Отговор на злостното изявление на Григорови от БНТ направено във Facebook страницата на предаването на 9 февруари. Копираме пълния текст:

Няколко думи, за да се опитаме да отговорим на потока от емоции около днешното предаване:

Въпросът с досието Буда има две страни – съдържанието на папките, и начинът и таймингът на публикуване. За всички от нас, които са се занимавали с политическа журналистика в последните двадесетина години, съдържанието на документите просто потвърждава практики на работа на мутри, охранители и МВР от 90-те, които не са тайна за никого. По тях е писано и говорено многократно. Ако някой сега открива, че ченгета и престъпници бяха като скачени съдове през годините на прехода, че преминаването от едната до другата страна и обратно беше практика, вината не е наша. Миналото на Борисов също отдавна е ясно. Дали се е съгласявал да сътрудничи или не, е просто детайл, който слабо променя голямата картина.

Публикуването на информацията по класическа милиционерска схема компрометира Бивол. От наша гледна точка, избирателното публикуване на информация не е точно журналистика. Смятаме че независима медия би публикувала документите наведнъж, и без съпътстващи тълкувания и внушения. (За по-незапознатите искаме да кажа, че цяла София знае кой е дал на Бивол документите (и защо), което ни кара силно да се съмняваме в „платформата за анонимен ъплоуд“.)

Колкото по-скоро политиката и журналистиката се отърват от ченгетата, толкова по-добре. В този смисъл, медиите, на които се възлагат надежди (каквато беше Бивол), би трябвало да са сред първите, които да се противопоставят на практиките за анонимно омаскаряване от последните години.

Това е нашето мнение накратко и не беше проблем да го изразим. Както не е било проблем да изказваме многократно несъгласие с Борисов, ГЕРБ, или определени политики на правителството.

А ето и още една гледна точка:http://www.svobodata.com/page.php?pid=10903&rid=154&archive

Официалното изявление на Григорови е толкова предубедено и злостно написано, че просто отвсякъде личи, че е продукт не на обективна журналистическа позиция, а на активно мероприятие на проправителствената пропагандна машина. Затова нека да отговорят на няколко конкретни квалификации и твърдения, които дават:

1. „Миналото на Борисов отдавна беше ясно“. – Не миналото на Борисов не беше ясно, а беше митологизирано, или изписвано в интернет форуми по анонимни сигнали и сведения. Биволъ се зае с мисията да осветли и да покаже какво е истинското минало на Борисов, но единствено с документи и конкретни и обозначими източници. Такива са нашите разследвания за бизнес обвързаностите на Борисов и обвързаността му с лица от организираната престъпност, неговата криминална дейност и данните с които разполагат авторитетни структури, като ЦРУ и западни разузнавателни централи. С какви данни за Борисов разполагат съдебни институции в европейски държави и по какъв начин в България се цензурира тази информация. Всичко това е публикувано в Биволъ, строго подплатено, както документално, така и фактически с неопровержими и открити източници. Документите по досието Буда, само допълват и обясняват цялостната картинка за миналото на Борисов и неговото „отлеждане“ от лице от силовите и престъпни структури, до Премиер на България, силно зависим от бившите си патрони и от чуждите служби, които имат компрометираща информация за него.

2. „Публикуването на информация по класическа милиционерска схема“ – Не знаем какво значи този термин измислен от Григорови. Явно те са по-добре запознати с това кое е „класическа милиционерска схема“. Никой в Биволъ не е бил милиционер, какъвто е бил сегашният премиер, неговият Вътрешен министър и много от хората в неговото обкръжение. Биволъ е медия, която действа според професионалните критерии на журналистиката, които винаги сме следвали. Получава документи, проверява тяхната автентичност и ги публикува, изяснявайки контекста в който те са създадени и обстоятелствата които представляват техния бекграунд. Биволъ си позволява да анализира и последствията от разкритата информация, с цел нейната актуалност към сегашната ни реалност, с оглед преобладаващия обществен интерес. Тук става въпрос все пак за човека, който е съсредоточил 100% от реалната власт в страната и налага определен модел на управление, икономическа и медийна среда. Не сме публикували документите наведнъж, защото сме свидетели на истинска лавина от говорене на лъжи, вкл. от най-висши държавни служители и самия Премиер, който изрече за 1 ден 4 противоречащи си една на друга и абсолютно документално опровержими хипотези. Медийната пропагандна казионна машина, която се надигна в преповтарянето и внушението на тези лъжи /част от която, за съжаление е предаването на Григорови по БНТ/ доказа ясно, че е в ход една тотална манипулация на общественото мнение, целяща прикриване и замъгляване на истината и отклоняване на общественото внимание от основния проблем – част ли е Борисов от престъпното олигархично-мафиотско статукво, което раграбва националното богатство на страната, поставяйки цялото общество във феодална зависимост. Изобличаването на Борисов в поредица от лъжи е най-красноречивото доказателство, за страха от публикацията на неопровержими и автентични документи, които някой нарочно се опитва да маргинализира.

