайна сметка тези усилия често се оказват безрезултатни. Правилата за поведение на компанията се превърнаха в мощен инструмент за цензура.
Как става това – репресивните правителства наемат армии от тролове, които са или техни служители или са от привидно независими агенции, и те започват да преследват тези, които критикуват правителството.
Не трябваше да е така. Още през 2012 г., когато Фейсбук се подготвяше за първичното си публично предлагане (initial public offering или излизане на борсата), Марк Зукърбърг написа писмо до инвеститорите, в което шумно се рекламираше ролята на компанията да помага на обикновените граждани да държат лидерите си отговорни. „Като даваме на хората възможност да споделят, вече забелязваме как техните гласове биват чути на различно ниво от това, което беше възможно досега“, написа той.
Социалните мрежи безспорно помогнаха на активистките движения да привлекат внимание към каузите им. Но режимите по света проумяха как да използват тези мрежи за да заглушават несъгласните.
Според доклада на Фрийдъм Хаус (Freedom House) „Свобода на интернет 2017“ (Freedom of the Net 2017), фалшивите новини и троловете са довели до спад в глобалната свобода на интернет. В годишния си доклад Фрийдъм Хаус изучава 65 страни по света между юни 2016 и май 2017 г. и установява, че интернет свободата е намаляла за седма поредна година. В случая с Турция, управляващата партия на „Справедливостта и развитието“ е назначила до 6000 трола (истински хора), с цел проникване в онлайн дискусии, разпространяване на пропаганда и установяване на самоличността на всеки, който критикува правителството.
„Използването на платени коментатори и политически ботове за разпространение на правителствена пропаганда беше въведено от Китай и Русия, но в момента е глобално явление,“ казва Майкъл Дж. Абрамовиц, президент на Фрийдъм Хаус.
Русия остава в центъра на дебатите за използването на тролове и разпространението на фалшиви новини. Докладът цитира един от основните играчи – Агенцията за интернет проучвания, „фабрика за тролове“, която се свързва с руския президент Владимир Путин. В доклада се посочва, че Кремъл отдавна използва подобни тактики, за да влияе на вътрешната политика, като клевети представители на опозицията и симулира масова подкрепа за правителството от страна на обикновените хора. От 2012 г. насам руските власти неоснователно преследват десетки хора за несъществуващи престъпления въз основа на публикации в социалните мрежи, онлайн видеозаписи, статии и интервюта в медиите и закриват или блокират достъпа до стотици уебсайтове. Също така, руските власти прокараха в парламента множество репресивни закони уреждащи интернет съдържанието и инфраструктурата му. Интернет-войната водена от Русия се разпространи в световен мащаб, но е особено видима в бившите й сфери на влияние в Европа, които Русия отчаяно иска да си върне. Най-важните й цели са Украйна и бившите страни от Варшавския договор.
Пълна… с работници: Руска „фабрика за тролове“ в Санкт Петербург, където стотици хора работят денонощно, инфилтрирайки интернет, добавяйки хвалби към президента Владимир Путин и неговото правителство, и клеветят политически опоненти и Запада.
AP Images
Някои правителства в региона, като например това в България, която е критикувана от медийни организации и организации за защита на човешките права заради широко разпространената в страната корупция и потискане на свободата на словото, са възприели авторитарна тактика за смазване на политическото инакомислие. В България Фейсбук профилите на известни журналисти и активисти за политически и човешки права се превърнаха в постоянни мишени на троловете. Страниците им непрекъснато се докладват на Фейсбук и биват блокирани или изтривани заради предполагаемо „нарушаване“ на Стандартите на общността. Източници споделят, че на територията на България работят огромни фабрики за тролове, на чиято мушка са крикуващите правителството. Авторът на този текст поиска официално изявление от българското Вътрешно министерство и Агенцията за национална сигурност на страната за тези предполагаеми фабрики за тролове, но и двете държавни институции отказаха коментар. „Ако правителство на държава член на Европейския съюз откаже да отговори на журналистически въпроси по такива важни теми като широко разпространена цензура и потискане на свободното слово, това означава, че там се случва нещо зловещо“, казва Глен Максхам, бивш водещ в американската обществена телевизия PBS.
Една от многобройните жертви на тролски атаки в България е Атанас Чобанов, главен редактор на разследващия сайт Бивол. Чобанов е журналист, носител на награди, който пише за корупцията и злоупотребата с власт в България. Профилът му е бил блокиран многократно от Фейсбук след като е бил докладван от тролове. В резултат на това Чобанов решава да спре да използва Фейсбук. Той е един от многото примери за хора, с които платформата е злоупотребила. „Отказвам да се боря с Фейсбук. Методите на платформата са тоталитарни и вредят на демокрацията. Фейсбук е непрозрачна и липсва канал за обратна връзка, през който засегнатите потребители да съобщават за тролска активност и да получат обективна преценка. В този смисъл Фейсбук се е превърнала в опасно чудовище,” казва Чобанов.
Подобна е съдбата и на двама литовски разследващи журналисти, Довидас Панцеровас и Сарунас Черниускас, чиито профили са били блокирани, след като тролове са ги докладвали за „реч на омразата“. В действителност техните публикации са били против речта на омразата. „Троловете докладваха публикациите ми за реч на омразата. По ирония на съдбата, това бяха постове срещу речта на омразата … и Фейсбук просто ме блокира, без дори да се вгледа в тези публикации. Това е опасно,“ казва Черниускас.