3. „Цяла София знае кой е дал на Бивол документите и защо“. Ето това е „ченгеджийско говорене“ с недомлъвки и недостойни намеци. Защо Григорови след като знаят кой е изнесъл секретните документи не го съобщят на прокуратурата? Нека Григорови да не говорят под сурдинка, а да кажат директно КОЙ Е ДАЛ НА БИВОЛЪ ДОКУМЕНТИТЕ И ЗАЩО, щом „цяла София знае“, а Биволъ не знае това. Ако Григорови си позволят да изрекат, или тиражират неверно и клеветничеко твърдение срещу нас, което не могат да докажат категорично, ние ще ги призовем в съда да направят това, или да отговарят за внушенията, които правят. Тези внушения са абсолютно неверни и ние на свой ред можем да докажем думите си. 

4. „Колкото по-скоро политиката и журналистиката се отърват от ченгетата, толкова по-добре“ – Ще допълним това, с уточнението – не само ченгета, но и мутри и дори мутро-ченгета каквито изобилстват за съжаление в съдбата ни през последните 24 години. Бойко Борисов е един от тях и в този смисъл, колкото по-бързо се отървем от фигури от мрачното минало, издигнати от сенчестите структури на бившата ДС, толкова по-голям шанс имаме да се спасим изобщо. В Биволъ няма ченгета, но при Григорови днес имаше само гости, които могат да бъдат причислени именно към „ченгетата в политиката и журналистиката“.

5. „Да се противопоставим на практиката на анонимно омаскаряване“ – Биволъ не сме анонимни, а стоим с имената си, но Григорови предпочетоха да ни омаскарят без изобщо да потърсят нашето мнение и да ни поканят като страна в омаскаряването. Те продължават да го правят съвсем безцеремонно, защото не подкрепят умозаключенията си с факти, а разсъждават на тема „колко лош е Биволъ“, без да коментират темите които сме разследвали повдигнали на общественото внимание по същество. Така че „омаскаряването“ е техен патент, а не практика на Биволъ, който пише единствено по проверени и автентични документи или факти от независими източници.

6. Относно мнението на Едвин Сугарев, което Григорови са посочили, сме коментирали това с дълбоко съжаление за извъртяната позиция на Сугарев на 180 градуса за 1 ден. Неговите абсолютно неверни и безпринципни твърдения са обект на отделен коментар. Можем само да заявим, че никой от Биволъ не е бил държавен служител, или посланик какъвто е бил Сугарев и какъвто може би се надява отново да бъде. Ще му зададем само един въпрос на него, както и на пригласниците му Григорови: Защо преди референдума за Белене, нито една медия, вкл. и Григорови не дадоха гласност и трибуна на Сугарев относно Корупционния гьол на Белене? Това направи единствен Биволъ няколко дни преди референдума и публикува статията на Сугарев, написана по наши разследвание и публикации през годините.  Тогава Биволъ не беше квалифициран политически от него и той щедро ползваше нашите материали, защото само Биволъ пишеше цялата истина за Белене, още когато официалната позиция на ГЕРБ и Борисов беше ЗА строителството на централата. А сега с извъртането си Сугарев намери трибуна да обвинява същия този Биволъ, от който черпеше сведения и който единствен му пускаше публикациите, а не казионните медии на властта, които са се въртяли винаги в посоката на политическия вятър на инструкциите и директивата на поведение. 

7. Това е нашето мнение, което Григорови се опитват да заглушат, но не могат да ни отнемат правото да го кажем. Всичко, което Биволъ е написал и публикувал е готов да го отстоява в съда и пред международен форум, с неопровержими аргументи. Имат ли подобна готовност Григорови и техните ментори, които превърнаха медийното и политическо говорене в една долнопробна чалгаджийница. И как Григорови, които използват ефира, времето и средствата на една обществена медия, за която плащаме всички ние, могат да обяснят тенденциозната си и очевадно едностранна позиция?

Print Friendly, PDF & Email