Троловете задълбават в нечий профил, търсейки думи или фрази или снимки, които биха могли да нарушат Стандартите на общността. Някои думи могат да бъдат част от цитат или да са извадени от контекст, някои от тях се използват за внушаване на точно противоположно значение – може да е налице призив към толерантност и все пак системата на Фейсбук да го сметне за „нарушение“. Най-често срещаните блокирания се случват, когато някой е докладван за използване на думата „гей“ или нейните производни. Троловете докладват публикации, в които се използва тази дума в контекста на „речта на омразата“.
Фейсбук и грешните изводи
Кристин Чен, говорител на Фейсбук, казва, че всеки може да докладва материали, които нарушават Стандартите на общността, но оплакванията се проверяват. „Когато разглеждаме нещо, за което ни е било сигнализирано, за нас няма значение колко сигнали получаваме за отделна публикация или профил, нито откъде идват. Нашите екипи преглеждат сигналите въз основа на правилата ни и премахват материала, ако има нарушение.“ Въпреки това, според източници от Фейсбук, когато нейн потребител е предмет на голям брой сигнали, това може да бъде знак, за служителите, които ги преглеждат, че има нещо на което трябва да се даде приоритет и да се ускори процесът, а това често води до отстраняване на съдържание. С други думи, броят на сигналите е от значение. И това работи в полза на троловете, които в рамките на няколко минути могат да масирано да удрят с бухалките си по един единствен профил чрез организирано докладване. Съществува мит, че профилите във Фейсбук се блокират автоматично чрез алгоритми, без човешка намеса. Напротив, има истински хора, които са част от екипа на отдела на Фейсбук за Действия свързани с общността (Facebook Community Operations), който разглежда докладваното съдържание. Тези хора се намират по цялото земно кълбо и говорят повече от 40 езика.
До момента компанията не проявява желание да разкрие подробности за начина, по който се избират и контролират служителите й занимаващи се с проверка на съдържанието. Има сведения, че Фейсбук аутсорсва (прехвърля тази дейност) на трети страни, които след това наемат модератори на съдържанието. Например, едно такова предприятие в Германия е описано от Макс Хоппенстед в статията му „Посещение в наскоро открит Фейсбук център за изтриване на съдържание“.
Тайните практики свързани с дейността на тези центрове са причина за много спекулации, което води до подозрения, че някои от модераторите може да са получили „специални инструкции“ как да третират определени профили или да са специално назначени правителствени служители. Липсата на прозрачност за това къде точно се намират тези места или подробности за това как се наемат хората, които правят проверките превърна Фейсбук в обект на много критики. Компанията обаче не желае да обсъжда подробности за процеса на наемане на модератори на съдържание.
От своя страна Фейсбук отрича да има каквито и да е лоши намерения. „За съжаление понякога правим грешки. Постове и профили могат понякога да бъдат премахнати по погрешка и ние ги възстановяваме веднага след като сме имали възможност да проведем разследване. Нашият екип обработва милиони сигнали всяка седмица и понякога не правим нещата както трябва. Много съжаляваме за тези грешки и приветстваме обратната връзка и предложения за подобрение,“ казва Чен.
За съжаление, тези думи не звучат убедително, жертвите наистина няма къде да се оплачат. Димитър Божанчев, специалист по информационни технологии от Силициевата долина, казва: „Няма ефективен начин за комуникация с Фейсбук. Човек просто не знае къде да се оплаче. Никъде няма публикувана информация за това. Стандартните форми за съобщаване на проблеми или оплаквания относно блокирани профили, които платформата предлага не вършат работа. След като някой бъде блокиран, може сто пъти да съобщи, че „това е грешка“, но така и няма да получи отговор.“ Той казва още, че от техническа гледна точка Фейсбук не би трябвало да има проблем да разбере кой точно докладва предполагаеми нарушители на правилата й.
Би трябвало да е лесно да се разбере дали тези, които подават сигналите са истински хора с истински профили или дали действат съвместно за да бъдат взети на прицел конкретни профили. Друга улика, която би трябвало да подсети Фейсбук, е това колко стара е публикацията за която е получено оплакване. Троловете дълбаят дълбоко във взетите на мушка профили, търсейки думи, които Фейсбук не харесва. Множество жертви биват блокирани за много стари публикации, от преди няколко години, и това би трябвало да е червен флаг за проверяващите. Но очевидно не е така.
Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.
The form is not published.
Фейсбук твърди, че извършва редовни проверки дали решенията на проверяващите са правилни, и че периодично проверява и всеки един от тях. И все пак, в системата има нещо сериозно сбъркано, ако позволява да бъде компрометирана толкова лесно чрез външни атаки.
Социалните медии са предлагат нови хоризонти за разпространение на информация и като техни потребители ние трябва да ги защитим от цензурата.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Журналистическо питане без отговор
Два прости въпроса към Кирил и Лена
- 1 май 2024 - #Подмянагейт: Метаданните разкриват автори, начина и мястото на действието
Никола Минчев и Лена Бориславова – съставители на фалшиви документи за Корал
- 29 април 2024 - #ПодмянаГейт: ДАНС е предала случая на Прокуратурата, тя го топка 9 месеца
Кирил Петков е влязъл във властта с фалшиви документи и измама
- 27 април 2024
This post is also available in: Russian
Трябва да влезете, за да коментирате.